Решение № 261349 от 07.12.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. СОФИЯ, ….12.2023г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНТОНОВА

Мл.с.БЕТИНА

БОШНАКОВА при участието на секретар–протоколиста Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Антонова в.гр.д. № 12403/2020г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ЗАД „А.“ срещу решение № 76421/24.04.2020г. постановено по гр.д. № 43805/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 59 състав, в частта, с което са уважени предявените от И. Е.А. искове, както следва:

- за сумата от 22 147,44лв., представляваща дължимо обезщетение по имуществена застраховка „автокаско“ на МПС по полица № 0306Х0093194/06.02.2015г. за лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 02.05.2018г. до окончателното й изплащане;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 22 147,44 лв.;

-както и в частта, с което е осъден да заплати разноски по делото в размер на 2593,00 лв.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие със съдебната практика.

Въззивникът поддържа, че е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради нарушение на т.14.8 и т.43 от Общите условия, при които е сключен застрахователния договор и опит от страна на застрахованото лице да въведе в заблуждение застрахователя, както към момента на сключване на договора, така и към момента на предяваване на претенцията за изплащане на обезщетение. Посочва, че неизпълнението на договорни клаузи от страна на застрахования е от съществено значение за интереса на застрахователя, поради което в неговата правна сфера е възникнало правото да откаже да изплати обезщетение. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете се отхвърлят. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И.

Е.А. в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи за наличие на право на ищеца да получи застрахователно обезщетение именно в присъдения размер, както и обезщетение за забавеното му изпълнение. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, поради което е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост - в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, както и допустимо /в обжалваната му част/.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за частчно основателни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 208 ал.1 от КЗ /отм/ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.208 ал.1 от КЗ /отм/.

Не е спорно между страните, а и се установява от представената застрахователна полица № 0306Х0093194/06.02.2015г. валидна за периода 06.02.2015г. – 06.02.2016г. л.7 от делото на СРС, че между страните по делото към дата 02.05.2016г. е съществувало застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка – каско на МПС относно лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ******** със съдържание описано в застрахователната полица и общите условия на застрахователя.

От представеното удостоверение от СДВР – л.10 от делото на СРС и постановление за спиране на наказателното производство – л.10 и л.11 от делото на

СРС, се установява, а и не е спорно между страните, че на 02.05.2016г. застрахования при ответника по имуществена застраховка лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ******** е бил предмет на кражба, което е покрит застрахователен риск, като е образуваното досъдебно производство за извършеното престъпление е спряно поради неоткриване на извършителя и МПС.

На 04.05.2015г ищеца е уведомила ответника за настъпилото застрахователно събитие, като е отправила искане за заплащане на застрахователно обезщетение и е приложила документи съобразно списък изискван от застрахователя – л.36 от делото на СРС. С писмо от 16.09.2015г.

– л.12 от делото на СРС ответникът уведомил ищеца, че отказва изплащането на обезщетение на основание чл. 211 т.2 от КЗ/отм/ поради неизпълнение на договорни задължения описани в Общите условия към застрахователния договор – съзнателно необявяване на съществуване на два ключа за застрахованото МПС, един от който незаводско производство.

В настоящото производство ответникът продължава да поддържа наличие на основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение – недекларириране за наличието на допълнителен незаводски ключ, наличие на надзастраховане с оглед налични увреждания на автомобила към датата на сключване на застрахователния договор съответно непоискване на актуализация на застрахователната стойност и преддоговорната информация. /което не е посочено в писмения отказ за изплащане на обезщетение до застрахования, но наведено като възражение в отговора на исковата молба/.

В настоящият случай е приложима уредбата на гл. ІV на КЗ /отм/ предвид § 22 от ДР на КЗ с оглед датата на сключване на договора за имуществено застраховане – 06.02.2015г.

Съгласно общата разпоредба на чл. 211 КЗ /отм/, застрахователят по имуществена застраховка може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон.

При съпоставяне на хипотезите на т. 2 и т. 3 от КЗ/отм/ и доколкото те са изведени като отделни самостоятелни групи основания, даващи право да се откаже заплащането на обезщетението, между които няма припокриване, е видно, че разпоредбата на чл.

