Определение № 978 от 01.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 978 гр. София, 01.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20268002900144 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД (н.), ЕИК 831184677, против решение № 82/14.07.2025 г. по в.т.д. № 108/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 85/15.12.2017 г. по т.д. № 79/2016 г. на Окръжен съд – Ловеч за отхвърляне на предявените от настоящия касатор искове с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за признаване за несъществуващи вземанията на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД, ЕИК 130197775, о т “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.), ЕИК 121904244, включени под № 6 в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ, а именно: главница от 12 527 840,42 щатски долара (22 135 942,35 лева), лихва до 06.07.2016 г. (датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност) в размер на 4 090 219,48 щатски долара (7 227 172,41 лева), неустойка върху неплатена лихва в размер на 61 250,25 щатски долара (108 225,52 лева).

Въззивното решение в останалата уважителна част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорват се правните изводи на апелативния съд, че е налице завършен фактически състав на процесното заемно правоотношение – предоставянето на заемната сума от 15 000 000 щатски долара на длъжника, поради което последният дължи връщането й.

Изтъква се, че в случая такава не се установява да е надлежно предадена, тъй като основанието за банковия превод е “по договор за заем”, а не по 1 конкретния договор за заем от 11.07.2013 г. Изразява се несъгласие и с мотива в обжалваното решение, че щом преводите следват посочената дата на сключване на заемния договор, то следва да се приеме, че тези суми са предоставени именно на основание този договор. Поддържат се от касатора твърденията му за симулативност на сделката, във връзка с които е оспорена достоверността на датата на сключения между свързани лица договор.

Същият представлява частен диспозитивен документ и има само формална доказателствена сила по отношение на направените в него изявления, но не и на посочената дата. В този контекст се определят като неправилни съображенията на въззивната инстанция, че “КТБ” АД (н.) няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК. За обосноваване на противната теза се развиват подробни доводи, че ищецът се явява трето лице, което е увредено като кредитор на несъстоятелния длъжник “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД, като с антидатирането на договора и неговата симулативност се генерират вземания на “Елит Петрол” АД, впоследствие прехвърлени на ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД, и последният в кредиторовото си качество може да влияе на развитието на производството по несъстоятелност.

Подчертава се, че от обстоятелството, че по делото не е доказано наличието на друго заемно правоотношение между страните, което да е основание за извършения превод, не може да обоснове извод, че сумата е преведена именно по процесния договор за заем. Като неправилни се оспорват и мотивите на въззивния състав, че счетоводните записвания на страните по договора са доказателство за съществуването на процесното правоотношение. При недоказване достоверността на датата на разглежданото съглашение, както и предоставянето на заемната сума, извършените от страните по сделката счетоводни записвания се считат за документално необосновани. По тези аргументи се твърди, че процесният договор за заем не е валидно сключен и не е произвел правно действие поради незавършения си фактически състав – непредоставянето от заемодателя на заемателя на уговорената сума, което изключва възникването на задължение за връщането й, както и за плащането на предвидените възнаградителна лихва и неустойка. Заявява се, че с оглед липсата на вземане договорът за цесия не е произвел прехвърлителен ефект и “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД не е придобило релевираните права. При тези оплаквания се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на предявените отрицателни установителни искове за признаване несъществуването на горепосочените вземания по договора за заем, както и присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции.

При така въведени доводи в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се претендира допускане на касационна проверка на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: “Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички възражения и доводи на страните?”. Твърди се, че съдебният 2 акт е постановен в противоречие с трайната практика на касацията, обективирана в решение № 130/23.06.2016 г. по т.д. № 748/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 34/22.02.2016 г. по гр.д. № 4657/2015 г. на ВКС, I г.о., решение № 120/04.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на ВКС, IV г.о., и решение № 10/01.02.2012 г. по гр.д. № 130/2011 г. на ВКС, I г.о., тъй като въззивният състав не е изложил собствени мотиви относно доводите на страната за нищожност на договора за цесия от 10.12.2014 г. и на договора за даване вместо изпълнение от 25.02.2015 г., а като е споделил изложените от първата инстанция, е препратил към тях съгласно чл. 272 ГПК.

От ответника по касация “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД е подаден отговор, в който се възразява срещу искането за допускане на касационна проверка. Оспорва се подадената жалба като неоснователна по подробно изложени доводи по съществото на спора.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на касационната жалба от ответника по касация - “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.), както и от синдика на това дружество – М. И. Н..

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

В обжалваното решение апелативният съд, сезиран с жалби на ищеца “КТБ” АД (н.) и на ответника “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД, е приел, че при извършената, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, проверка не се откриват пороци, водещи до нищожност или недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Намерил е за правилен извода на първата инстанция, че искът е предявен в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ. Определение № 629/18.11.2016 г. по ч.т.д. № 68/2016 г. на Окръжен съд - Ловеч, постановено по реда на чл. 692, ал. 3 и 4 ТЗ, е обявено в търговския регистър на 18.11.2016 г., а исковата молба е депозирана на 24.11.2015 г. Ищецът “КТБ” А Д (н.) е легитимирано лице - кредитор по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, чието възражение срещу приетото вземане на друг кредитор не е уважено от съда.

