Решение № 184 от 05.04.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Б.град, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20211210101347 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Б. Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.град, ул. „И депозирана чрез адвокат Е. Д. – пълномощник, със с /партер/, против „Застрахователно акционерно дружество Д, със седалище и адрес на управление: гр. Спредставлявано от Б Г.ев И., Р. Иска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 15 000 лв.

/петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 22.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на изтичане на законоустановения тримесечен срок за окончателното произнасяне от страна на ответното дружество – 28.01.2021 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 22.05.2020 г. около 16:55 часа, в гр. Б.град, на бул.

„В, лицето Г. С., управлявайки лек автомобил марка „Ои движейки се по бул. „В с посока на движение от бул. „Св. Св. Димитър Солунски” към бул. „Дсрещу дом № извършил маневра завой в обратна посока, отнемайки предимството на насрещно движещия се мотоциклет , управляван от ищеца, удряйки го, като с това си действие С. допуснал нарушение на правилата по ЗДвП, реализирайки пътно-транспортно произшествие /ПТП/.

Сочи се, че по повод реализираното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № от 24.05.2020 г. от длъжностното лице към ОД на МВР - Б.град, в който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП и причинната връзка между осъщественото ПТП и част от нанесените видими неимуществени вреди на ищеца. Излага се, че видно от констативния протокол за ПТП, вината за настъпването му е на лицето Г. С..

Излага се, че към датата на настъпване на произшествието, С. е имал валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № към ответното дружество, валидна от Навежда се, че впоследствие на С. са издадени Акт за установяване на административно нарушение, серия . и Наказателно постановление № . на ОД на МВР, Сектор „П- Б.град - за извършени нарушения по чл. 38, ал. 2 от ЗДвП и санкционни разпоредби: чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП. Сочи се, че издаденото Наказателно постановление № 20-1116-000692 от 04.06.2020 г.

1 на ОД на МВР, Сектор „П– Б.град, е връчено на водача С. на 28.07.2020 г., като същото не е обжалвано в срока, визиран в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е влязло в законна сила на 05.08.2020 г.

Твърди се, че в резултат на така реализираното ПТП, ищецът е получил травматични увреждания, обективирани в Медицинско свидетелство № Посочва се, че специалистът, извършил прегледа на ищеца, е констатирал, че на последния са причинени множество травматични увреждания на меките тъкани на главата, тялото и крайниците, както и че са били налице анамнестични данни за мозъчно сътресение, с което му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.

Излага се, че непосредствено след настъпилото ПТП, ищецът е транспортиран до С, от свой приятел - А, с оплаквания от силни болки. Поддържа се, че от 04.06.2020 г. до 30.07.2020 г., ищецът е посещавал ортопед и невролог, във връзка с назначените му физиотерапия и кинезитерапия, като рехабилитационното му лечение включвало лечение с НЧ магнитно поле - продължило 40 дни; аналитична лечебна физкултура - продължила 26 дни; масаж със специализирани техники - продължил 40 дни и лечение с ултразвук продължило 14 дни. Заявява се, че на ищеца е назначена и медикаментозна терапия по схема за прием на лекарства „А”, „Н”, като поради продължаващите оплаквания от страна на Т., на същия са извършвани многократни прегледи, при които са констатирани палпаторни болки върху лява тазобедрена става; ограничени и болезнени движения по отношение на лявата тазобедрена става; хипотрофия на мускулатурата на лявото бедро; деформация на м. солеус синистра след частична руптура на мускулни влакна; частично прекъсване на мускул от задната мускулна група.

Сочи се, че вследствие на преживяното ПТП, ищецът е изпитал негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и интензивни болки в засегнатите области на тялото. Твърди се, че болковият синдром във фрактурираната зона се засилвал и при най-малкия опит за извършване на движение в областта на лявата тазобедрена става, подбедрица и прасец, както и при палпаторен натиск на последните. Сочи се, че вследствие на предизвикания удар в главата, у ищеца се проявили временна замаяност и краткотрайна загуба на съзнание, както и силно главоболие и гадене, като последните продължили около две седмици, през който период се наложил системен прием на обезболяващи медикаменти.

Навежда се, че последните били симптоматично съчетани и с характерни за комоциото сънлИ.ст, отпадналост и лесна уморяемост при психическо натоварване, както и известно дразнене от различни източници на светлина. Твърди се, че вследствие на реализираното ПТП, у ищеца се засилили мигренoзните пристъпи, които същият има от 12-годишен, като за известен период изпитвал и затруднение при произнасяне на определени думи, каквито затруднения не е изпитвал преди настъпване на ПТП.

Твърди се, че в началния етап на възстановителния период, ищецът не бил способен да се придвижва самостоятелно и му била необходима чужда помощ за задоволяване на някои битови нужди и потребности. Посочва се, че за овладяване на болката в засегнатата област и най-вече на лявата тазобедрена става и лявата подбедрица, се наложило системен прием на обезболяващи медикаменти - таблетки и мехлеми. Излага се, че вследствие на затрудненото движение по време на възстановителния период, ищецът бил лишен от активен социален жИ.т и контакти, предизвиквайки у него състояние, характеризиращо се със занижено самочувствие и ниска себеоценка, макар и с временен характер.

