Определение № 27 от 09.01.2025, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Монтана, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500619 по описа за 2024 година Производството е въззивно и e по реда на чл. 274-278, във връзка с чл.

274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 121 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на частна жалба подадена лично от К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Е., ул. „К.“ № **, срещу Определение № 1651 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 2318/2024 г. по описа на Районен съдгр. Монтана, 1-ви състав, с което производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд-гр. Е..

В обстоятелствената част на частната жалба се твърди, че обжалваният акт е недопустим и неправилен. Сочи се, че възражението за местна неподсъдност, макар и подадено в срока за отговор, е направено не от лицето, което е ответник. Във връзка с това се твърди, че то изхожда от адвокат, за когото по делото липсват доказателства удостоверяващи представителната му власт. От това се обосновава, че районният съд в нарушение на задължението, което има да следи служебно за наличие на надлежно упълномощаване неправилно е приел отводът за местна неподсъдност. Прави се подробно изложение на това какво представлява правото на защита, а оттам и правото на адвокатска защита.

Въз основа на изложеното се прави искане съдът да отмени определението и делото да бъде върнато на районния съд за разглеждането му по същество.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по частната жалба М. А. М. не е подал отговор.

По въпроса за допустимостта на обжалване на определение по подсъдността в гражданскопроцесуалната доктрина се сочи, че „Във връзка с подсъдността съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване (чл. 121). Легитимирана да обжалва е заинтересованата страна-ищецът, когато сезираният съд прекратява делото и го изпраща по подсъдност…“ (Сталев, Ж.

Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 135). На основата на тези общи теоретични положения настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена на 07.12.2024 г., т. е. в законоустановения по чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване, започнал да тече от 05.12.2024 г., от процесуално легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат предвид уваженото искане за отвод за местна неподсъдност, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание съгласно чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира частната жалба за неоснователна.

Въззивният съд намира за неоснователно направеното искане за разглеждане на настоящата частна жалба в открито съдебно заседание. По правило частните жалби се разглеждат в закрито такова. В конкретния случай не е налице изключение за провеждане на открито съдебно заседание, тъй като не необходимо изслушване на страните или събиране на доказателства.

Окръжен съд-гр. Монтана, след подробно запознаване със съдържанието на исковата молба и приложенията към нея, отговорът на исковата молба и обективираният в него отвод за местна неподсъдност, постановеният от съда процесуален акт и изложеното в частната жалба, при съобразяване на разпоредбите на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

В частната жалба е направено възражение за липса на доказателства удостоверяващи представителната власт на лицето подало отговорът на исковата молба и възражението за местна неподсъдност на делото. Това налага 2 изясняване на въпроса кое лице е ответник в едно исково производство и каква е правната същност на упълномощаването.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Втората част на тази алинея визира ответника. Според гражданскопроцесуалната теория „… ответникът е лицето, срещу което искът се предявява.“ и „... срещу което се търси защита.“. (Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 137).

Това лице се определя от ищеца. В случая производството по гражданско дело № 2318/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, е образувано на 09.09.2024 г. по повод на искова молба подадена лично от К. Г. Т., в качеството му на ищец, срещу М. А. М., в качеството му на ответник. Видно от нейната титулна част, след посочване на трите имена на ответника и единният му граждански номер, е изписан и постоянният му адрес, а именно област В., община Е., гр. Е., ул. „К.“ № **. Предвид фактите посочени в обстоятелствената част на исковата молба и формулираният в нея петитум, показващ вида на търсената защита, с нея е предявен осъдителен иск по чл.

124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, с правно основание чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от ЗЗД (action ex delict) з а обезщетение за причинени му неимуществени вреди възникнали в резултат на твърдяна злоупотреба с право.

Препис от тази искова молба и приложенията към нея са изпратени на ответника М. А. М. с указания за възможността да подаде отговор в срока по чл. 131 от ГПК (л. 50 от първоинстанционното дело). Същият е получен от адресата М. на 04.11.2024 г., видно от разписка намираща се на гърба на л. 69 от първоинстанционното дело, който е намерен на адреса посочен като постоянен такъв в самата искова молба-община Е., област В., гр. Е., ул. „К.“ № **.

В законоустановения едномесечен срок за отговор на исковата молба, на 03.12.2024 г. по електронната поща на Районен съд-гр. Монтана от ответника М. А. М. е подаден писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. В него найнапред е направено възражение за местна неподсъдност на делото, на основание чл. 119, ал. 4 от ГПК, чрез позоваване на чл. 105 от ГПК. Предвид последната разпоредба и населеното място, в което се намира постоянният му адрес се сочи, че местно компетентен е Районен съд-гр. Е.. В подкрепа на това, 3 като писмено доказателство, е представено копие от личната карта на ответника. Прави се искане възражението за отвод да бъде прието. Районният съд, в обжалваното в настоящото производство определение, е счел възражението за основателно, поради което е прекратил делото и го е изпратил на Районен съд-гр. Е..

