Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4297 от 28.09.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 766/2026
Вид
Решение № 4297
Подписан
28.09.2026
В сила
28.09.2026
Състав
Цветомира Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4297

Хасково, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20267260700766 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Б. Д. Б. от [населено място], депозирана чрез пълномощник и насочена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 26-0351-000037 от 28.05.2026г. издадена от полицай в РУ Свиленград към ОДМВР-[област](Ц. М. Б.).

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна Сочи се, че на 28.05.2026г. срещу 29 – май 2026г. оспорващия не е имал знание, че синът му който е неправоспособен е управлявал собственото му м.п.[населено място] защо не бил извършил нарушението описано в обжалваната заповед – нито бил допуснал, нито бил предоставил управление на м.п.с. на неправоспособен водач. Наред това заповедта била издадена при съществени процесуални нарушения. В същата не били посочени дата и час на извършване на нарушението, което бил съществен порок предпоставящ отмяна на административния акт. Наред с това заповедта била издадена на 28.05.2026г., а в действителност проверката на управлявалото м.п.с. лице била осъществена на 29.05.2026г. Така заповедта била издадена преди да е било извършено или констатирано нарушението, което я правело материално незаконосъобразна. В заповедта било посочено и че регистрацията се прекратява за срок от 6 месеца до 1 година, като по този начин не ставало ясно за какъв срок е приложима ПАМ. Неопределеността на срока за прилагане на мярката съставлявала абсолютно процесуално нарушение .

По изложените в жалбите съображения се моли за отмяна на обжалваната ПАМ. Претендират се разноски.

Ответникът – полицай в РУ Свиленград към ОДМВР-[област](Ц. М. Б.), неангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от свиидетелство за регистрация Част II, с № ********* жалбоподателят Б. Д. Б. е собственик на моторно превозно средство марка “*“, модел“*“ с рег. № [рег. номер].

На 17.06.2026г. мл.инспектор при група “ОП“ при РУ [община], ОДМВР-[област] при ОДМВР-[област] съставил по отношение Б. Д. Б., от [населено място], АУАН, сер.АД, с бл. № 496562, за това че 28.05.2026г. около 23.11ч. в [населено място], на [улица], като собственик на товарен автомобил марка“*“ модел“*“ с рег. № [рег. номер], предоставяя в негово отсъствие управлението на неправосопособния Д. Б. Б., който управлява горепосочения товарен автомобил в [населено място], по [улица]до дом № *.

На същата дата е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която спрямо Б. Б. е приложена ПАМ по чл.172, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

ЗППАМ е връчена на адресата си на 17.06.2026г.

Жалбата на Б. Б. срещу заповедта е депозирана на 18.06.2026г. в АдмС-[област], където е регистрирана с вх.№ 4661 от същата дата.

Няма спор между страните, че Д. Б. Б. към датата посочена в АУАН е непълнолетен и бил неправоспособен водач.

Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява от приетите, като писмени доказателства по делото, документи съдържащи се в административната преписка.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лица с правен интерес – собственик на автомобила, чиято регистрация с обжалваната ЗППАМ се прекратява, поради което е допустима. Разгледани по същество жалбата е основателна .

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по същия закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена заповед № 272з-877 от 26.03.2026г. на Директора на ОДМВР-[област], за оправомощаване на определена категория длъжностни лица за издаване на принудителни административни мерки съгласно чл. 171, т.1 от ЗДвП, между които са и държавните служители в сектори/групи“Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-[област]. Видно от Заповед № 272з-1205 от 11.04.2025г. на Директора на ОДМВР-[област], издателят на заповедта заема длъжността мл. инспектор в група“Охранителна полиция“ към РУ – [община]. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Спазена е и формата по чл. 59, ал. 2 от АПК при издаване на заповедта - същата е обективирана в писмен вид и съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си. Действително в същата не са отразени датата и часа на осъществяване на описаното нарушение, но същите са обективирани в съставения АУАН, на който е органът се е позовал при издаване на акта си и който има характер на подготвителен документ по издаване на обжалваната ЗППАМ. Ето защо следва да се приеме, че оспореният акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, които се допълват от изложените в приложените по делото АУАН и останалите подготвителни документи съставляващи част от административната преписка – начин на мотивиране допустим съгласно ТР № */1975 г Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон, съдът намира следното :

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл.171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП, предвиждаща прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – прекратяване на регистрация на п.п.с., като в конкретния случай във фактическите съображения изложени в оспорената заповед и подготвителните документи по издаването й е посочено управление на МПС от водач, който е неправоспособен, и който водач не е собственик .

