Решение № 10 от 12.02.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Смолян, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Меденка М. Недкова при участието на секретаря Боряна Д. Иброва като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело № 20255400900035 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 380 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ М. З. О., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. „Хр.

Б.“ № 18, ет. 5, ап. 13, чрез пълномощника му адв. Р. М., твърди в исковата молба, че на 17.ІХ.2024год., около 19.00часа, в гр. Мадан, на ***, на път ІІІ-867, при км. 6+100м, с посока на движение към гр. Златоград, водачът на лек автомобил марка и модел „*** *** *“ с рег.№** **** **, Н. К.

А., нарушава правилата по ЗДвП, като при включване в движението от лявата част на платното за движение, не пропуска движещия се по пътя с предимство лек автомобил марка и модел „Ф. г.“ с рег.№** **** **, управляван от М. З.

О., вследствие на което настъпва удар и е реализирано ПТП с пострадали лица. При инцидента са причинени телесни увреждания на М. З. О.. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 298р-11960/17.ІХ.2024год.. Образувано е и досъдебно производство № 171/2024год. по описа на РУ на МВР-Мадан. След злополуката, пострадалият М. О. е транспортиран и приет в Ортопедо-травматологичното отделение на МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян, с оплаквания от болки в 1 главата, врата и гърба. След извършените му прегледи и изследвания са установени: палпаторна болезненост фронтално с наличие на подкожен хематом; поставена е шийна яка на Шантц; фрактура на спинозния израстък на С6 прешлен; главозамайване; ЧМН - двупосочен хоризонтален нистагъм при поглед встрани; Contusio capitis; Haematoma frontalis; Commotio cerebri; белези на фрактура на спинозния израстък на В.Сб. По време на пролежаването на пострадалия в лечебното заведение му е проведено медикаментозно лечение с „Фраксипарин“, „Аналгин“ и „Дексофен“.

Предприето е оперативно лечение на ищеца, проведено на 19.ІХ.2024год., като под местна анестезия е извършена репозиция на фрактурата, след което е поставена твърда шийна яка, видно от оперативен протокол №175/19.ІХ.2024год. Поставена му е окончателна диагноза: Fractura vertebrae procesi spinosi C6. Contusio capitis. Haematoma frontalis. Commotio cerebri.

Изписан е на 20.ІХ.2024год., като са му дадени указания за ХДР и домашно лечение. Назначена му е и медикаментозна терапия. В резултат на получените травматични увреждания при настъпилия пътен инцидент, пострадалият е бил временно неработоспособен за период 34 дни, видно от болничен лист № Е20242440817 от 24.ІХ.2024год.

Пътният инцидент е причинил на М. О. внезапно и неочаквано увреждане на здравето, и множество болки и страдания. С големи усилия се справял в ежедневието си самостоятелно. Страдал от силни болки в областта на шията, главата и гърба. При продължително натоварване болезнеността се увеличавала. Не можел да работи и трябвало да се пази от всякакво физическо натоварване. Бързо се изморявал, поради затрудненията, които изпитвал при движение. Не е можел да спи на двете си страни, често се будел нощем, което влияело на емоционалното му състояние. След злополуката заемал принудителна лежаща поза и бил зависим от грижите на други лица.

Допълнителен дискомфорт му създавала необходимостта, която имал, някой да се ангажира с полагането на грижи за него. Не е можел да движи врата си и изпитвал затруднения при извършване на елементарни дейности, като къпане, обличане, хранене. Получените травматични увреждания го направили затворен и тревожен човек. Силно ограничил социалните си контакти, не излизал и не общувал с други хора, освен със семейството си. Чувствал се изолиран и потиснат. Имал нужда от постоянна почивка и покой. Изпитвал и срам от кръвонасяданията по главата, както и от получения двупосочен хоризонтален нистагъм при поглед встрани. ПТП-то се отразило и на емоционалното състояние на М. О.. След ПТП-то той станал силно тревожен и емоционално лабилен човек, лесно се разстройвал и без видима причина.

2

Изпитвал чести приливи на страх и безпокойство, бил напрегнат и с постоянна смяна на настроенията. Чувствал се неспокоен и притеснен, когато се налагало да ползва МПС, тъй като се притеснявал, че злополуката може да се повтори и че отново ще пострада, затова ограничил пътуванията си максимално. Травмата и стресът се отразили и на съня му. Заспивал трудно, спял неспокойно и често сънувал кошмари с постоянно повтарящи се картини от инцидента. Страдал от липса на апетит, хранел се трудно и без желание.

Оплаквал се от разсеяност и постоянна напрегнатост, които чувствал, когато бил в мрачно настроение. Притеснявал се за цялостното му състояние, дали ще се възстанови от получените травми в областта на шията и главата и че вече няма да бъде същият като преди.

От справката, извършена в Информационния център към

Гаранционния фонд, се установява, че към момента на ПТП-то, виновният водач, който е управлявал лек автомобил „*** ****“ с рег.№** **** **, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД гр.София по застрахователна полица №BG/30/12**********, валидна от 23.ІІІ.2024год. до 23.ІІІ.2025год.. Поради тази причина, с молба вх.

№5306/7.Х.2024год. ищецът е отправил до ответното дружество застрахователна претенция, с искане да му бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Към настоящият момент застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск на основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови решение,с което да осъди ответника З. А.

