Определение № 245 от 30.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 245 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Г. Ганев

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600287 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 402, ал. 2 ГПК във връзка с Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018г. относно взаимното признаване на актове за обезпечение и конфискация

Образувано е по частна жалба на А. Н. Н., синдик на „***“ ЕООД гр. С. З., срещу определението № 512/11.06.25г. по ч.н.д. № 169/24г. по описа на СтОС, с което е оставена без уважение молбата й за отмяна на наложения с решение № 224/02.10.24г. по същото дело запор върху наличната парична сума по сметката на ЕООД „***“ в *** IBAN ***, прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка IBAN *** със същия титуляр, до размера на 7 317 000 евро.

С жалбата, която е депозирана в срок, се оспорва законосъобразността на обжалваното определение по съображение че е отменен актът за признаване на чуждестранно решение за конфискация на посочената сума, послужил за причина за определената обезпечителна мярка. Според жалбоподателя след неговата отмяна е отпаднала обезпечителната нужда, респ. основанието на издадената обезпечителна заповед.

Претендира се настоящият състав на въззивния съд да отмени определението, както и въпросния запор.

Не се извършва уведомление по чл. 402 ГПК поради това, че съдът е взел решение за налагане на запора служебно (по свой почин).

Пловдивският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на първоинстанционния съд и на 1 жалбоподателя, прие жалбата за основателна.

С решение № 224/02.10.24г. по ч.н.д. № 169/24г. на СтОС (1) е признат, на основание чл. 45 и сл. от ЗПИИАКОРНФС, акт за конфискация - влезли в сила през 2019г. решение № 1698/18г. и допълнително решение № 1454/19г. на съда на гр. Т., И.за конфискация на наличната парична сума по сметката на ЕООД „***“ гр. С. З. в *** IBAN ***, прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка със същия титуляр, до размера на 7 317 000 евро, представляваща твърдяна облага от престъпна дейност; (2) изпълнението на признатия акт е отложено до приключване на наказателното производство по д.п. № 75/17г. по описа на ГДБОП на МВР; (3) е допуснато обезпечение на признатия акт за конфискация чрез налагане на запор върху споменатата банкова сметка до размера на 7 317 000 евро.

За основание за вземане на обезпечителната мярка изрично е посочен чл. 21, т. 2 от Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския арламент и на Съвета от 14 ноември 2018г. относно взаимното признаване на актове за обезпечение и конфискация.

Решението е обжалвано от синдика на „***“ ЕООД, което е било (и е) в производство по несъстоятелност и по повод жалбата е образувано в.ч.н.д. № 472/24г. по описа на ПАС. С решение № 64/10.04.25г. по това въззивно дело старозагорското решение е отменено в частта относно признаването на чуждестранния акт за конфискация и допуснатото му изпълнение в България, а в частта относно взетата обезпечителна мярка – запор върху банковата сметка на ЕООД „***“, е потвърдено.

След влизането в сила на решението по в.ч.н.д. № 472/24г. синдикът на ЕООД-то е поискал от първата инстанция да отмени запора. Отказът на СтОС да уважи това искане се разглежда по реда на настоящото второ по ред въззивно производство.

Настоящият състав на ПАС прие отказа за незаконосъобразен, защото не е съобразен с обявеното основание за вземане на разискваната обезпечителна мярка – споменатия чл. 21, т. 2 от Регламент (ЕС) 2018/1805, според която норма изпълняващата държава предприема всички мерки за предотвратяване загубата на съответното имущество с цел изпълнение акта за конфискация в случай че въпросното изпълнение се отлага. Изискването за предприемане на необходимите мерки е било изпълнено с решението № 224/02.10.24г. по ч.н.д. № 169/24г. на СтОС, като запорът е наложен заради посоченото по-горе отлагане изпълнението на признатото решение за конфискация до приключване на наказателното производство по д.п.

№ 75/17г. по описа на ГДБОП-МВР. Вижда се, че става дума за специфично основание – основание, свързано с отлагане на изпълнението. И не може да има съмнение, че с постановения по в.ч.н.д. № 472/24г. на ПАС отказ да бъде признат италианският акт за конфискация, респ. да бъде допусната неговата (отложена) изпълнимост в РБ, това основание е загубило потенциала си да обосновава обезпечителна нужда (още повече, че отказът е постановен и поради изтичане на абсолютната давност за изпълнение на наказанието конфискация). Липсата на обезпечителна нужда бездруго изключва възможността да се задържа актив на ЕООД „***“, срещу което е била насочена претендираната (но недопусната) конфискация.

Не е разбираемо поставянето на въпроса за хода и евентуалното приключване на 2 споменатото ДП № 75/17г. по описа на ГДБОП, което се води за престъпления с предмет същата запорирана по настоящото дело парична сума. Този въпрос не може да обоснове необходимост от запазване на настоящия запор (обезпечението по образуваното по реда на ЗПИИАКОРНФС ч.н.д. № 169/24г.). Това е така, защото макар да има относимост към споменатото основание по чл. 21 от Регламента 2018/1805, воденото в България, наказателно преследване в България не е било в ролята на причина за допускане на обезпечението.

Само за пълнота на изложението ще се изтъкне, че същата банкова сметка IBAN *** е запорирана по искане на СГП и с Определение № 9/06.03.2017г. по ч.гр.д. № С-3/17г. на СГС, а поради образувано производство по несъстоятелност на „***“ ЕООД е запорирана и за обезпечаване вземанията на кредиторите му (по реда на ТЗ). Всеки от тези запори изхожда от различна обезпечителна нужда, но се сочат в настоящото изложение, за да се подчертае, че и след отпадане на обезпечението по ч.н.д. № 169/24г. дружеството не би имало възможност да се разпорежда със сумите по банковата си сметка.

По тези съображения ПАС се съгласява с жалбоподателя, че по-нататъшното задържане на сумата по процесната банкова сметка не е съобразено с прогласената в Регламента 2018/1805 гаранция за правата на всички засегнати лица, а също и с гаранцията за съблюдаване на основните права и принципи, признати в Хартата на ЕС и в ЕКПЧОС, едно от най-важните от които касае неприкосновеността на частната собственост. В случая несъразмерността между намесата в свободното упражняване правото на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС и преследваната цел е очевидна, доколкото целта – безпрепятственото изпълнение на търсената от италианските власти конфискация – е отпаднала след стабилизирането на решението по в.ч.н.д. № 472/24г. по описа на ПАС.

След връщане на делото първоинстанционният съд следва да организира превод и изпращане на преписи от определението на заинтересованите лица.

Ето защо съдът в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението № 512/11.06.2025г. по ч.н.д. № 169/24г. на СтОС, с което е оставена без уважение молбата на синдика на „***“ ЕООД гр. С.З. за отмяна на наложената по ч.н.д. № 169/24г. по описа на СтОС обезпечителна мярка „запор“ и вместо това ОТМЕНЯ наложения с решение № 224/02.10.24г. по ч.н.д. № 169/24г. на Окръжен съд гр. Стара Загора запор върху наличната парична сума по сметката на ЕООД „***“ гр. С. З. в *** IBAN ***, прехвърлена по служебно открита сметка в същата банка IBAN *** със същия титуляр, до размера на 7 317 000 евро и обезсилва обезпечителната заповед.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4