Решение № 9829 от 28.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9829 гр. София, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110100359 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Б. И., ЕГН: **********, с адрес:

****************** съдебен адрес: ***************** чрез адв. Е И.а, срещу „СК” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от НПП с искане да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем от 17.06.2024 г.

Ищцата твърди, че на 17.06.2024 г. е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1600, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите 65,64% . Съгласно чл.11, ал.1 от договора заемателят дължи и неустойка в размер 898,92 лева, в случай, че не осигури обезпечението посочено в чл.5 от договора -банкова гаранция или поръчители.

Излагат се доводи, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 1114 лева.

Сочи се, че при заем с кратък срок на ползване /23 месеца/, макар и този заем да е необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 100 % по-висок от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, ни го с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.

Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва.Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. излагат се доводи, че клаузата за неустойка е нищожна като излизаща извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция.

Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият 1 договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Представени са писмени доказателства.

Иска се да бъде допусната съдебно - счетоводната експертиза, като вещото лице след запознаване с материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: Какви разходи на заемодателя са включени в годишния процент на разходите?; С какъв процент се оскъпява кредита с неустойка?

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Тъврди се, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни Излагат се доводи, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания Предявен е насрещен иск, с който СК” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ************* иска съдът да осъди Р. Б. И., ЕГН: **********, с адрес:

************************* да заплати сумата от 62 лв. /шестдесет и два лева/, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № ************** от 17.06.2024, в общ размер на 1600 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск/17.03.20205 г./ до окончателното плащане.

Сочи се, че След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка.

Кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 17.06.2024 г. – 118 лева, на 02.08.2024 г. – 1300 лева и на 01.11.2024 г. – 120 лева, като общо платеното е в размер на 1538 лв., с която сума са погасени първите дванадесет вноски и частично тринадесетата. В случая задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 25.11.2024 г. Общото задължение по договора е в размер 1226.24 лева, от които 919.93 лева главница, 54.49 лева възнаградителна лихва, 213.46 лева договорна неустойка и 38.36 лева такси.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първоначалния ищец.

Изложени са идентични доводи, като тези в исковата молба за нищожност на договора.

Прави се възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 62,00 лева със сумата от 857,93 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи такси в размер на 11,88 лева, възнаградителна лихва в размер на 160,59 лева и неустойка в размер на 685,46 лева, включени във всяка една от погасителните вноски.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между Р. Б. И. и „СК“ ООД е сключен договор за паричен заем № ************************* г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1600 лева както, които е следвало да се върнат разсрочено на 23 седмични погасителни вноски с дата на първо плащане 24.06.2024 г. дата на последно плащане 25.11.2024 г. Дължими са три 2 погасителни вноски по 15.56 лева и двадесет погасителни вноски по 88.42 лева. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 65.64 %.

Според чл. 5. Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения, предоставено в 3-дневенс рок от сключването на договора.

1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или

2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно Чл. 11 с подписването на договора Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 898.92 лева., заплащана разсрочено - съобразно посочения в Приложение №1 начин.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след запознаване с представените по делото доказателства представените от ответника

Извлечение – дневни начисления, плащания, погасяване и задължения по пера; Погасителен план; Справка за вноски по кредита; Справка за начисляване на законова лихва, е констатирало, че На 17.06.2024 г. между „СК” ООД – Кредитор и Р. Б. И. – Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ************** към искане № ************ при следните условия: Размер на кредита: 1 600.00 лв., фиксиран годишен лихвен процент – 50%, обща сума за плащане : 1815.08 лв., седмични погасителни вноски - 23 броя, размер на погасителна вноска – 3 бр. х 15.56 лв. и 20 бр. х 88.42 лв., падеж на първа погасителна вноска – 24.06.2024 г., падеж на последна погасителна вноска – 25.11.2024г.,обезпечение : поръчител/банкова гаранция / чл.5/. неустойка в случай на неосигурено обезпечение 898.92 лв. / чл. 11 /, годишен процент на разходите – 65.64%. В случай, че при изчисляването на ГПР се включи и неустойката, в размер на 898.92 лв., при главница от 1600.00 лв., срок на погасяване 23 броя седмични вноски, или 162 дни, ГПР е в размер на 1138.55%

Вещото лице е констатирало, че са постъпили суми, общо в размер на 1538.00 лв., които са отнесени за погасяване на следните задължения: такси 11.88 лв., неустойка 685.46 лв., лихва 160.59 лв. и главница 680.07 лв

В случая в чл.11 от договора във вр. чл. 5 от същия, само формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи 3 не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.

Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за два пъти цялото задължение, валидна 6 месеца след падежа за плащане на цялата сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице, което има средства в размера на два пъти дължимата за връщане сума за заплащане на банкова гаранция в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с небанкова финансова институция.

Налага се извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними.

След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.