Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1483 от 11.10.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3409/2022
Вид
Протокол № 1483
Подписан
11.10.2023
В сила
11.10.2023
Състав
Мира Мирчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 1483 гр. Пазарджик, 06.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20225220103409 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ф. М. П. (ищец), уведомена от предходното заседание чрез адвокат Г. П.

С.-Ц. от АК – Пазарджик, се явява лично и с адвокат Г. П. С.-Ц., надлежно упълномощена, с пълномощно, представено по делото.

П. М. П. (ответник), уведомен от предходното заседание чрез адвокат П. Е. Х. от АК - Пазарджик, се явява лично и с адвокат П. Е. Х., надлежно упълномощен, с пълномощно, представено по делото.

АДВОКАТ Ц.: – Моля да се даде ход на делото.

АДВОКАТ Х.: – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

АДВОКАТ Ц.: – Ответната страна не възразява да се съберат тези доказателствени искания, които съм направила, като са заявили становище колегата, да конкретизирам. Затова вчера съм конкретизирала, че тези земи се 1 обработват от търговски дружества. Това, което не сте допуснали, по това съм взела отношение, по другото нямаше смисъл, Вие сте се произнесли и сте ги допуснали. Както и представих един нотариален акт със становището ми за 24 дка 534 м., където ми се указва доказателствената тежест, че е в моя тежест аз да установя, че тази земя не е в патримониума на наследодателите.

В мотивите на определение 2569/04.10.2023 година е посочено, че земеделските производители, от които се иска да бъде изискана информация, били физически лица. По правилата на ГПК информация от физически лица се събирала по два начина - чрез разпит на свидетел или по реда на чл. 192 от ГПК, ако информацията се съдържа в намиращ се у него документ. Не се твърдяло, че съществува документ, в който са отразени исканите от ищцата данни, а земеделските производители нямали уредена в законодателството функция да издават такива документи. Земята се обработва от името на търговски дружества - "Тракийска зора" и "В и Д" ООД.

Тъй като до момента не ми е дадена възможност да конкретизирам исканията си, правя това с настоящото становище.

АДВОКАТ Х.: – Ако ищцовата страна желае да събере такава информация по реда на чл. 192 от ГПК, информация от търговските дружества, които обработват земята, няма процесуална пречка. Също така не виждам процесуална пречка и не възразявам да се приеме и нотариалния акт приложен към становището.

АДВОКАТ Ц.: - Представям молби по чл.192 от ГПК в два екземпляра, които да се изпратят до ЗП, за съда и за ЗП.

Съдът намира, че няма пречка да се изиска от тези дружества във вид на данни от счетоводството им информация по въпросите дали са изплащани наеми, ренти и изобщо някакви суми на Р.Д.К. за обработване на нейни земеделски земи за периода от 2012 г. до 2021 г. и след 2021 г. до 2022 г. на М.К., и за кои земи.

С оглед на изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

2

ДА СЕ ИЗИСКАТ от двете дружества:“ ТРАКИЙСКА ЗОРА 2015“ ООД с. Ивайло, общ. Пазарджик, област Пазарджик и „В & Д“ ООД гр.

Пазарджик, данни от счетоводството по формулирания въпрос, като се изпратят съответно копие от молбата по чл. 192 ГПК, представена от ищцовата страна.

ПРИЕМА представения нотариален акт, с който се установява, че една от сочените в отговора земи, не е била към момента на смъртта на Р.Д.К., част от нейното наследство,

Една от нивите, изброени в отговора, като част от наследството на Р.К. и съответно на М.К. след смъртта й, не са били част от наследството й, тъй като са отчуждени от Д.С. по-рано.

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство нотариален акт № 49, том 8, нотариално дело № 2362/97 г. на нотариус П. Минева при РС - Пазарджик.

АДВОКАТ Х.: - Аз само ще кажа във връзка със снимките, които сте приели като движими вещи. За снимките в становището съм изразил едно алтернативно искане, ако бъдат приети – заявявам, че ги оспорвам във връзка с тяхната достоверност. Така че поддържам това искане с оглед на факта, че вече са приети по делото. Оспорвам, твърдя, че не са от профила на ответника, не са от тези дати, манипулирани са. В този смисъл, моля да задължите ищцовата страна да представи оригинал, какъвто и да е той.

Съдът счита, че доколкото няма житейско предположение, че една страница в социална мрежа изглежда по този начин, по който е представена като разпечатка, т.е. тя може наистина да се манипулира много лесно, може да бъде имитирана, съществуват инструменти за обработка на изображения и страници, затова би следвало тежестта на доказване на автентичността на представените снимки да се носи от ищцовата страна, която ги представя.