211, т. 2 КЗ/отм/ обхваща случаите на неизпълнение от страна на застрахования на задължение /без умишленото осъществяване на риска/, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено, или в застрахователния договор, или в закона, а т. 3 на чл. 211 КЗ /отм/ визира хипотези извън тези на т. 2 на чл. 211 КЗ, при които случаи отказът да се заплати обезщетението е предвиден единствено в закона и не е свързан с виновно неизпълнение на задължение от страна на застрахования, като например: възражение на застрахователя за погасяване по давност на вземането за обезщетение; ако вредата не надвишава размера на самоучастието при условното самоучастие - чл.

194, ал. 3 КЗ /отм/; когато са налице изключение от покритието рискове- чл. 268 КЗ /отм/; за вредите над застрахователната сума- чл. 193 ал. 2 КЗ /отм/ и други.

Предвид посоченото, едно от основанията за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, на които се позовава ответника попада в хипотезата на чл.211 т.2 от КЗ /отм/ /неуведомяване за втори ключ/, другото по т.3 /вреди над застрахователната сума/ от същата разпоредба.

По приложението на чл. 211 т. 2 КЗ е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /р. №

4/21.03.2012 г. по т. д. № 8/2011 г. на II ТО на ВКС и р. № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на I ТО на ВКС/, в които е прието, че страните по застрахователния договор са свободни да договарят основанието за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество по застраховка "Каско" на МПС и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но в тази насока са ограничени от разпоредбата на чл. 211 К /отм/, а именно:

В КЗ/отм/ изрично са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя

- чл. 189, ал. 4, чл. 191, ал. 2, чл. 206, ал. 3 и чл. 207, ал. 2 от КЗ /отм/. Видно от горепосочените случаи на неизпълнение от застрахования на основни законоустановени задължения, които са приети за значителни за интереса на застрахователя, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причина връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило. Ето защо, по аргумент на цитираните разпоредби, тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора, за да възникне основание за отказ за плащането на обезщетението по чл. 211 т. 2 КЗ /отм/. Не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, като същата следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя. / Решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК /.

Относно неизпълнение на задължение по т.14.8 от ОУ.

Съгласно чл. 188 ал.1 от КЗ/отм/ при сключването на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска, като за съществени се смятат тези обстоятелства, за които застрахователят писмено е поставил въпрос /чл. 188 ал.2 от КЗ/. В частност е несъмнено, че в предложението за сключване на застрахователния договор от страна на застрахователя е бил поставен въпроса за брой ключове на автомобила.

Законът - чл. 189 и чл. 190 от КЗ /отм/, разграничава последиците от неизпълнение на задължението за обявяване в зависимост от субективното отношение и естеството на неточно обявените или премълчани обстоятелства. При съзнателно неточно обявяване или премълчаване, застрахователят има право да прекрати договора, ако обстоятелството е от такова естество, че той не би сключил договора, ако знаеше за него, а правото да откаже да плати застрахователно обезщетение след настъпване на застрахователното събитие възниква, само ако обстоятелството е оказало въздействие върху настъпването на събитието съгласно чл. 189 ал.4 от КЗ /отм/. Ако обстоятелството е от такова естество, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, договорът следва да се измени. В случаите, когато застрахователното събитие настъпи преди договорът да бъде изменен, застрахователят дължи обезщетение съобразно уговорените условия, включително и когато премълчаното или погрешно съобщеното обстоятелство са оказали въздействие върху събитието. При несъзнателно неточно обявяване възниква правото да се иска изменение на договора, но не и правото на отказ от плащане на застрахователно обезщетение.

Разпоредба от ОУ към застрахователния договор предвижда, че не се покриват от застрахователя пълна загуба или частична повреда по застрахованото МПС т.е. изключени рискове, когато е налице заблуда на застрахователя чрез представяне на неверни данни за застрахованото МПС или застрахователното събитие /14.8/

При отказ да се изплати застрахователно обезщетение по заявената от ищеца щета, застрахователят се е позовал на обстоятелството, че в преддоговорната информация застрахования е декларирала 1 брой ключ, е при представяне на документите по образуваната щета – представила 2 броя ключове от застрахования автомобил, един от който не е заводско производство.

Разпечатката съдържа 49 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/798dd206-5a5d-47ac-9306-80e7659a7e89