Определение № 73 от 09.04.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 73 гр. Бургас , 08.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело № 20212100200216 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.

70 от НК и е образувано по молба на осъдения П. Г. Г., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от дванадесет години, наложено по НОХД № 687/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл.

70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.

Защитникът на осъдения Г., адв. Петя Станчева - Минкова от АК – Бургас, заявява позиция, че са налице законовите предпоставки по чл. 70, ал.

1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради което и пледира молбата на подзащитния й да бъде уважена.

Осъденият П. Г. Г. поддържа молбата си за условно предсрочно освобождаване и моли тя да бъде уважена.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

1

Лишеният от свобода П. Г. Г. е роден на *** г. в гр. **, обл. ** и е с регистриран постоянен адрес в гр. **, ул. „**“ № *. Той е **, ** гражданин, * ** образование, **, ***, и е с ЕГН **********.

С присъда № 152/13.07.2015 г. по НОХД № 687/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, П. Г. Г., ЕГН ********** е бил признат за виновен за извършено на 15.11.2012 г. престъпление по чл. 330, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 3, вр. ал. 1 от НК и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.

59, ал. 1 и ал. 2 от НК е било приспаднато времето, в което Г. е бил задържан под стража, както и времето, в което Г. е бил с мярка за неотклонение домашен арест. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, е било приведено в изпълнение наложеното на П.Г. с определение от 28.06.2010 г. по ЧНД № 2259/2010 г. на Районен съд – Бургас, влязло в сила на 14.07.2010 г., общо наказание от една година лишаване от свобода, като е било определено същото да се изтърпи при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила от 08.03.2017 г.

За периода от 17.06.2015 г. до 17.06.2016 г. осъденият Г. е изтърпял изцяло наказанието лишаване от свобода за срок от една година, наложено му по ЧНД № 2259/2010 г. на Районен съд – Бургас.

Считано от 17.06.2016 г. осъденият Г. е започнал да търпи в затвора в гр. Бургас наложеното му по НОХД № 687/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години.

Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд - 08.04.2021 г., осъденият Г. е изтърпял фактически 4 (четири) години, 9 (девет) месеца и 21 (двадесет и един) дни, чрез зачитане на времето, в което е бил задържан, както и на времето, в което е бил с мярка за неотклонение домашен арест - 1 (една) година и 5 (пет) месеца или всичко 6 (шест) години, 2 (два) месеца и 21 (двадесет и един) дни, с остатък за изтърпяване от 5 (пет) години, 9 (девет) месеца и 9 (девет) дни.

По данни от документите, приложени в затворническото досие на Г. и от справката му за съдимост се установява, че същият за втори път изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода, а преди осъждането му по НОХД № 687/2014 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, спрямо него са били постановени и влезли в сила седем осъдителни съдебни акта (присъди и 2 споразумения).

При постъпването си в затвора в гр. Бургас, осъденият Г. е търпял наложеното му наказание лишаване от свобода при строг режим, съобразно постановеното с присъдата по НОХД № 687/2014г. на Окръжен съд – Бургас, и до момента режимът не е променян в по-лек. От 05.12.2017 г. осъденият Г. е бил разпределен в Затворническо общежитие „Дебелт“. Не е бил трудово ангажиран поради здравословни проблеми. Същият страда от епилепсия, чернодробна цироза, вариации на хранопровода, хипертония, прекарал е инсулт с левостранна пареза, хепатит В и остеомиелит. Съгласно Експертно решение на втори състав на ТЕЛК към МБАЛ Бургас, П.Г. е с 58 % трайно намалена работоспособност. Осъденият Г. е участвал в литературен клуб „Пробуда“ и в два литературни конкурси, организирани от клуб „Млад възрожденец“, от които е отличен с грамота за първо и трето място.

В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от свобода по отношение на осъдения Г. са били извършени общо четири оценки на риска от рецидив и вреди.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била установена в средни стойности - 40 точки, с изразени проблемни зони: настоящо правонарушение, отношение към правонарушението и умения за мислене.

Рискът от вреди за обществото е бил определен като нисък.

При изготвената през 2018 г. втора по ред оценка на правонарушителя, степента на риска от рецидив се е понижила от 40 на 38 точки. Били са регистрирани позитивни промени в зоните: отношение към правонарушението и умения за мислене. Рискът от вреди спрямо обществото се е променил от нисък в среден.

