Решение № 476 от 20.10.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Смолян, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20255440100022 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. В. против „*“ АД , в която се твърди от ищеца, че на 24.09.2019 година между страните по делото е сключен договор за паричен заем № *, в изпълнение на който ответникът, в качеството му на кредитор по договора е предоставил на ищеца заем в размер на 1250,00 лева.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния Закон за потребителския кредит.

В изпълнение на Договор за потребителски кредит № * от 24.09.2019г. ищецът е заплатил на ответника чрез кредитен консултант сумата от 2 500,00 лева, видно от приложените заверени копия на разписки за плащане. Част от преведените суми са платени без основание, тъй като сумите са преведени по договор за паричен заем, който е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради сключването му в нарушение на чл.10 и чл.11 от същия закон. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК). С пресмятания чрез онлайн калкулатор се установява, че при предоставен заем в размер на 1250,00 лева, със срок за връщане 4 месеца, с обща сума за връщане 2500,00 лева, годишният лихвен процент (ГЛП) възлиза на 418,84%, а годишният процент на разходите (ГПР) - на 3533,09%. При това положение договорката за заплащане на законна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с 1 постановление на Министерския съвет на Република България, като на основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Поради недействителността на договора за паричен заем за ищеца е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 1250,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2500,00 лева до дължимата от 1250,00 лева в размер на 1250,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1250,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски заем № * от 24.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и за разноски по водене наа делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Сочи, че вземанията, произтичащи от фактическия състав на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичане на 5-годишната давност по чл. 110 ЗЗД, като в случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаване на престацията, от деня, в който е настъпило обогатяването. Съгласно разясненията изложени в т. 7 от от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ, задължението за връщане на даденото при начална липса на основание става изискуемо в момента на извършване на престацията без основание и от този момент започва да тече давностния срок по чл. 110 ЗЗД. Погасени по давност са претенциите по отношение на престациите, извършени в периода 5 г. преди подаване на иска – 07.01.2025 г. Договор за заем № * е с анюитетни вноски, при които месечната вноска не се променя през целия срок на изплащане на задължението. Анюитетните вноски се калкулират като първоначално процентът на лихвата е по-голям и постепенно намалява с течение на времето.

Същевременно, докато той намалява, нараства стойността на вноската по главницата. С оглед направеното възражение за изтегла давност, счита предявения иск за неоснователен.

Излага подробни съображения защо счита, че Договор за паричен заем № * е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен само и единствено в случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от закона. Както може да се види от съдържанието на цитираните разпоредби, те установяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит – информацията, която трябва да се съдържа в договора. Във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит. Както се вижда от разпоредбите на чл. 19 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до недействителност на договора за кредит. Съгласно императивната 2 разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита Законът за потребителския кредит не предвижда в подобни случаи да се обяви целият договор за недействителен, както се вижда и от разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Следва също така да се обърне внимание, че разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит не въвежда забрана ГПР по договора да не надвишава 50 % или разходите по договора да не надвишават 50 % на годишна база от стойността на кредита, както е посочил ищецът. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. л. 1 т. 10 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК в процесния договор са посочени годишният процент на разходите (40.23 %) и общата сума дължима от потребителя (1370,98 лв.), взетите предвид допускания (чл. 2, т. 8 от договора: “договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за 3 забава и неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор“). В съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК общата дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента на сключване на договора. Както се вижда от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за кредит. При изчисление на ГПР се вземат предвид известните към момента на сключване на договора разходи. Заемодателят, към момента на сключване на договора за кредит, няма задължение да предвижда и допуска възможни и условни разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Поради тази причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използват предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания. Заемодателят няма задължение да изчислява и посочва нов ГПР при промяна на условията по договора.

Директива 2008/48/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2)), не изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, когато има промяна в лихвения процент, в таксите, които формират общите разходи за кредита или когато се променят съответните договорни условия. Същото се потвърждава и от мотивите по дела С714/22 и С-448/17 на СЕС: „ГПР трябва да се изчисли, в момента, в който кредитният договор е сключен“ (т. 64, С-448/17) кредиторът следва да посочи, не очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение след отпускането на кредита (т. 54, С-714/22), а ГПР по договора за кредит към момента на неговото сключване. ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия – размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка 3 вноска, обща дължима сума и пр.. Договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен. Годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК. В годишния процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по кредита, тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателя към момента на сключване на договора. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/, с оглед на което няма нарушение на чл. 19 от ЗПК. Твърдението на ищеца, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като ГПР по договора възлиза на 3533 % е неоснователно. Ищецът основава изводите си за размера на ГПР на негови хипотетични плащания по процесния договор. Представените към исковата молба документи – извлечения и разписки не доказват нито плащания по процесния договор № *, нито плащания към дружеството-ответник „*“ АД. Както се вижда от представените документи в тях не фигурира нито „*“ АД като получател, нито от посочената в документите информация може да се направи извод, че основанието за превода е за погасяване на вноски по кредит или по договор № *. Следва да се обърне внимание, че по настоящото дело и по дело 21/2025 г. ищцовата страна представя като доказателство едни и същи документи за плащане (2 бр.), като претендира, че с един и същ документ е плащала по два различни договора за паричен заем и прави изчисленията си за ГПР въз основа на тези документи, приложени и към двете дела. Следва също така да се обърне внимание, че ищцовата страна е сезирала съда със седем иска, като се имат предвид връчените до момента искови молби и е възможно и по други дела да се представят като доказателство едни и същи документи.

Дори и договорът за паричен заем да се приеме неоснователно за недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК, дружеството би дължало сумата от 120,98 лв., заплатена като лихва. Но както беше възразено, за вземанията във връзка с плащания, извършени 5 години преди подаване на исковата молба е настъпила погасителната давност.

Плащанията по процесния договор за паричен заем са постъпили на 13.10.2019 г., 15.10.2019 г., 31.10.2019 г., 15.11.2019 г., 09.12.2019 г., 13.12.2019 г., 02.01.2020 г., 09.01.2020 г..