За целите на съдебноадминистративното производство актовете за установяване на административно нарушение, имат характер на официален свидетелстващ документ и обвързват съда да приеме, че удостоверените в тях обстоятелства лично възприети или констатирани от издателя му са такива, както е посочено в акта.

Жалбоподателят също не оспорва факта, че на датата и мястото посочени в АУАН цитираното в него негово собствено превозно средство е било управлявано от друго лице, а именно от Д. Б. Б., който към този момент е непълнолетен и е неправоспособен водач на м.п.с.

Следователно административният орган е доказал обстоятелствата, съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ .

При наличие на предпоставките на чл. 171 т.2а, б.“а“ от ЗДвП административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да приложи принудителна административна мярка от вида по посочената в същата законова норма.

Дали собственикът на автомобила е имал знание, че собственото му моторно превозно средство е управлявано от лице, чието СУМПС е временно отнето по административен ред, е ирелевантно за спора по делото. Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Конкретно, принудителна административна мярка приложена по реда на чл. 171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма е преустановителна по характера си, т.е. тя се налага за да се преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние. Това предполага към датата на издаване на административен акт за прилагане на ПАМ, административното нарушение да съществува. „Прекратяване регистрацията на п.п.с.“ обаче не съставлява санкция, т.е. административно наказание, а е принудителна административна мярка, която се налага, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВАС. Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционният акт с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Следователно нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая, а оттук и доколкото по административните производства, респ. в съдебно административните, нито административният орган, нито съдът следва да изследват въпроса за вината, то знанието на собственика на автомобила дали последния е управляван от лице измежду посочените в чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП е изцяло неотносимо за преценка законосъобразността на ЗППАМ обстоятелство. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав на посочената норма. Законово условие за прилагане на мярката е единствено п.п.с. да е управлявано от неправоспособен водач.

Въпреки това съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е допуснато нарушение на чл. 59, ал.2,т.5 от АПК. Съображенията за това са следните:

Разпоредителната част на административния акт е изключително съществена и основна негова част, защото съдържа волята на административния орган да предизвика едностранно правни последици в правната сфера на адресата на акта. Ето защо същата следва да конкретна и ясна. Въпрос на преценка на административният орган е при наличие на установените в чл.171т.2а,б.а“ от ЗДвП обстоятелства, за какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но същата следва да е в рамките на законоустановения срок - от 6 месеца до 1 година и следва да е мотивирана, т.е. да са изложени конкретните обстоятелства даващи основание на органа да приложи ПАМ в определеният от него размер.

В конкретния случай, административният орган не е съобразил това и е изписал дословно срока предвиден в закона. Така определеният от органа срок обаче е неконкретизиран, неопределен и респ. се явява неясен. Тази неяснота не може да бъде отстранена от съда чрез тълкуване, а същата не може да се установи и от обстоятелствената част на акта. Липсата на конкретизация по отношение на времетраенето на мярката и липсата на изложени фактически съображения относно размера на определеният срок води до липса на разпоредителна част на акта, което съставлява нарушение на изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Неопределеността на срока на ПАМ се явява и в противоречие с материалноправните разпоредби, а е довело и води до нарушение правото на защита на лицето спрямо което тази принудителна административна мярка се прилага, тъй като същото е в невъзможност да разбере какъв е времевия обхват на наложеното му ограничение.

Предвид изложеното, жалбата се явява основателна, а административният акт макар и валиден, но като издаден в нарушение на материалният закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, следва да бъде отменен като незаконосъобразен.