При изготвената през 2019 г. трета оценка на риска от рецидив е било констатирано понижение от 38 на 36 точки с настъпила положителна промяна в зоните: отношение към правонарушението, междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди спрямо обществото отново е бил в средни нива.

При изготвената на 30.11.2020 г. последна оценка на риска от рецидив и вреди не е била отчетена промяна в зоните за корекционно въздействие, и рискът от рецидив се е запазил със стойност от 36 точки.

Рискът от вреди спрямо обществото продължавал да бъде в средни нива, като 3 е било констатирано, че съществува вероятност от извършване на користни деяния спрямо познат възрастен с цел отмъщение и увреждане на имущество.

По отношение на зоните за корекционно въздействие е било отчетено следното:

- отношение към правонарушението - л. св. Г. все още не приема отговорността за собственото криминално поведение и не успява да идентифицира факторите, допринесли за извършеното правонарушение; налице са устойчиви криминални нагласи. Твърди, че е осъзнал вредите, които е причинил, но съжалението, което изразява би могло да се определи като формално. Съществуват нагласи по отношение размера на наказанието.

- умения за мислене - на л. св. Г. все още му липсват умения за разпознаване на проблемите, въпреки че полага усилия за намиране на адекватно решение. Необходимо е да изгради способност за анализ и реална преценка в житейска ситуация. Мотивацията за водене на законосъобразен начин на живот е формално заявена.

По време на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения Г. не са били налагани дисциплинарни наказания. Същевременно в документите, приложени в затворническото досие на Г., както и в изготвените доклади и становища от затворническата администрация, се съдържат данни, че през месец декември 2017 г. осъденият Г. е извършил бягство от външен пост по време на престой в болнично заведение, с цел провеждане на изследвания, за което не му е било наложено дисциплинарно наказание от администрацията на затвора.

Осъденият Г. е бил многократно награждаван, както следва: заповед № 812/18.12.2015 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС - „Писмена похвала“; - заповед № 179/29.02.2016 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС „Извънредна хранителна пратка“; - заповед № 494/08.06.2016 г., на осн. чл.

98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС - „Удължено свиждане за срок до 4 часа“; - заповед № 853/26.09.2016 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС - „Удължено свиждане за срок до 2 часа“; - заповед № 1292/16.12.2016 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС - „Удължено свиждане за срок до 2 часа“; - заповед № 839/11.07.2017 г., на осн. чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС - „Удължено свиждане за срок до 2 часа“.

В изготвените от затворническата администрация доклади се 4 съдържат следните констатации относно осъдения Г.: Като личност е егоцентричен, претенциозен, недоверчив и с високо мнение за себе си.

Показва ниска социална зрялост. Към пенитенциарните служители се отнася съобразно утвърдените изисквания и правила. Старае се да прикрива личностните си негативи, но в определени ситуации не съумява. Би реагирал импулсивно, ако администрацията не отговори положително на неговите желания и искания, като понякога използва манипулативни методи за постигане на собствени интереси. В затворническата йерархия заема средни слоеве, общува избирателно с тесен кръг лишени от свобода. Не се поддава на влияние от страна на криминалното си обкръжение. Интересува се единствено от собствените си проблеми и търси възможности за тяхното разрешаване. Отрича употреба на алкохол и ПАВ.

На 08.02.2021 г. с Г. е било проведено интервю за оценка на актуалния психически и емоционален статус, при което е установено, че липсва самокритичност, като прехвърля вината на външни фактори и обстоятелства. Отчетено е, че криминалните му нагласи са устойчиви. Дадени са препоръки консултативно – корекционните въздействия да са в посока формиране на мотивация за спазване на установените правила и безпроблемно изтърпяване на наказанието.

Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. е отрицателно. Посочено е, че прогнозата за развитие на личността в условията на свобода е неблагоприятна, тъй като все още не се отчита категорична мотивация за преустановяване на криминалните прояви и поставените цели в плана на присъдата по отношение на дефицитните зони не са изпълнени.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения П.Г. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.

70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият Г. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от дванадесет години лишаване от свобода, а именно 6 (шест) години, 2 (два) месеца и 21 (двадесет и един) дни, с остатък за изтърпяване от 5 (пет) години, 9 (девет) месеца и 9 (девет) дни.

При извършване на преценката

5 за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения Г., които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани обстоятелствата, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения – доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон , както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.