Решение № 507 от 07.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Пловдив, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330108490 по описа за 2024 година

Производството по делото първоначално е образувано по искова молба от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, общ. Столична, обл. София (столица) против Д. Н. Ц., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва, а именно: 4000 лева– остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 28.03.2024г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5662/2024 г. по описа на ПРС, както и осъдителен иск за присъждане на законна лихва в размер от 718,98 лв.

С оглед на дадените от съда указания ищецът е изменил петитума на предявения иск от установителен по чл. 422 ГПК в такъв по чл. 55 ЗЗД, което е допустимо, доколкото е хода на отстраняване на констатираните нередовности. Предвид гореизложеното съдът приема, че предмет на настоящото производство са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.55 ЗЗД за връщане на сумата от 4000 лв., платена без основание по недействителен договор за кредит и такъв по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 718, 98 лв. – законна лихва върху главницата, считано от 14.10.2022 г. до 27.03.2024 г. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит въз основа на искане от ответника от ****** г. Твърди се, че на ищеца са разяснени параметрите по договора за кредита, като същият е сключен на ****** г. с поисканите параметри, включващи суми за 1 рефинансиране на задължения по други договори за кредит, подробно описани в исковата молба и остатъчна сума в размер от 593 лв., която е преведена по сметка на ответника.

Посочват се параметрите на сключения договор при общи условия, както следва: сума по кредита – 4000 лв., срок на кредита – 36 месеца, размер на месечната погасителна вноска по кредита: 194,78 лв., ГПР – 48,82 %, ГЛП – 41 % и обща дължима сума в размер от 7012, 20 лв. Описани са и параметрите по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които се дължат възнаграждения съответно в размер на 1600 лв. и 2800 лв. Посочва се, че общото задължение по договора за кредит и допълнителните услуги е в размер от 11412, 20 лв.

Твърди се, че към настоящия момент не е направено от ответника нито едно плащане по договора за кредит, поради и което главницата в размер на 4000 лв. е изцяло дължима.

Ищецът посочва, че с влязло в сила решение по гр. д. №18402/2022 г. по описа на ПРС е прието за установено, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Посочва се с решението е безспорно установено в отношенията между страните, че ищецът е предоставил на ответника заемната сума в размер от 4000 лв.

Претендира се връщане на сумата от 4000 лв., като платена без основание по недействителен договор. Освен главницата по недействителния договор, се претендира и законна лихва в размер от 718, 98 лв. за периода от 14.10.2022 г. /датата следваща датата на предоставяне на кредитната сума/ до 27.03.2024 г. /дата на входиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/. Ищецът счита, че задължението за връщане на дадената сума е възникнало още с предаване на сумата, доколкото ответникът още с получаването на кредитната документация ясно е бил уведомен, че сумата от 4000 лв. подлежи на възстановяване към кредитора, като задължението не е било безсрочно. Претендира се и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането. Моли се исковете да се уважат. Претендира разноски.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника: Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, който оспорва исковете, като неоснователни. Оспорва се претенцията за законна лихва за периода от 14.10.2022 г. до 27.03.2024 г., като се сочи, че в този период договорът все още е действал, доколкото същият е обявен за недействителен с влязло в сила на 17.05.2023 г. решение. Твърди се, че сумата от 4000 лв. е заплатена от ответника, за което е представено банково бордеро.

Моли се исковете да се отхвърлят.

Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че процесният договор за кредит е обявен за недействителен с влязло в сила на 09.01.2024 г. Решение по гр.д. № 18402/2022 г. по описа на ПРС, като едва след влизането в сила на решението е образувано заповедното производство, с което освен главница се претендират такси по тарифа и законна 2 лихва.

Не се оспорва и отделено като безспорно обстоятелството, че заемната сума в размер на 4000 лв. е усвоена от ответника.