ДРУЖЕСТВО “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД гр.София,

ЕИК200299615 да му заплати сумата 40 000лв., представляваща обезщетение з а претърпените неимуществени вреди от М. О., изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП на 17.ІХ.2024год., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебна претенция за репариране на причинените вреди от ПТП7.Х.2024год. до окончателното и изплащане и съдените разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция, като се присъди адвокатско възнаграждение на адв. Р. М. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъщественото процесуално представителство на ищеца по делото. Присъдените суми следва да се платят по банкова сметка с IBAN: **** **** **** **** **** ** в „И. А.

Б.“ АД, с титуляр М. З. О..

ОТВЕТНИКЪТ ЗАД “ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“

3

АД гр.София, ЕИК 200299615, представлявано от изпълнителните директори Т. Й. В. и К. М. К., чрез пълномощника му адв. В. С. от САК, със съдебен адрес: гр. София, п.к.1172, район „Изгр.“, ж.к. „Д.“, ***, подава писмен отговор вх.№3170/6.VІІІ.2025год. на исковата молба.

Ответникът оспорва предявените искове изцяло по основание и размер. При условие на евентуалност, в случай, че съдът намери исковата претенция за основателна, оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като моли съда да го намали, поради наличие на обективни данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. З. О., който не се е движел със съобразена с пътните условия скорост и по този начин не е успял да реагира и да избегне сблъсък с включващия се в движението водач на лек автомобил „*** *** *“ с рег.№** **** ** Н. К. А.. Счита, че претендраното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливост, съгласно изискванията на чл.52 ЗЗД и е завишено. На основание чл.175 ГПК признава наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД гр.София, ЕИК 200299615 и собственика на лек автомобил марка „***“, модел „*** *“, с рег.№** **** **, по силата за застрахователна полица №BG/30/12**********, валидна за периода от 23.ІІІ.2024год. до 23.ІІІ.2025год, към момента на настъпване на процесното ПТП.

Ответникът твърди, че водачът Н. К. А. не е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП, така, както е описано в исковата молба от страна на ищеца.

Т.е. липсва основният елемент от фактическия състав на деликтапротивоправно поведение от страна на водача Н. К. А.. Оттук следва и че застрахователното дружество не следва да носи отговорност за неговото поведение, което в случая не е противоправно. Ответникът оспорва и размерът на претендираните неимуществени вреди, като прекомерно завишен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД.

Ответникът възразява срещу твърдението, че ищецът М. З. О. е получил сериозни физически и психически травми от ПТП, които да са били свързани с интензивни и продължителни болки и страдания. Твърди, че описаните увреждания, не са получени при настъпване на ПТП и същите не са в пряка 4 причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва твърдението, и че към настоящия момент ищецът продължава да изпитва психически дискомфорт. Липсват доказателства за проведени консултации с психолог/психиатър, от които да е видно дали е проведена някаква терапия за подобряване на психическото състояние на ищеца.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец М. З. О., изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.21ал.1 ЗДвП, а именно: Управление на МПС със скорост, която е превишавала максимално разрешената в района на процесния пътен участък, където се е осъществил ударът между двата автомобила. Поради което за водача на лек автомобил „*** *** *“ с рег.№** **** ** Н. А. обективно не е съществувала възможност за възприеме движещия се по пътя с предимство водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№** **** ** М. О.. Моли съдът да приеме съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца при процесното ПТП в размер на 50%, като съответно намали дължимото обезщетение за неимуществените вреди, причинени на ищеца. Прави възражение за съпричиняване на ПТП-то, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.20 ЗДвП, чл.70, ал.1 и ал.2 ЗДвП, чл.137а, ал.1 ЗДвП и чл.137в, ал.1 ЗДвП /без да уточнява в както се изразява нарушението/.

Ответникът прави възражение и че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, защото според установените обстоятелства за водача на лек автомобил марка „***“, модел „*** *" с per.

№** **** ** не е било обективно възможно да възприеме наближаващия с превишена скорост водач на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с per.№** **** **. Водачът на лек автомобил марка „***" модел „*** *" с per.

№** **** ** не е могъл и не е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП-то е било технически непредотвратимо, поради което същото се явява случайно деяние. Деянието, в резултат на което е станало пътно-транспортно произшествие, е случайно, защото поведението на ищеца и опасността, която то е създало на пътя, са били изненада за водача на застрахования при ответното дружество автомобил, и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че в този пътен участък, ще премине лек автомобил, който ще наруши ЗДвП, вследствие на което ще настъпи ПТП. В този смисъл е константната практика на ВКС. Оспорва механизмът на процесното ПТП, като 5 сочи и че Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е официален удостоверителен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган на МВР не е присъствал лично на самото ПТП, а само е отразил в протокола изявленията на страните.

Ответникът оспорва и предявения акцесорен иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД, като прави възражение за нередовност на исковата молба по този иск. Счита, че размерът на лихвата би могъл да бъде изчислен за периода от предявяване на претенция до завеждане на делото и не съществуват извинителни обстоятелства за липсата на точно посочване на дължимата лихва за този период. Следователно исковата молба за „законна лихва" за периода от 7.Х.2024год. до 30.VІ.2025год. /датата на образуване на делото/, е нередовна и моли съда да я остави без движение до отстраняване на допуснатата нередовност, а именно посочване на цена на иска за лихва.