Определение № 4975 от 31.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4975 гр. Варна, 31.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502288 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 във вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.

С частна жалба вх. № 61358 от 08.07.2025г. по входящия регистър на ВРС е обжалвано Разпореждане № 26435 от 26.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 8166/2025г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 55544/20.06.2025г. на „ВиК – Варна“ ООД ЕИК, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. В. В. с ЕГН ********** за разликата над присъдените 200 лева до претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Частният жалбоподател настоява да бъде присъден целия размер на договореното и платено адвокатско възнаграждение, тъй като липсва възражение от страна на длъжника за прекомерността му, съотв. липсва основание за намаляването на адвокатския хонорар без съда да е сезиран с такова искане. Счита, че съдът няма правомощие по своя инициатива да се произнася по размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на заявителя.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като се запозна с частната жалба и приложените към същата и в заповедното производство доказателства, установява следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт – разпореждане, с което е отхвърлено отчасти заявлението, което подлежи на обжалване от заявителя, по арг. от чл.413, ал.2 от ГПК.

Производството по ч.гр.д. № 8166/2025г. по описа на ВРС е по реда на чл. 410 ГПК и е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД ЕИК 103002253 гр. срещу И. В. В. ЕГН ********** от ***********, за сумата от 1390.21 лв. общо, дължима за фактурирани ВиК услуги по партида с аб.№ 1156993, за които има издадени фактури за периода от 12.07.2023 г. до 1

09.05.2025 г. за обект - имот, находящ се в ***********, от която 1253.04 лв. главница, дължима за периода от 12.06.2023 г. до 08.05.2025 г. и 137.17 лв. обезщетение за забава за периода от 11.08.2023 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 20.06.2025 г., до окончателното плащане на задължението. Претендирани са разноски за държавна такса в размер на 27.80 лв. и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 26435 от 26.06.2025г. съдът е приел, че вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл.

104 ГПК. Спазена е и местна подсъдност на делото по чл. 411, ал. 1, изр. второ от ГПК, видно от извършената служебна справка в Национална база данни „Население“, според която регистрираният настоящ адрес на длъжника попада в съдебния район на Районен съд - Варна. Като се е мотивирал, че подаденото заявление отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 5 от ГПК пречки, е заключил, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Приел е, че с оглед основателността на искането и като законова последица от уважаването му в полза на заявителя следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Преценил е, че договореното и платено адвокатско възнаграждение от 300 лева е в завишен размер и не отговаря на качеството и количеството на извършената от адвоката работа, както и на фактическата и правна сложност на производството, и е присъдил частичен размер от 200 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Възможността за намаляване на адвокатското възнаграждение е право на страната, която е осъдена да заплати разноските, като съдът разглежда въпроса само ако насрещната страна е поискала намаляване на разноските с възражение за прекомерност. Текстът на закона е ясен, че съдът не може да се произнася служебно по чл. 78, ал. 5 от ГПК и за да намали като прекомерно платеното адвокатско възнаграждение, е необходимо насрещната страна да е направила изрично и своевременно възражение.

Очевидно е, че такова възражение не е въведено и не може да бъде направено предвид етапа, на който се намира производството по делото – разглеждане и произнасяне по допустимостта и основателността на искането в подаденото заявление, вкл. и по отношение на сторените разноски.

Първият момент, в който длъжникът би могъл да възрази по отношение размера на присъдените вече разноски (вкл. адвокатското възнаграждение) е свързан с връчването на заповедта за изпълнение, по арг. от чл. 413, ал.1 от ГПК, който, обаче, следва произнасянето на процесното атакувано разпореждане.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира частната жалба за 2 основателна. Разпореждането на ВРС в обжалваната част следва да бъде отменено, а искането за издаване на заповед за изпълнение в частта за разноските до пълния размер на адвокатското възнаграждение - уважено.

Частният жалбоподател не е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 26435 от 26.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 8166/2025г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлено заявление с вх. № 55544/20.06.2025г. на „ВиК – Варна“ ООД ЕИК, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. В. В. с ЕГН ********** за разликата над присъдените 200 лева до претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД ЕИК 103002253 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу И. В. В.

ЕГН ********** с адрес ***********, за заплащане на разноски по ч.гр.д. № 8166/2025г. по описа на ВРС в размер на 100 лева адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3