Определение № 1080 от 29.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. София, 29.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П.Г. П. Частно наказателно дело № 20231110203441 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от ощетеното юридическо лице (ОЮЛ) „М*********“ ЕАД, чрез адв. В. срещу постановление на СРП от 17.02.2023г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1448/2021 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 26162/2021 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното постановление на прокурор от СРП е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че е налице престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а за лизингополучателя не е възникнало правото да придобие актива и насрещната страна по договора за финансов лизинг е била наясно с това. Счита, че посочването на две дати в счетоводството на ОЮЛ във връзка с прекратяването на договора е ирелевантно. Изразява несъгласие с изводите на прокурора, че преписката следва да бъде приключена по аналогичен начин на тази от 2010г. Намира, че не са събрани достатъчно доказателства във връзка с местонахождението на МПС. Моли съда да отмени атакуваното НП.

Жалбата е подадена от субект с нужната процесуална легитимация, доколкото според данните по делото „М *******г“ ЕАД (с предишно наименование „И Е*************“ ЕООД) е ощетено юридическо лице от престъпление от общ характер по чл. 206, ал.1 от НК, а жалбата е подадена в предвидения седмодневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

1

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено следното:

Досъдебно производство № 1448/2021 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 26162/2021 г. по описа на СРП е образувано на 26.10.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК и е водено за това, че на неустановена дата до 05.01.2021 г. в гр. София, противозаконно е присвоена чужда движима вещ - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“ с per. № С*********, собственост на „М *******“ ЕАД (с предишно наименование „И Е***************“ ЕООД), която деецът владеел - престъпление по чл. 206, ал. 1 НК.

След извършване на действия по разследването, с постановление на СРП от 17.02.2023г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 1448/2021 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр. пр. № 26162/2021 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК

В хода на проведените процесуално-следствени действия са извършени редица разпити на свидетели, приобщени са писмени доказателства. Разпитани са свидетелите И. В., Т., А. приобщени са писмени доказателства по делото, от които договор за лизинг от 17.04.2008г., Общи условия по договор за финансов лизинг, погасителен план към договор за лизинг, справка от РУ Несебър, фактури и платежни нареждания за МПС и придобиването на актива, предмет на договора за лизинг от лизингодателя, справки от ЗЕ****, приемо-предавателен протокол, с който процесното МПС Тойота Рав-4 е предадено на П. А., свидетелство за регистрация част 1, множество невръчени лично покани до П. А., справка за МПС от органите на пътна полиция, запис на заповед от 17.04.2008г., изпълнителен лист, справка от център за градска мобилност, справка за електронни фишове от Пътна полиция, справки от мобилни оператори, справка от НАП,

При извършена проверка на доказателствения материал с оглед компетентността на съда по чл.243, ал.5 от НПК, съдът констатира, че са налице непълнота на доказателствения материал, събран в хода на досъдебното производство, а постановлението на СРП се явява необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

На база на така приобщените по делото доказателства и доказателствени средства СРП е приела следната фактическа обстановка:

2

На 17.04.2008 г. в гр. София бил сключен договор за лизинг № 007282- 001 на моторно превозно средство между лизингодателя „М ********“ ЕАД (с предишно наименование „И Е*********“ ЕООД) и лизингополучателя П. А. А., с предмет лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“ с per. № С**********. Договорът бил сключен за срок от 60 месеца, считано от датата на окончателното плащане към доставчика.

Горепосоченото МПС, предмет на договора за лизинг, било предадено на св.

П. А. А., в качеството му на лизингополучател, на 29.04.2008 г. в гр. София, за което бил изготвен съответен приемо-предавателен протокол.

Впоследствие в СРП била образувана пр. пр. № 37803/2009 г. по сигнал на представители на лизингодателя, в който било посочено, че П. А. А. не изпълнявал задълженията си по сключения с „И Е**********“ ЕООД договор за лизинг. В тази връзка по посочената преписка била извършена проверка с оглед на осъществен състав на престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. В хода на проверката било установено, че лизингополучателят не е уведомен за развалянето на договора, както и че дължи връщане на лизинговия обект, поради което с постановление на СРП от 08.02.2010 г. бил постановен отказ да се образува досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер.

На неустановена дата била изготвена от лизингодателя покана до П. А. А., в която се посочва, че договорът за лизинг е развален по вина на лизингополучателя и последният е поканен в тридневен срок от връчването на поканата да върне лизинговия обект на представител на лизингодателя на адрес: гр. София, бул.*********. С оглед връчване на поканата били извършени три посещения на адреса на А. в периода от 17.11.2020 г. до 17.12.2020 г., като адресатът не бил установен на адреса. На 18.12.2020 г. било залепено уведомление, съгласно разпоредбата на чл. 47 ГПК, че поканата е оставена в канцеларията на ЧСИ В. Н., където може да бъде получена в двуседмичен срок. Същият срок е изтекъл на 05.01.2021 г., с което на основание чл. 47, ал. 5 ГПК поканата се считала за редовно връчена.