3

И с оглед това, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

УКАЗВА на ищцовата страна, че тя носи тежестта да установи, че наистина в профила на П. П. се съдържат или са се съдържали снимки, изглеждащи по начина, по който изглеждат на разпечатката и от тази дата, която е посочена, т.е. че представените разпечатки наистина съответстват на съдържание в профила във Фейсбук на П. П..

АДВ. Ц.: - Уважаема госпожо председател, с оглед оспорването, направено в днешното съдебно заседание от пълномощника на ответника, както и във връзка с определението и разпределената доказателствената тежест, от името на доверителката ми заявявам, че представените снимки, съдържащи се на три страници, действително са разпечатани от фейсбукпрофила на ответника. Ще Ви моля в тази връзка да бъде допусната и назначена съдебно-компютърна експертиза, като вещото лице след запознаване с представените снимки, както и след извършено от него проучване, ако към момента не съществуват в профила на ответника, да отговори дали същите се съхраняват в т.нар. облак и в интернет пространството, може ли да се изследва фактът, дали те са съществували към 2020 г., дали те са споделяни, както и да се проучи дали може ли да бъде извлечена информация от профилите на потребители на фейсбук-мрежата, които са коментирали тези снимки, и дали може да се получи информация от фейсбук-потребителите, които са ги коментирали. Като вещото лице след запознаване с процесните снимки, отговори на въпроси от неговата компетенция във връзка с установяване на достоверността на същите. Във всеки случай, доверителката ми е убедена, че това нещо не е манипулирано, това тя го е видяла, както и други хора са го видели и ще бъде доказано със свидетелски показания също, че това е видяно в профила на този човек.

АДВ. Х.: - За мен това е силно дискусионно. Въпроса е като какво представяте тези снимки - като движими вещи, както ги приема съдът, или като документ, който да удостоверява, че този човек на еди-коя си дата е бил еди къде си. Като какво ги представяте, това е същественият въпрос. Какво е 4 всъщност намерението на ищеца, като какво да ги представи, защото движимата вещ представлява нещо, което е материално така или иначе, дори да бъде снимка т.е. изображение, то пак представлява някакъв предмет, нали така?

АДВ. Ц.: - То и това е движима вещ, то е предмет.

АДВ. Х.: - Разбира се, но Вие не представяте просто хартията, е представяте онова, което е написано на нея.

АДВ. Ц.: - Когато е писан ГПК, тогава не е имало интернет.

АДВ. Х.: - Хубаво, но той е изменян многократно, включително и когато вече е имало интернет. Така че дайте това да го оставим настрани. Има някаква причина, поради която снимките, изображенията не се приемат като доказателства, т.е. като документи по смисъла на ГПК.

СЪДЪТ – Те не са документи. Документът според общото разбиране, според онова, което сме учили, е текст наистина.

АДВ. Х.: - Добре, представянето на изображението пред вас да го наречем снимка или фотография, изисква индиректно и вашето сверяване на това, което е изобразено на него с оригинала, от който то е снето, физиономията на моя доверител например. Нали така? Нещо, което Вие не можете да направите по реда на ГПК.

СЪДЪТ – Аз не мога, но би следвало, поне ако не се спори, че това е той, да не е нужно изрично удостоверяване.

АДВ. Ц.: - Може да се потвърди от лица, които го познават.

АДВ. Х.: - Ама те какво ще правят? Разпознаване ли?

СЪДЪТ: - Може би антропологична експертиза.

АДВ. Ц.: - Вещото лице ще установи дали тези снимки са качени от този потребител в интернет-пространството, защото няма как да задължим ответника да си отвори фейсбук-профила или да му вляза, примерно ако е отворен, да му вляза във фейсбук-профила, защото той може да си е изтрил нарочно, съвсем умишлено във връзка с делото тези публикации.

АДВ. Х.: - Нали казвате, че не може?

АДВ. Ц.: - Аз казвам, че дори и изтрито, винаги остава следа в облака.

Затова трябва вещо лице да влезе в този облак и да види дали е така.

5

АДВ. Х.: - Не знам дали е така. Нямам толкова доверителни отношения с облака.

АДВ. Ц.: - Аз също, колега. Така съм чувала от хора, които са по вещи в тази сфера.

АДВ. Х.: - Във всеки случай става дума за процесуален проблем.

АДВ. Ц.: - Във всеки случай доверителката ми е убедена, че това нещо не е манипулирано, тя го е видяла, както и други хора са го видяли. Да, ще бъде доказано и със свидетелски показания, че това нещо е видяно в профила на този човек.

АДВ. Х.: - Скромното ми становище е, че снимките са недопустими доказателствени средства.

СЪДЪТ: - Защото не са вещи ли?

АДВ. Ц.: - Моето скромно становище е, че това е начин да проверим, че в този ден и час, този човек се е намирал във Виена и той сам си го е качил във фейсбук-профила!

АДВ. Х.: - Да, ама го представяте като документ.