Решение № 109 от 28.04.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 94/2025
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 28.04.2025
- В сила
- 23.06.2025
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Смолян, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20255400500094 по описа за 2025 година
Настоящото производство се развива по реда на чл. 258 и следващи от ГПК.
Образувано е по жалба на АСВ ЕАД срещу съдебно решение № 503 от 31.12.2024 г., постановено по гр.д. № 500/2024 г. на Районен съд - Смолян, в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК срещу Ц. А. Х. за установяване дължимостта на сумите в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1204/2023 г. по описа на PC - Смолян, а именно:
-18319.51 лв. - частично претендирана главница, дължима по Договор за потребителски кредит ***** от 19.07.2019 г. за периода 20.08.2020 г. 20.07.2029 г.;
- 3225.03 лв. - договорна лихва за периода 20.08.2020 г. - 06.10.2023 г.;
- 3177.60 лв. - обезщетение за забава за периода 21.08.2020 г. - до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 28.12.2023 г. до окончателното плащане.
С обжалваното решение съдът отхвърлил предявеният при условията на 1 евентуалност осъдителен иск против ответницата за заплащане на горепосочените суми , като в тази му част съдебното решение не е обжалвано.
В жалбата са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно, като са цитирани мотиви от Решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 3855/2021 г., IV г. о., ГК , съгласно които ако съдът констатира недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.
Поради изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му част /касаеща установителния иск/ като се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Постъпил е отговор на ВЖ от Цв.Х. чрез адв.Н. . Взето е становище , че правилно първоинстанционният съд е отхвърли предявения установителен иск поради липса на подадено уведомление до длъжника за цедиране на вземането до момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.Този извод на съда не е оспорен и с въззивната жалба.Взето е становище по отхвърления осъдителен иск, който не е предмет на съдебно обжалване.Претендират се разноски.
В съдебон заседание въззивникът не изпраща представител, като е 2 постъпила молба, че се поддържа ВЖ и се претендират разноски.
Въззиваемия се представлява в съделбно заседание от адв.Н. , като същата оспорва въззивната жалба и претендира разноски.
Съдът намира, че депозираната въззивна е процесуално допустима, като разгледана по същество същата е частично основателна , предвид на следното:
Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо.
Производството пред РС-Смолян е образувано по искова молба на АСВ ЕАД-гр.София срещу Цв.Х. , като е предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело 1204/2023г по описа на РС-Смолян.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на неплатени суми по Договор за потребителски кредит от 19.07.2019г , сключен между БНП П.П.Ф. С.А в упоменат в исковата молба размер. Предявеният осъдетелен иск е отхвърлен от съда , като в тази му част съдебното решение не е обжалвано.
В хода на съдебното производство е установено безспорно , че на 19.07.2019г е сключен за Договор за потребителски кредит PLUS 17162860 между , „БНП П.п.ф. С.А, Клон България” и Ц. А. Х. , като е предоставен кредит в размер на 20 000 лв. при посочен ГПР 7,98 % и 6,89 % лихвен процент, платим на 120 месечни равни погасителни вноски, всяка в размер на 306,18 лв., включваща главница , договорна лихва и обща застрахователна премия от 9 000 лв. Еднократно е платена и такса ангажимент в размер на 700 лв., удържана от отпуснатия кредит.
На 13.05.2022г. е сключен договор за цесия между БНП П.п.ф. С.А, Клон България и цесионера АСВ ЕАД, като е прехвърлено и вземането по цитирания ДПК. На 16.04.2024г е изпратено уведомително писмо до Цв.Х. за извършената цесия , като същото не е връчено надлежно /пратката е непотърсена/.По делото не са представени доказателства за обявяване на предсрочна изискуемост на договора .
От назначената експертиза и изготвената справка от ищеца в хода на първоинстанционното производство се установява, че Х. е заплатила сума по договора в размер на 6923,30 лева. Същата е получила по банковата си сметка сума в размер на 10336,40 лева. Сума в размер на 8963,60 3 лева е прихваната по друго задължение / договор PLUS 14857093 /, като е удържана такса ангажимент в размер на 700 лева.
На 28.10.2023г е подадена молба от АСВ ЕАД за издаване на заповед за изпънение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Цв.Х. , като е образувано ч.гр.д. № 1204/2023 г. на СмРС.Съдът издал издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7/03.01.2024 г., с която е разпоредено длъжникът Ц. А. Х. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумите: 18 319,51 лв. – частично претендирана главница, дължима по Договор за потребителски кредит *****/19.07.2019 г. за периода 20.08.2020 – 20.07.2029 г.; 3 225,03 лв. договорна лихва за периода 20.08.2020 – 06.10.2023 г.; 3 177,60 лв. обезщетение за забава за периода 21.08.2020 – 28.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 544,44 лв., от които 494,44 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Поради подадено възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК е указано на заявителя да предяви установителен иск .