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че малко след образуване на настоящото производство на 23.05.2024 г., но след влизане в сила на съдебното решение, с което договорът за кредит е обявен за недействителен, ответникът е заплатил претендираната главница в размер от 4 000 лв.

Ищецът не оспорва, че главницата е платена и следва да се вземе предвид, като факт, настъпил в хода на делото, но счита, че освен главница, ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.10.2022 г.- датата следваща датата на предоставяне на сумата в размер на 4000 лв. на ответника до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда. Претендира се и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането.

Съдът счита, че доколкото претендираната главница е платена в хода на делото, то следва това обстоятелство да се вземе предвид по реда на чл. 235, ал.3 ГПК и искът за главница да се отхвърли. Следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 28.03.2024 г. до датата на плащане на главницата -23.05.2024 г.

Съдът счита за неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва за забава за връщане на сумата от 4000 лв., която е дадена без основание, доколкото договорът за кредит е обявен за недействителен. Съгласно Тълкувателно решение 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая доколкото договорът за кредит е обявен за недействителен, то е налице хипотезата на чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД за дадена заемна сума при начална липса на основание, от което следва, че за да възникне задължение за ответника да заплати обезщетение за забава, то същият следва да е бил поканен към датата на депозиране на исковата молба, като липсват както твърдения, така и доказателства в тази насока. С оглед на така изложеното съдът счита, че претенцията за законна лихва за забава за периода от 14.10.2022 г. до 27.03.2024 г. в размер на 718,98 лв. е неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. С оглед неоснователност на претенцията за обезщетение за забава, то неоснователна се явява и претенцията за законна лихва върху тази сума.

Независимо, че се отхвърля искът за признаване на установено, че се дължи главница в размер от 4000 лв., то доколкото плащането е извършено в хода на процеса, то следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради и което в полза на ищеца следва да се присъдят направените и неиздължени разноски по съразмерност в размер на 123,69 лв. за заповедното производство, включващи държавна такса и съответната част от юрисконсултското възнаграждение, както и разноски в 3 настоящото исково производство в размер на 122,38 лв. за настоящото исково производство, включващи държавна такса и съответната част от юрисконсултското възнаграждение, както и разноски в настоящото исково производство в размер на 122,38 лв. за настоящото исково производство.

С оглед отхвърляне на осъдителната искова претенция за обезщетение за забава, то в полза на ответника следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер от 167, 60 лв.съразмерна част от платеното адвокатско възнаграждение.

На основание изложените мотиви съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК:

175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, общ. Столична, обл.

София (столица) против Д. Н. Ц., ЕГН **********, с.****, общ.***, ул. **** №** иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД и чл. 9 и сл. ЗПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва, а именно: 4000 лева– остатъчна предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 24.05.2024 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5662/2024 г. по описа на ПРС, като ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Д. Н. Ц., ЕГН **********, с.****, общ.***, ул. **** №** дължи на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, общ. Столична, обл. София (столица) законна лихва върху сумата от 4000 лв. за периода от 28.03.2024 г. до 23.05.2024 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5662/2024 г. по описа на ПРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, общ. Столична, обл. София (столица) против Д. Н. Ц., ЕГН **********, с.****, общ.***, ул. **** №** иск с правно основание чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 718,98 лв.- законна лихва за периода от 14.10.2022 г. до 27.03.2024 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.05.2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д. Н. Ц., ЕГН **********, с.****, общ.***, ул. **** №** да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, общ. Столична, обл. София (столица) разноски по съразмерност, както следва:

123,69 лв. за производството по ч.гр.д. № 5662/2024 г. по описа на ПРС и сумата от 122,38 лв. – разноски за производството по гр.д. № 8490/2024 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 49, бл.53 Е, вх. В, ет.7, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на Д. Н. Ц., ЕГН **********, с.****, общ.***, ул. **** №** разноски по съразмерност в размер от 167,60 лв.- съответната част от заплатеното адвокатско възнаграждение.

4

РЕШЕНИЕТО връчването му. подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5