Надлежна е пасивната легитимация на ответниците- кредитора “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД и длъжника “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.).

В производството е участвал и синдикът на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност - чл. 694, ал. 4 ТЗ.

Апелативният съд е констатирал, че страните не спорят по установените о т първата инстанция факти. Отбелязал е, че спорът във въззивното производство е правен и е сведен до установяване валидността на правоотношенията между “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД и “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД (н.), с които първото дружество обосновава 3 вземанията си в производството по несъстоятелност на второто, респективно до установяване основателността на направените от ищеца възражения за нищожност на договореностите в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а именно абсолютни симулативни сделки, сключени между свързани лица, с оглед постигане на желаните правни последици - едновременно генериране на вземане на “КРИСТЪЛ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” ЕООД към несъстоятелния длъжник и отписване от счетоводните книги на последния на несъществуващи задължения към “Елит Петрол” АД, както и за нищожност поради липса на предмет (чл. 26, ал. 2 ЗЗД) и поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД).

Намерил е за неоснователни възраженията на ищеца за нищожност поради липса на предмет на договор за заем № 26-00-ОД-26 от 11.07.2013 г.,сключен между заемодателя “Елит Петрол” АД и заемателя “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя за временно и възмездно ползване парична сума от 15 000 000 щатски долара, която последният се задължава да върне на заемодателя в срок до 15.07.2014 г.

За да формира този извод, въззивният състав се е позовал на приетата по делото СИЕ, чието заключение е кредитирал като обективно и изчерпателно.

Въз основа на него е счел за установено, че “Елит Петрол” АД е превел в полза на “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД: на 15.07.2013 г. - сумата 5 450 00 щатски долара, на 18.07.2013 г. - 5 950 000 щатски долара и на 24.07.2013 г. 3600000 щатски долара, или общо 15 млн. щатски долара. В счетоводството на заемателя това задължение е отразено в сметка 151 – “Краткосрочни заеми”.

Отразени са и плащания по него за периода 30.07.2013 г. до 30.09.2013 г., като съгласно последното счетоводно записване на 21.12.2013 г. задължението възлиза на 14999146,36 щатски долара. По задължението са начислявани и плащани лихви общо в размер на 278 458,51 щатски долара, от които просрочени лихви - 227 772,40 щатски долара, текущи лихви - 48 747,23 щатски долара и неустойка върху просрочена лихва - 1 938,88 щатски долара, за периода 26.08.2014 г. до 10.12.2014 г. Въз основа на неоспореното от страните и прието заключение на СГЕ, решаващият състав е счел за установено, че договорът за заем от 11.07.2013 г. е подписан от посочените в него лица - изпълнителни директори и представляващи дружествата.

Въззивната инстанция е изложила съображения, че според представените от ищеца и заверени “вярно с оригинала” банкови извлечения, преводите са осъществени чрез “КТБ” АД, където и двете дружества са имали сметки, с посочено основание “по договор за заем”. Оспорвайки реалното изпълнение (предаването на сумите), ищецът не е оспорил верността на собствените си счетоводни записвания, както и не е представил доказателства, че заверяването на сметките на посочените дати и с визираните суми касае друг, а не договора за заем от 11.07.2013 г. При тези данни апелативният съд е приел, че сметката на заемателя е заверена със сумата от 15 000 000 щатски долара. Формирал е краен извод, че д оказването на този правно значим факт в съвкупност с обстоятелството, че плащанията следват по време сключването 4 на процесния договор, както и надлежното отразяване на вземането/задължението по договора в счетоводството на дружествата заемодател и заемател, сочи на възникнало валидно задължение за заемателя “НАФТЕКС ПЕТРОЛ” ЕООД да върне получената сума на “Елит Петрол” АД, т.е. не е налице хипотезата на чл.26, ал. 2 ЗЗД - нищожност поради липса на предмет.

Решаващият състав на апелацията е споделил като правилен извода на първата инстанция, че ищецът не е “трето лице” по смисъла на чл. 181 ГПК и спрямо него важи посочената в договора за заем дата – 11.07.2013 г. Спрямо “КТБ” АД (н.) не е необходимо договорът да има достоверна дата и може да му бъде противопоставен, тъй като банката не е участвала в съставянето на документа, не черпи права от издателите му и негови права не могат да бъдат увредени от антидатирането му.

Не е възприел и възражението на ответника за нищожност на процесния договор за з а е м на основание чл. 26, ал. 2, предл. посл. ЗЗД - т.нар.