Излага се, че процесното събитие се отразило негативно и върху психиката на ищеца, пораждайки перманентно посттравматично притеснение у него при шофиране, респ. возене в моторно превозно средство, което се наблюдава и към днешна дата. Сочи се, че от момента на инцидента у ищеца се проявили тревожност, напрегнатост и раздразнителност, както и че Т. претърпял значителни неимуществени вреди за изпитани болки и страдания, настъпили като пряка и непосредствена последица от ПТП от

2

Навежда се, че по случая била образувана преписка с вх. по описа на Р Б.град, като с Постановление от г. на прокурор от Районна прокуратура - Б.град, потвърдено с Постановление от . на прокурор от О- Б.град, било отказано образуването на досъдебно производство по горецитираната преписка с мотив, че издаденото Наказателно постановление № 2г. е връчено на водача С. на г. и влязло в сила на , поради което окончателно наказано лице /с влязло в сила наказателно постановление/ не може да бъде застрашено от наказателно преследване за същото деяние.

Излага се, че в случая са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на деликтната /извъндоговорна/ отговорност, пораждащи вземането за обезщетение в полза на Т.. Твърди се, че последното от своя страна обуславя и основателността на така предявения осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди.

Посочва се, че в настоящия случай при определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, следва да се имат предвид всички изложени в настоящата претенция фактически обстоятелства по случая в тяхната съвкупност - датата на застрахователното събитие; икономическата конюнктура /условия/ и съответните нива на застрахователното покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент; възраст на пострадалия; получените травматични увреждания и последиците от тях; проявените комплексни симптоматика и оплаквания; продължителността на възстановителния период; поставянето му под строг и щадящ режим; необходимостта от чужда помощ и т.н.

Навежда се, че с цел уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на съдебни производства, на . била предявена претенция по реда на чл. 380 от КЗ към ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод на която е заведена Щета с № по описа на застрахователното дружество. Във връзка с подадената претенция, застрахователят чрез писмо с изх. № . изискал представянето на допълнителни документи за произнасяне по заведената щета. В отговор с молба-становище с вх. № от страна на ищеца допълнително били приложени изисканите от застрахователя документи.

Посочва се, че въпреки последното, с Уведомление с изх. № . застрахователното дружество отказало изплащането на застрахователно обезщетение с мотив, че не може да бъде установено наличието на елементите на непозволеното увреждане...”, както и че „... не може да се установи наличието на виновно поведение у водача на застрахования при дружеството автомобил”. В тази връзка се излага, че с изтичане на законоустановения 3-месечен срок за окончателно произнасяне по входираната на г. доброволна претенция, ответникът е изпаднал в забава и дължи законна лихва, считано от

Твърди се, че на 14.04.2021 г., въпреки сторения отказ от страна на застрахователната компания, последвало изплащане по банков път на сумата от 1 300,00 /хиляда и триста/ лева, с посочено основание на превода - „Обезщетение щ. Заявява се, че ищецът категорично не е съгласен с така изплатената от застрахователя парична сума, предвид обстоятелството, че нанесените му неимуществени вреди - болки и страдания, в паричен еквивалент в пъти надхвърлят изплатената от ответника сума.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Поддържа се, че лицето Г. Б. С. не носи изключителната вина за настъпилите вреди, вследствие на ПТП от 22.05.2020 г. В този смисъл, е направено изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.

Излага се, че Т. е нарушил императивните правни норми на ЗДвП и това му поведение се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилите от процесното ПТП вредоносни последици, поради което и разкрива белезите на съпричиняване по смисъла на чл. 51 от ЗЗД. Посочва се, че при определяне справедливия размер на дължимото от страна на ответника застрахователно обезщетение, така описаното ищцово поведение, 3 представляващо по своя характер съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде отчетено и размерът на обезщетението да бъде съобразен с него.

Оспорват се твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца, по вид, интензитет и характер, като е направено и оспорване на твърденията за тяхната продължителност - сочи се, че представените медицински документи са недостатъчни и не обосновават нито всички твърдени неимуществени вреди, нито претендирания размер на обезщетение за тях.

Твърди се, че исковите претенции са прекомерно завишени и не отговарят на критерия за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Навежда се, че със заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 300,00 /хиляда и триста/ лева, застрахователят е изпълнил изцяло задължението си за обезщетяване на претърпените от ищеца телесни увреждания, съобразявайки действителния характер и интензитет на болките и страданията.

Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на ПТП, като се твърди наличие на съпричиняване от страна на ищеца. В тази връзка, се излага, че фактическите твърдения на ищеца се явяват несъответстващи на действителното положение при реализираното пътнотранспортно произшествие. Посочва се, че са налице обстоятелства, които изключват абсолютната вина на водача С. за настъпилото ПТП и последствията от него. Твърди се, че ищецът не се е съобразил с пътните условия и не е контролирал с дължимата грижа и внимание управляваното от него ППС, като така е нарушил също чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Според ответника, извършените нарушения на ЗДвП от страна на ищеца се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция, обезщетението следва да бъде значително намалено заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.

Разпечатката съдържа 31 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79905746-bab2-4ce1-933e-7f632ec60304