Съдът направил извод, че сключеният ДПК е недействителе н, като тези изводи се споделят изцяло от въззивния състав. Ако се включи застрахователната премия от 9000 лева и таксата ангажимент от 700 лева при изчисление на действителния ГПР, то същият ще е в размер на 15,56 процента вместо посочения размер от
7,98 процента.На потребителя е предоставена невярна и заблуждаваща информация относно действителния ГПР, водеща до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разходите за застрахователната премия от 9000 и таксата ангажимент от 700 лева следва да се включат в изчислението на действителния ГПР по договора за кредит .
Съдът отхвърлил предявения иск по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК със съображения, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение липсва надлежно уведомяване на длъжника Цв.Х. за извършената цесия от страна на ищеца.Ищецът не бил надлежно легитимиран да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение към този момент , като установителният иск е предявен от ненадлежно материално легитимирана страна.
4
В подадената въззивна жалба не се излагат доводи за порочност на решението относно тези правни изводи. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.Въззивната инстанция следва да осъществи служебен контрол по въпроса дали ищецът притежава активна материалноправна легитимация да предяви иск по чл. 422 ал.1 от ГПК при положение, че длъжникът не е уведомен за извършената цесия към момента на подаване за заявлението за издаване на заповед за изпълнение .
Настоящата инстанция намира , че ищецът притежава активна материалноправна легитимация да предяви установителния иск , доколкото вземането по ДПК му е прехвърлено с договор за цесия през 2022г .Цесионерът има право да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, независимо , че длъжникът не е уведомен за цесията .
В т. 4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г на ВКС по тълк дело 4/2013г на ОСГТК е посочено , че частният правоприемник на кредитора по чл. 417 от ГПК следва да е уведомил длъжника за извършената цесия преди подаване на заявлението за издаването на ЗНИ. Тези указания касаят единствено заповедното производство и издаденото разпореждане за незабавно изпълнение .При положение , че цесионер е придобил вземане , то същият има правото да инициира заповедно производство и да предяви установителен иск като докаже материалноправната си легитимация , произтичаща от договора за цесия.
С подаване на исковата молба длъжникът Цв.Х. е уведомена надлежно за извършената цесия , като е неправилен извода на съда , че АСВ ЕАД не е носител на спорното материално право и не притежава право да предяви установителен иск .
С оглед на това , че сключеният ДПК е недействителен /съображенията на решаващия съд се споделят изцяло и от въззивната инстанция/ по смисъла на чл. 22 от ЗПК следва да бъде признато за установено , че длъжникът дължи сума по договора , съобразно правилото на чл. 23 от ЗПК .В същата норма е предвидено задължение на потребителя да върне чистата стойност на кредита, като се приспадне извършеното плащане .
5
Цв.Х. е получила чиста сума в размер на 19 300 лева /с удържана такса от 700 лева / и е извършила плащания в размер на 6923,30 лева.
При това положение следва да бъде признато за установено, че Х. дължи сума по издадената заповед за изпълнение в размер на 12376,70 лева /главница/ , като решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в тази му част . За останалите вземания отхвърлителното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на АСВ ЕАД следва да се присъдят разноски по съразмерност за заплатени ДТ за двете съдебни инстанции в размер на 497 лева , юр.възнаграждение в общ размер на 340 лева , 105 лева за назначената експертиза в хода на първоинстанционното производство или общо сума в размер на 942 лева .
В полза на
Цв.Х. следва да се заплатят разноски за първоинстанционното производство, въззивното и заповедното производство съобразно отхвърлената част от иска в общ размер на 2060 лева .При това положение решението на пъррвоинстанционния съд / в частта за разноските/ следва да се потвърди до размер от 2060 лева и да се отмени до уважения размер от 2800 лева .Не следва да се уважи възражението за прекомерност, имайки предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 503 от 31.12.2024 г., постановено по гр.д. № 500/2024 г. на Районен съд - Смолян , в частта , с която е отхвърлен предявения иск от АСВ ЕАД по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК срещу Ц. А. Х. за установяване дължимостта на вземането за главница в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1204/2023 г. по описа на PC - Смолян до претендирания размер от 12376,70 лева ,ведно със ЗЛ от датата на подаване на заявлението, като вместо това съдът ПОСТАНОВИ: