Решение № 10 от 13.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Монтана, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Албена Миронова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Албена Миронова Въззивно гражданско дело № 20241600500582 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 4860/16.09.2024 г. по описа на ДСИ при РС Лом, подадена от С. К. П., ЕГН ********** от гр. С ул. хххх № хх, съд. адрес: гр. С бул. ххх № хх ет.хх – длъжник по изпълнително дело № 450/2023 год. по описа на ДСИ при ЛРС, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.

В условията на евентуалност се обжалва отказът на ДСИ да намали размера на разноските на взискателя до 50 лв.

Жалбоподателят С. К. П. счита обжалваният отказ за неправилен.

Твърди, че присъдената сума по гр.д. № 3021/2017 год. на ЛРС в полза на взискателя Г. Г. Г. – в размер на 187 лева, за които е издаден изпълнителен лист от 11.07.2023 год., му е заплатена доброволно преди образуване на изпълнителното дело с разпореждане от 28.12.2023 год. на ДСИ, по банков път, за което е приложено платежно нареждане от 14.12.2023 год.

Преди получаване на ПДИ, с нарочна молба от 23.05.2024 год. длъжникът бил направил искане за прекратяване, към която приложил доказателства за извършеното плащане.

Поканата за доброволно изпълнение е получил на 30.07.2024 год. и в нея е било посочено, че общото задължение е в размер на 238,24 лв.

С молба от 02.08.2024 год. жалбоподателят/длъжник отново поискал 1 прекратяване на производството поради доброволно плащане на сумата от 187 лв., която била заплатена („с цел избягване на всякакво съмнение“) повторно на 31.07.2024 год.

В тази молба твърди, че бил поискал прекратяване на производството пред ДСИ при ЛРС и поради неподсъдност, доколкото неговият, на длъжника поС.ен адрес е в гр. С В условията на евентуалност поискал да бъде взето предвид доброволното плащане на задължението преди получаване на ПДИ, поради което не дължи такси и разноски и възразил за прекомерност на приетите разноски по изпълнението, като поискал разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя да се намалят на 50 лв.

Иска се да бъдат отменени като незаконосъобразни: - отказът на ДСИ да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК; - да бъдат отменени действията, извършени в нарушение правилата на местната подсъдност.

В условията на евентуалност се иска да бъдат намалени приетите разноски в полза на взискателя на 50 лева, вместо приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като явно прекомерни.

На 05.09.2024 год. получил съобщение, че съгласно разпореждане на ДСИ от 17.07.2024 год. дължи и сумата от 512,77 лв. – такси и разноски.

В допълнителна молба от 23.10.2024 год., след постановяването на Разпореждане на ДСИ от 24.09.2024 год., с което приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя са намалени на 200 лв., жалбоподателят заявява изрично, че поддържа жалбата си за сумата над 50 лв., до приетия изменен размер от 200 лв.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, от Г. Г. Г., ЕГН **********, взискател по изпълнителното дело, чрез процесуален представител адв. В. П., МАК е подадено писмено възражение, с което се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Счита, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело на соченото основание.

Излага и съображения за неоснователност на евентуалното обжалване размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение. Те са в насока, че първоначално приетите от ДСИ разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя – 400 лв., с разпореждане на ДСИ от 14.12.2023 год. са намалени на 200 лв., но въпреки това на 21.10.2024 год. длъжникът е ангажирал пълномощник – адв. М., с цел обжалване действията на съдебния изпълнител, като е представил доказателства за извършен разход за адвокатско възнаграждние в размеер на 500 лв.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

По делото са депозирани мотиви на ДСИ при РС Лом Емилия Страхилова, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

2

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Изпълнително дело № 450/2023 год. по описа на ДСИ при ЛРС е образувано на 13.07.2023 год., по молба на Г. Г. Г., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. В. П., МАК, въз основа на Изълнителен лист от 11.07.2023 год., издаден на осн. чл. 404, т. 1 и чл. 405 ГПК, въз основа на в сила Решение № 260013/01.06.2023 год. по гр.д. № 3021/2017 год. на РС Лом, влязло на 30.06.2023 год.

Въз основа на посочения изпълнителен лист длъжникът С. К. П., ЕГН ********** от гр. София е осъден да заплати на Г. Г. Г., ЕГН **********, от гр. С , сумата от 187,00 лв. – разходи.

В молбата за образуване на изпълнителното производство изрично е посочен изпълнителен способ: възбрана, опис и продажба на конкретен недвижим имот, находящ се в землището на с. Я , обл. М С разпореждане на ДСИ от 08.09.2023 год. молбата за образуване на изпълнително дело е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности в едноседмичен срок. Разпореждането изпратено на взискателя на 12.12.2023 год. и е получено от него на 20.12.2023 год.

