Решение № 1198 от 28.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-27 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Гражданско дело № 20231100100394 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. С. Т., подадена чрез пълномощника й - адв. В. И. от САК, срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на повдигнатото й обвинение по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК по ДП № 1768/2019г. по описа на 05 РПУ – СДВР, пр.пр.№ 41769/2019г. на СРП, наказателното производство по което е прекратено спрямо нея с постановление от 30.09.2020г., както и сумата в размер общо на 10 535,65лв., представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от образуваното срещу нея ДП № 1768/2019г. по описа на 05 РПУ – СДВР, пр.пр.№ 41769/2019г. на СРП, наказателното производство по което е прекратено спрямо нея с постановление от 30.09.2020г., включваща следните суми: сумата от 1800лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по силата на сключен на 11.09.2020г. договор за правна защита и съдействие и пълномощни по ДП № 1768/2019г. по описа на 05 РПУ – СДВР, пр.пр.№ 41769/2019г. по описа на СРП, сумата от 130лв. за извършен амбулаторен преглед и психиатрична консултация от д-р И.Н., сумата от 782,33лв., представляваща левовата равностойност на 400 евро, преведени като авансово плащане/резервация/ за нереализирана почивка и сумата от 7823,32лв./левовата равностойност на 4000 евро/, представляващи пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 08.10.2020г, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че от 23.03.2017г. ищцата живее и работи в Кралство Нидерландия, където родила детето си Стела, като на 01.04.2019г. ищцата сключила трудов договор с Leonardo Royal Hotel Amsterdam. Излага се, че за времето от 28.12.2018г. до 26.07.2020г. ищцата не е влизала в пределите на страните ни. На 26.07.2020г., заедно с малката си дъщеря С. и с приятелката си Р.Р. пристигнали в Република България през ГКПП Калотина шосе. По време на граничния контрол била уведомена, че е обявена за издирване 1 като свидетел до ДП № 1768/2019г. по описа на 05 РПУ СДВР, била й връчена призовка за явяване в районното управление на 28.07.2020г., но ищцата отишла там още на 27.07.2020г..

Вместо да бъде разпитана като свидетел, на нея й било предявено Постановление от 12.06.2020г., с което била привлечена като обвиняема по ДП № 1768/2019 г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, извършено на 05.08.2020г. около 22,30ч в гр.София, бул.“*******, търговски центьр „Сердика“, от кафе „Старбъкс“, в съучастие като съизвършител със С.П.Г.- извършител, въпреки, че по това време ищцата изобщо не е била в пределите на Република България. С постановление на наблюдаващия прокурор ищцата била задържана за срок до 72 часа от момента на предявяване на постановлението за привличането й като обвиняема, като се наложило да остави детето си, което я придружавало до районното управление, на грижите на приятелката си Р.Р..

На 29.07.2020г. ищцата била конвоирана от НСлС до СРС, като съдът с определение от същата дата, постановено по ЧНД № 9827/2020г. на СРС, НО, 108 състав, оставил без уважение искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, не взел по отношение на нея никаква мярка за неотклонение и разпоредил незабавно да бъда освободена от следствения арест, поради липсата на доказателства за участието й в извършване на престъплението. По подаден протест от СРП било образувано ВНЧД № 2801/2020г. по описа на СГС, като с определение от 06.08.2020г. по отношение на ищцата била взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като от съдебната зала била задържана и отведена в ареста на НСлС.

Ищцата твърди, че досъдебното производство - ДП № 41769/2019 г. по описа на 05 РПУ- СДВР, пр.пр.№ 1768/2019 г. по описа на СРП, е било водено в нарушение на чл.13 ал.1 и чл.107 от НПК, по начин, обслужващ само обвинителната теза, като не е било взето предвид обстоятелството, че тя е представила доказателства, че е била в Кралство Нидерландия, където работи. Поддържа се, че въпреки изричното настояване на ищцата, в качеството й на свидетел не била разпитана приятелката й Р.Р., която щяла да потвърди местонахождението й към датата на извършване на престъплението, за което ищцата била привлечена в качеството на обвиняем.

С определение от 18.09.2020г., постановено по НЧД № 12235/2020г. по описа на СРС, НО, 96 състав, искането по чл.65 от НПК на защитника й било уважено, като взетата по отношение на ищцата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ била отменена и не й била определена друга мярка за неотклонение, поради липсата на съпричастност към престъплението.

До изтичане на срока за обжалване на определението ищцата била върната в следствения арест, като законовият срок за обжалване изтекъл на 21.09.2020г., но тя била освободена едва на 23.09.2020г. с обяснението, че заради националния празник на 22 септември нямало кой да пусне факс.

След освобождаването й от ареста ищцата се прибрала при родителите си в гр.

Стара Загора, където била и дъщеря й. Докато ищцата била в ареста баща й идвал на свиждане, присъствал на съдебните заседания, а приятелката й Р. съдействала от Нидерландия да бъдат изготвени документите, доказващи невинността й. След прибирането си в Стара Загора ищцата се консултирала с психиатър – д-р И.Н., който удостоверил писмено проведената психиатрична консултация от 25.09.2020г. като й поставил диагноза „разстройство в адаптацията“ КОДПОМКБ 10 :Г 43.2, като за прегледа заплатила сумата от 130лв.

