Решение № 1692 от 08.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1692 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110214838 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Инициирано е по жалба от Е. Г. З., ЕГН ********** , срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. №230зз-1438 от 06.10.2023 г., издадена от В. А. Х. полицейски орган при 06 РУ - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна мярка - фактическо задържане на лицето, което я оспорва – Е. З., за срок до 24 часа.

В депозираната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на издателя на заповедта, конкретизирани като липса на компетентност на издателя, отсъствие на законно основание за задържане, поради липса на данни за извършено престъпление. Изложена е подробна трактовка от жалбоподателя на събитията от 06.10.2023 г. и отношенията със съседката му, чието поведение той критикува като набедяващо, доколкото е довело до лишаването му от свобода в противоречие с материалните правила. Жалбоподателят възразява и срещу отсъствие на отразени ясно и в пълнота фактически и правни основания за задържането. В аргументите си се позовава върху съображенията на Европейския съд по правата на човека, споделени в решения, касаещи приложението на чл.5, §2 от ЕКПЧ, в частност дело Ван дер Леер (Van der Leer ) срещу Нидерландия. Отправена е молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. В. - Т САК, поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Допълва доводите си с аргументи за несъответствие на предприетото задържане с целта на закона и за прекомерността на тази мярка, доколкото към момента на нейното налагане не са били налице достатъчно обстоятелства, които в съвкупност да бъдат квалифицирани като престъпление. Подчертава, че в сведенията на ЙИ, както и в докладната записка на полицейски инспектор МТ не е споменато за отправяне на закани. Процесуалният представител моли за присъждане на 1 разноски, като представя съответен договор за правна помощ към приложеното по делото пълномощно и списък.

Ответникът В. А. Х. - полицейски орган при 06 РУ – СДВР, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрк. П, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и аргументира становище за легитимност на упражнената принуда. Подчертава, че издаването на заповедта е акт на оперативна самостоятелност на съответния полицейски орган, като по преписката безспорно е било установено, че са били налице данни за противоправно посегателство, доводи за което черпи от сведението на ЙИ. Счита, че не следва да се кредитират показанията на брата на жалбоподателя, доколкото с оглед близката си родствена връзка бил заинтересован от изхода на спора, както и не бил очевидец на събитията. Допълва, че мярката е преустановена преди изтичането на 24 часа, веднага след като е установено, че не са налични данни за образуване на досъдебно производство. Моли за потвърждаване на издадената заповед за задържане. Отправя и молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заявява, че няма да претендира прекомерност на адвокатския хонорар.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Жалбоподателят Е. Г. З. е роден на ХХХ, в гр. Плевен. Той не е осъждан.

Към месец октомври 2023 г. З. живеел заедно със своя брат – свид. М Г. З. и тяхната майка, в жилище, находящо се на адрес: ХХХ. Първият етаж от постройката бил обитаван от ЙБИ и нейни близки. Между двете семейства често възниквали спорове по повод битови въпроси, за разрешаването на които нееднократно било търсено съдействие от правоохранителните органи.

На 06.10.2023 г. в дежурната част към 06 РУ – СДВР бил регистриран сигнал, подаден от Е. З. и касаещ агресивно поведение на неговата съседка И, реализирано на същата и на предходната дати. По този повод около 15:40 часа, на горепосочения адрес бил изпратен полицейски патрул в състав служителите В. А. Х. и МТ. Те установили контакт с жалбоподателя и го поканили да изложи в писмена форма своите оплаквания, свързани със системен тормоз от страна на другите живущи в къщата. Междувременно намерили в дома й и снели писмени обяснения и от ЙИ. В тях тя обобщила конфликтната си комуникация с жалбоподателя, наложила се от дълъг период от време. Споделила, че е била обиждана, като вметнала, че предходния ден, в рамките на поредния спор З. й отправил обиди и се заканил, че ще я убие.

Полицейските служители докладвали за случая на дежурния офицер при 06 РУ – СДВР. По негово разпореждане те съставили протокол за предупреждение на жалбоподателя, изготвили докладна записка, в която описали заварената обстановка на посетения адрес, а З. бил отведен за изясняване на обстоятелствата по случая в сградата на 06 РУ - СДВР. Ответникът В. А. Х. - на длъжност „младши експерт“ към 06 РУ - СДВР издал заповед с рег. №230зз-1438 от 06.10.2023г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на 06.10.2023 г., в 16:50 часа, Е. З. бил задържан за срок до 24 часа за „чл.144 от Н.К.“. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на заповедта и я подписал. Била му връчена декларация за правата на задържано лице, която той попълнил и подписал.