С молба от 20.12.2023 год. нередовностите са отстранени и с разпореждане от 28.12.2023 год. ДСИ е приел изпълнението, определил е разноски на взискателя: 20,00 лв. държавна такса с ДДС, 1,30 лв. – преводна такса за сумата, 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

На 04.01.2024 год. е изпратена, а на 06.03.2024 год. – върната като невръчена на длъжника С. К. П., ПДИ за 187,00 лв. – неолихвяема сума, 0,00 лв. – разноски по и.д., такса по чл. 53 от ТДТГПК – 18,70 лв. или общо към 04.01.2024 год. – 205,70 лв.

С Разпореждане от 14.05.2024 год. на ДСИ, е наложена възбрана върху недвижим имот – ПИ с идентификатор хххх – нива от 5,052 дка в м. Големия гред, землище на с. Я обл. М собственост на длъжника. Със същото разпореждане, ДСИ е приел за събиране разноски на взискателя, представляващи д.т. по чл. 37 от ТДТ – 15,00 лв., с преводна такса 1,20 лв., д.т. за вписване на възбрана – 15,00 лв. с преводна такса 1,20 лв. (общо 32,40 лв.).

Възбраната върху имота е вписана под вх.рег. № 2349/14.05.2024 год., акт 87, т. 1 в Сл.вп. Л .

Съобщението за наложената възбрана е получено от длъжника на 22.05.2024 год.

С молба от следващия ден, 23.05.2024 год. той е поискал делото да бъде прекратено, а възбраната заличена, като е представил вносна бележка за преведена лично на взискателя на 14.12.2023 год., сумата от 187 лв.

Същия ден, 23.04.2024 год. на взискателя е изпратено копие от невръчената на длъжника ПДИ от 04.01.2024 год., като му е указано да посочи адрес на последния. Съобщението е получено на 08.05.2024 год.

На 21.06.2024 год. на длъжника е изпратено съобщение, че 3 производството по делото се прекратява на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК. То е получено на 02.07.2024 год. лично от длъжника.

Върху съобщението е обективирана резолюция от 16.07.2024 год. с текст: „Незаконосъобразно, защото изп.пр-во не е прекратено (няма р-не)“.

Няма данни по делото длъжникът да е бил уведомяван за тази резолюция. На 16.07.2024 год. на длъжника е изпратена нова ПДИ, за сума, възлизаща към тази дата общо на 238,34 лв., от които: 187,00 лв. – неолихвяема сума, както и: 2,40 лв. д.т., 30,00 лв. – разноски по и.д., 18,94 лв. – такса по чл. 53 от ТДТГПК.

ПДИ е получена от длъжника на 30.07.2024 год.

Междувременно, с Разпореждане от 17.07.2024 год. ДСИ е разпоредил, че след извършеното от длъжника плащане пряко на взискателя, към 17.07.2024 год. остава да дължи общо сума в размер на 512,77 лв., от които: 400,00 лв. – адвокатски хонорар в изп.производство, 53,70 лв. – д.т. в изп.производство, 59,07 лв. – д.т. по чл. 53, ал. 1 от ТДТ и производството ще бъде прекратено след заплащане на посочените суми.

На 31.07.2024 год. длъжникът е превел по изпълнителното дело сумата по получената от него ПДИ от 16.07.2024 год., а именно 238,34 лв.

Върху приложеното по делото платежно нареждане са обективирани две резолюции, с текст, както следва: 1. „Да се докладва след връчване на ПДИ. (подпис – не се чете) 01.08.2024 год.“ и 2. „Постъпили в срока за доброволно изпълнение. Да се докладва след влизане в сила на р-не от 24.09.2024 г. (подпис – не се чете) 24.09.2024 год.“.

С молба от 02.08.2024 год. длъжникът е поискал от ДСИ прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално поради неподсъдност. В условията на евентуалност – ако изпълнителното производство не бъде прекратено, да бъде отчетен фактът на доброволно плащане, преди получаването на ПДИ по делото, поради което не дължи такси и разноски. Направил е и възражение за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като е поискал да бъдат намалени на 50,00 лв., тъй като единствените действия извършени от адвоката се свеждали до написването на молба за образуване на изпълнителното дело, при това нередовна.

На 05.09.2024 год. длъжникът получил едновременно и уведомлението на ДСИ за Разпореждането от 17.07.2024 год., според което задължението му е в общ размер на 512,77 лв. и ПДИ за задължение в размер на 238,34 лв. към 16.06.2024 год.

Настоящата жалба против отказът на ДСИ да прекрати изпълнителното дело е от 16.09.2024 год.

С Разпореждане от 24.09.2024 год. на ДСИ приетите разноски за адвокатски хонорар за взискателя са намалени на 200 лв.

С молба от 23.10.2024 год. длъжникът е заявил, че поддържа жалбата си.

От правна страна:

4

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна-длъжник по изпълнителното дело, в двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказ за прекратяване на изпълнителното дело, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Прекратяването на изпълнителното производство предпоставя висящо (започнато и неприключено) изпълнително производство. Да се прекрати изпълнителният процес като производство, означава да се преустановят окончателно изпълнителните действия и да се обезсилят вече извършените.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.