На 24.06.2021 г. в Софийска районна прокуратура постъпил сигнал от „М ***********“ ЕАД (с предишно наименование „И Е********* ******“ ЕООД), в който се твърди, че лизингополучателят отказвал да върне лизинговата вещ, с което поведение бил осъществил състав на престъпление от общ характер.

В хода на разследването бил разпитан в процесуалното качество на свидетел И. П. В. - упълномощен представител на „М ********“ ЕАД. На св. В. са разяснени правата, с които разполага ощетеното юридическо лице по НПК. Св. В. посочил, че договорът за лизинг бил прекратен на 17.02.2009 г. по система Г.**** и на 11.03.2009 г. по система У*******, като до лизингополучателя били изпращани уведомления на 3

09.02.2009 г. и на 31.03.2009 г., а на 10.09.2009 г. била изпратена и нотариална покана, която не била връчена лично. Св. В. посочва още, че през 2020 г. била изпратена покана и чрез ЧСИ В.Н., която е приложена по делото.

В процесуалното качество на свидетел е разпитан и П. А. А., който потвърждава, че е сключил договор за финансов лизинг с

„И

Е***********************“ ЕООД и заявява, че е получил лизинговия обект.

Свидетелят А. заявява още, че през месец ноември или декември 2009 г. автомобилът бил откраднат в к.к. Слънчев бряг, за което А. бил подал сигнал в съответното районно управление. Св. А. заявява също, че впоследствие по случая два пъти е писал обяснения в ОДМВР - Русе при господин П. В. и след това престанал да изпълнява задълженията си по сключения договор за лизинг. Св. А. посочва, че лизингодателят не го е уведомявал за прекратяването на договора за лизинг.

От приложени по делото справки от РУ - Несебър и ОДМВР - Русе СРП установила, че П. А.не е подавал сигнал за противозаконно отнето МПС - лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рав-4“ с per. № С*********. От изготвена справка от ЗЕАД „Б****************“ се установява, че за посоченото МПС няма регистрирани претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, съответно няма регистрирани щети.

Съдът възприема така изложената фактическа обстановка като единствено не се съгласява с твърдението, възприето очевидно и от СРП, че договорът за лизинг е бил развален. До този извод съдът достигна, доколкото неправилно както представителите на ОЮЛ, така и СРП прилагат чл.87 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Съгласно чл.87, ал.1 от ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по причина, за която последният отговаря. Предвид диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, страните по договора биха могли да уговорят и други условия за развалянето му.

С изявлението за извънсъдебно разваляне на договора изправната страна упражнява свое потестативно право, като е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник. (Решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 1980/2017 г., II т. о., ТК).

В случая и съобразно даденото разяснение в практиката на ВКС, за да се счита договорът за развален е необходимо изявлението на изправната страна да достигне и да бъде реално получено от неизправната. Това е абсолютно условие, за да породи в 4 случая изявлението на лизингодателя целения ефект. Доколкото е видно от материалите по ДП, че нито една покана и нито едно изрично изявление за разваляне на договора реално не е достигнало до своя адресат – лизингополучателя А. и респективно договорът е продължил да действа и е обвързвал страните. В случая приложените Общи условия за финансов лизинг, подписани и от лизингополучателя, предвиждат хипотетична възможност за разваляне на договора от страна на лизингодателя в хипотезите на т.15, включително и при твърдяното неплащане на лизингови вноски. Съгласно същите ОУ обаче, т.21, съобщенията следва да се връчат на посочения в договора адрес, като не е предвидено фингирано връчване или друга оборима или необорима презумпция за получаването им, която да доведе до изменение или прекратяване на материалното гражданско правоотношение между страните.

Залепването на уведомление по чл.47 от ГПК обслужва единствено възможността да се развие гражданското процесуално правоотношение и няма отношение нито към материалноправната връзка между страните по договора за лизинг, още по-малко към ангажирането на наказателната отговорност на лизингополучателя, която не може да възникне чрез фикция или презумпция за връчване. В този смисъл приложението на чл.47 от ГПК досежно поканите и известията с адресат А. не се отразяват по никакъв начин на материалното гражданско правоотношение. В т.15.1 от ОУ към договора за лизинг е посочено, че лизингодателят има право да развали договора с едностранно волеизявление (такова, което за да поради действие е необходимо единствено едната страна да го направи), но това волеизявление не е безадресно. В случая то по силата на ЗЗД, така и на ОУ и договора за лизинг е трябвало реално да достигне до А. като негов адресат. Същото разрешение се предвижда и в т.12 от ОУ на договора за лизинг.

Липсата на реално уведомяване по смисъла на гражданското право в случая означава, че липсва въобще разваляне на договора. Договорът е продължил своето действие между страните и те са били обвързани от него. Именно самият договор за лизинг и задълженията за връщане на вещта, предвидени в него, са основата за формирането на преценка налице ли е деяние от обективна и субективна страна, в която част становището на СРП не може да бъде споделено и е в нарушение на материалния закон, за което мотиви ще бъдат изложени по-долу.