Решение № 326 от 16.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000501329 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 16.02.26г. /с участието на секретаря Миланова/ въззивно гражданско дело № 1329/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-10 състав от 27.02.25г. по г.д. № 4122/24г. са уважени /частично: до размера на сумата 11 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 08.04.21г./ искове по чл. 2 от ЗОДОВ на М. Т. против Прокуратурата на РБ.

Решението на СГС се обжалва и от двете страни както следва:

От М. Т. – в отхвърлителната /негативната за ищеца/ част /ищецът претендира присъждане на допълнителна сума – обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 19 000 лева/.

От Прокуратурата на РБ – изцяло в осъдителната /негативната за ответника/ част.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

В процеса не се спори /тези обстоятелства са и надлежно установени по делото със събраният доказателствен материал/, че:

Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпление по чл.

321 от НК/ и същото е приключило с оправдателна присъда /постановена на 18.09.2020г. от СпНС по н.о.х.д. № 2519 от 2018г.; присъдата е влязла в сила на 06.10.2020г./.

Ищецът поддържа, че е претърпял /заради на наказателния процес/ неимуществени вреди /психически страдания - травми/. С оглед това: М. Т. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 2 от ЗОДОВ/ имуществената отговорност на ПРБ /в качеството й на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.

Жалбата на ищеца е частично основателна. Жалбата на ответника е неоснователна.

1

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца /принципната предпоставка по чл. 2 от ЗОДОВ е надлежно установена по делото, т.е. искът се явява – доказан по основание/.

Относно размера на иска /единственото спорно във въззивното производство обстоятелство – съобразно изложеното по-горе/:

В случая /и във всяка подобно хипотеза/ наличието на претърпени неимуществени вреди следва да се презумира /предвид самото репресивно естество на всяко наказателно производство; особено, ако в рамките на същото са привеждани в реално изпълнение сериозни - тежки мерки за процесуална принуда/.

Първоинстанционният съдия е изброил и описал конкретно /и подробно/ събраните по делото доказателства /писмени и гласни/ и е съотнесъл съдържанието на същите към всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: правната квалификация /предметния обхват/ на процесното наказателно производство; продължителността на наказателния процес във времето /над 5 години и половина/; приведените в изпълнение /последователно във времето/ спрямо ищеца две мерки за процесуална принуда /„задържане под стража“ и „парична гаранция“/; периодите на действие на тези мерки; физическото и психическо състояние на ищеца преди започване на наказателното дело, през времетраенето на последното, след приключването му и към настоящия момент; конкретната негативна рефлекция на наказателния процес върху психиката на ищеца и върху начина му на живот /през времетраенето на наказателния процес, за период след това и към момента/; възрастта на М. Т.; съдебното му минало.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС, но намира, че събраният доказателствен материал обосновава присъждане на по-голям размер обезщетение:

В тази връзка /и относно жалбата на ответника/:

Следващите три обстоятелства /преценени в съвкупност; във връзка и с всички останали, изброени по-горе/, а именно: предметът на процесното наказателно производство и неговата продължителност /от една страна/ и обстоятелството /от друга страна/, че спрямо ищеца е била приведена в реално /фактическо/ изпълнение /за период от 7 месеца/ найтежката мярка за процесуална принуда /задържане под стража/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 14 000 лева /в този смисъл: присъдената от СГС сума не може да се окачестви като „завишена“ или прекомерна – каквато е защитната теза на Прокуратурата на РБ/.

В същата връзка /и относно жалбата на ищеца/:

Наличието на няколко предходни осъждания /подробно описани като предметен обхват от първоинстанционния съдия/ не позволява да бъде определено /и присъдено/ обезщетение в по-голям /от посоченият/ размер: съдебната практика /която се е оформила по приложението на чл. 2 от ЗОДОВ/ изисква това обстоятелство да бъде съобразено задължително /в негативен за съответния ищец аспект/ в контекста на постановката по чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл /предвид изложеното/: присъдената от СГС сума не може да се окачестви и като съществено „занижена“ /каквато е защитната теза на ищеца/.

С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде – изменено.

Предвид изхода на спора и правилата на чл. 10 от ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски за производството и пред двете съдебни инстанции.

Съдът,

РЕШИ:

2

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-10 състав от 27.02.25г. по г.д. № 4122/24г. в частта, с която искът по чл. 2 от ЗОДОВ на М. И. Т. ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ е отхвърлен за сумата над 11 000 лева до 14 000 лева.

ОСЪЖДА /на основание чл. 2 от ЗОДОВ/ Прокуратурата на Република България да плати на М. И. Т. ЕГН ********** допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 3 000 лева /допълнително към вече присъдените от СГС 11 000 лева/ и законната лихва върху тази сума от 08.04.2021 г. до цялостното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-10 състав от 27.02.25г. по г.д. № 4122/24г. в останалата част.

ОСЪЖДА /на основание чл. 10 от ЗОДОВ/ Прокуратурата на Република България да плати на М. И. Т. още 103 лева – съдебни разноски /за производството пред СГС/ и 5 лева – държавна такса /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3