С Постановление от 30.09.2020г. на прокурор при СРП, влязло в сила на 08.10.2020г. наказателното производство по ДП № 1768/2019 г. по описа на 05 РПУ- СДВР, пр.пр. № 41769/2019г. по описа на СРП е било частично прекратено по отношение на ищцата, на основание чл.24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК.

2

В исковата молба се излага, че ищцата все още не можела да преживее случилото се, когато при завръщането си в България, за да организира кръщене на дъщеря си и при направена резервация за почивка, за която заплатила сумата от 400 евро, вместо да бъде разпитана като свидетел, в каквото качество била призована, същата била задържана в следствения арест. Вземането по отношение на нея на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от въззивния съд я обезверило, тъй като се надявала, че съдът ще вземе предвид представените от нея доказателства, че към датата на извършване на престъплението, за което била привлечена като обвиняем, не се е намирала на територията на страната, а е била на работното си място в Нидерландия. Ищцата се сринала физически и психически, защото до задържането й имала постоянна работа, дете, дом, а след това животът й бил разбит, чувствала се смачкана и напълно безпомощна. От стреса при престоя й в ареста отслабнала с 10 кг, изпитвала стомашен дискомфорт. Нервното напрежение, апатията и силното главоболие станали нейно ежедневие, имала постоянно сърцебиене и стягане в областта на гърдите. Притеснявала се за двегодишната си дъщеря, тъй като досега не била оставала с родителите й. След като с определение от 18.09.2020г. СРС отменил мярката й за неотклонение, повярвала, че има справедливост. Освобождаването й от ареста съвпадало с рождения й ден на 22 септември, но за нейн ужас била освободена едва на 23 септември, с обяснението, че заради националния празник нямало кой да пусне факс, а по този начин се наложило да преживее още ден и половина незаконен арест, където престояла общо 51 дни.

Чувствала се унизена като човек, а престоят в ареста се отразил изключително негативно и довел до коренна промяна в живота и ежедневието й. Дори и свободна, продължавала да има отрицателни душевни преживявания, станала затворена, мълчалива, а на моменти избухвала, което не било обичайно за ищцата. За времето, през което останала в България, при вида на полицейски служители или полицейски автомобил изпитвала страх, че може отново да бъде неоснователно задържана. Чувствала се изключително напрегната и несигурна в България и искала час по-скоро да се прибере в Нидерландия и живота й да продължи по нормалния си ежедневен и спокоен начин. Отнело и много време да се пребори с чувството на тревожност и страх. След прекратяване на досъдебното производство по отношение на ищцата тя изпитала облекчение и радост, че истината и справедливостта са възтържествували, но не можела да забрави преживяното от нея.

Твърди се от ищцата, че същата е претърпяла и имуществени вреди в размер общо на 10 535,65лв., включваща следните суми: заплатеното адвокатско възнаграждение на защитника й в досъдебното производство – 1800лв., заплатената сума от 130лв. за извършения амбулаторен преглед и психиатрична консултация, 782,33лв., представляваща левовата равностойност на 400 евро, преведени като авансово плащане/резервация/ за нереализирана почивка, както и сумата от 7823,32лв., представляваща левовата равностойност на 4000 евро – пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, доколкото била в обективна невъзможност да полага труд по валидно трудово правоотношение в резултат на наложената й мярка за неотклонение, като се поддържа, че е налице причинна връзка между претърпените имуществени вреди и незаконното обвинение.

Прави се искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове по подробно изложени съображения, като се поддържа, че не са налице доказателства, от които да се установяват търпените от ищцата вреди, като пряк и непосредствен резултат от неоснователното обвинение. Излага се, че липсват доказателства за твърдените депресивни състояния, а във връзка с твърдените вреди от пребиваването в ареста, като безкрайни безсънни нощи, съпътствани с главоболие, физическа и психическа отслабналост, тревожност и страх наказателното производство е протекло в досъдебната фаза в разумен срок. Ищцата не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни последици свързани със задържането под стража и 3 неоснователното обвинение, нито за наличието на причинно следствена връзка, като елементи от фактическия състав. Не е налице неразумна продължителност на наказателното производство. Претенцията за неимуществени вреди е силно завишена и не съответства на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи.

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

С Постановление от 12.06.2020г. на разследващ полицай при 05 РУ – СДВР, ищцата била привлечена като обвиняема по ДП № 1768/2019г., за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, извършено на 05.08.2020г. в гр. София.

С Постановление от 12.06.2020г. на прокурор от СРП било постановено задържане под стража за срок от 72 часа на Д. С. Т., считано от момента на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем.

С протоколно определение от 29.07.2020г. по НЧД № 9827/2020г. по описа на СРС, НО, 108 състав, било оставено без уважение искането на СРП за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Д. С. Т. – обвиняема но горепосоченото досъдебно производство, като съдът не взел мярка за неотклонение спрамо ищцата и разпоредил незабавното й освобождаване от ареста, освен ако не се задържа на друго законно основание.