От изложеното в текста на отговора на исковата молба следва, че ответникът е лице, което е вписано като адвокат. Този извод се основава на посоченото още в началната й част, в която преди трите му имена-М. А. М., е изписано, че той е адвокат от Адвокатска колегия-гр. В.. In fine, в титулната част от отговора, изрично е посочено, че той се подава в качеството му на ответник по гр. д. № 2318/2024 г. В следващия абзац, отново, преди въвеждането на възражението за местна неподсъдност и изложението по съществото на спора, е посочено, че с него се депозира становище по предявения срещу него иск. Съдържанието на отговора е написано от първо лице, единствено число, от което следва, че той е подаден от ответника лично. От всичко това става ясно, че в случая ответникът е адвокат по професия и че към момента на изготвянето на отговора той сам е осъществявал защитата си. Същият на този етап от делото не е упълномощил адвокат.

Не е възможно в случая да бъде представено пълномощно, така както изисква ищецът, тъй като това би означавало лицето да упълномощи само себе си да се представлява. Идеята на процесуалното представителство е страната по делото да може да се защитава лично и чрез другиго. В случая безпредметно е тя да упълномощи себе си, за да действа лично и „чрез себе си“. Това не е възможно и с оглед правната същност на „… упълномощителната сделка, която се извършва от упълномощителяпредставлявания. Чрез своето едностранно волеизявление той учредява представителната власт за пълномощника и определя нейния обем.“ (Павлова, М. Гражданско право обща част, второ преработено и допълнено издание, Софи-Р, 2002, с. 600). С упълномощаването „… представляваният овластява представителя да извършва правомерни правни действие от негово име, които пряко го обвързват.“ (Павлова, М. Гражданско право обща част, второ преработено и допълнено издание, Софи-Р, 2002, с. 623). Не е възможно упълномощителят и упълномощеният да са едно и също лице. Процесуалното представителство в гражданския процес е само пряко, което означава, че 4 представителят действа от името и за сметка на представлявания. Трябва да се вземе под вниманието и това, че „За да е налице ППр, достатъчно е действието да се извършва с изявлението, че то се предприема от чуждо име.“. (Сталев, Ж.

Българско гражданско процесуално право, десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК, София, Сиела, 2020, с. 150). В случая има изявление в обратния смисъл. Страната-ответник изрично сочи, че е такава, наред с което се твърди, че принципно същата е и адвокат, и има изрично изявление, че подава отговорът и обективираното в него възражение за местна неподсъдност, в качеството си на страна. Косвено в подкрепа на тази констатация е писмено посоченото от ответника, по време на потвърждаване за получен от него препис от частната жалба, че не е възможно да упълномощи сам себе си (л. 15 от делото). Все в тази насока, че те са подадени от лицето, посочено от ищеца като ответник, доказателство представлява и това, че подписът положен в края на отговора на исковата молба prima facie (на пръв поглед) съответства на този съдържащ се като реквизит в представеното копие от личната карта на ответника, върху което със същия подпис е положена и заверка вярно с оригинала (на гърба на л. 72 и л. 73 от първоинстанционното дело). При първо виждане такова съответствие на подписа на ответника, без значение дали действа лично, или като адвокат, се наблюдава и в други писмени документи съдържащи се в кориците на делото (л. 74 и 75 от първоинстанционното дело).

С оглед на това възражението на ищеца, че искането за отвод за местна неподсъдност е недопустимо поради липса на представено пълномощно е неоснователно.

Настоящият въззивен състав съобразявайки изложеното в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г., постановено по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба и това, че изложените в нея конкретни оплаквания срещу обжалваното определение имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната, то след като въззивният съд служебно провери всички правно релевантни факти и сам прецени доказателствата, събрани от първата инстанция, намира следното:

В случая, предвид правното основание на иска, което е по чл. 45, ал. 1, 5 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, ищецът разполага с възможността да избере съдът, пред който да го предяви-по постоянния адрес на ответника, когато той е физическо лице (чл. 105 от ГПК) или по местоизвършване на увреждащото деяние (чл. 115, ал. 1 от ГПК). По аргумент от чл. 127, ал. 1, т. 1 от ГПК ищецът следва да упражни правото си на избор на местна подсъдност с предявяване на иска, т. е. към момента на подаване на исковата молба. Това е най-късният момент. В случая, от една страна, постоянният адрес на ответника е в гр. Е., ул. „К.“ № **, а от друга страна, от твърденията изложени в исковата молба може да се направи извод, че местоизвършването е в гр. В..

Искът обаче не е предявен нито пред съда в района, на който се намира постоянният адрес на ответника (Районен съд-гр. Е.), нито пред съда в района на местоизвършване на деянието (Районен съд-гр. В.).

Възражението за местна неподсъдност в конкретния казус, с оглед на това, че е предявен иск на деликтно основание за обезщетение на вреди от злоупотреба с процесуални права, може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. В настоящия случай отводът за местна неподсъдност на сезирания съд е направен своевременно, от активно легитимирана страна-ответник, на основание чл. 105 от ГПК уреждащ общата местна подсъдност в района, в който е постоянният адрес на ответника. Всичко това го определя като процесуално допустимо.