Задържането му било вписано и в книгата за задържани лица, водена в структурното подразделение на СДВР. В съответната графа, като основание за тази мярка, било въведено 2 основание за задържането му, идентично на отразеното в издадената заповед. З. бил освободен от арестните помещения на 06 РУ – СДВР в 13:55 часа, на 07.10.2023 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за задържане на лице, с рег. №230зз-1438/06.10.2023 г., протокол за обиск на Е. З., декларация от Е. З., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата към 06.10.2023 г. длъжност от В. А. Х., сведения от Е. З. и ЙИ, както и показания на М З., докладна записка, извлечение от книга за задържани лица, съпроводително писмо от СРП и копия на материали, съдържащи се в пр.пр.

№54210/2023 г., пр.пр.№56982/2023 г. и пр.пр.№57602/2023 г. и трите по описа на СРП, сред които постановления за възлагане на проверка и за отказ от образуване на досъдебно производство, докладни записки на полицейски патрули, писмени обяснения, разпореждания за отправяне на предупреждение.

Изброените по- горе доказателствени материали са обективни, отличават се с достоверни дати, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което следва да бъдат възприети без резерви, като изясняващи обстоятелствата по настоящия спор. В своята съвкупност изготвената докладна записка на полицейския патрул, посетил адреса на З. на 06.10.2023 г. и събраните предварителни писмени сведения от жалбоподателя и неговата съседка, предлагат възможност да се установят само частично събитията, развили се на 06.10.2023 г., за които е потърсено съдействието правоохранителните органи, в частност възникнали пререкания между живущи на адреса на ХХХ по битов въпрос, по който повод помежду им са разменени обидни реплики. В унисон с тези материали са дадени и показанията на разпитания в съдебното следствие свидетел, поради което няма основание да се коментира пристрастие, проявено от него в поведението му на участник в процесуални отношения. Не се установява обаче на посочената дата в поведението на З. да са намерили обективен израз действия, чиято характеристика категорично да консумира състав на престъпление от общ характер. Изводите не се оборват дори от писмените сведения на ЙИ, респ. отразеното в изготвената от полицейския патрул докладна записка. В така цитираните документи се споменава за закана от жалбоподателя, но не се цитират дословно репликите и обстановката, в която са изречени. В този смисъл и не е подходено с нужната конкретика за ползваните изразни средства, така че да се достигне до извод, дали се касае за посегателство от общ или от частен характер, респ. дали въобще изпълват елементите на противоправно посегателство. Още повече че това поведение е било отнесено изрично към деня, предхождащ посещението на полицейските служители, за който отсъстват дори данни да са подавани сигнали до органите на МВР. Действително, тези обстоятелства не се явяват предмет на настоящото административно по своя характер производство, доколкото обосноваността на предприетата принудителна административна мярка не е поставена в зависимост от доказаността на престъплението, за което се води евентуално паралелна наказателна процедура, тъй като целта й не е налагане на наказание за стореното. Те обаче не следва да бъдат игнорирани, защото именно въз основа на тях се достига до извод, доколко е съществувало основание за позоваването върху разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и дали мярката не се явява акт на административен произвол. За приложимостта на визиранат в нея хипотеза се изисква положителното установяване на минимални, но достатъчно данни, които да сочат, че дадено лице е участник в извършването на престъпление. В допълнение, правилното тълкуване на закона предполага и сведенията да се отнасят до престъпление от общ характер, за превенцията, разкриването и преустановяването на които органите на МВР разполагат с правомощия да предприемат легална принуда, посредством която се ограничават основни човешки права.

Кредитира се от съда приложеното към материалите по настоящото дело удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР – официален документ, предлагащ информация относно заеманата длъжност от издателя на обжалваната заповед за задържане 3 към датата на нейното изготвяне.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предвижда задържане на граждани от органите на МВР като вид принудителна административна мярка (ПАМ). Същата, по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, има за цел да предотврати възможността лицето, спрямо което тя се предприема, да се укрие или да извърши престъпление. За нейното прилагане е нужно да се разкриват данни за авторство или за възможна съпричастност към извършено в обективната действителност престъпно посегателство от страна на субекта, който я търпи. Законът не поставя изискване за убеждение в безспорната доказаност на авторството и вината на лицето в извършеното престъпление, доколкото тези обстоятелства са част от предмета на доказване в наказателното, а не в административното производство, каквото по своята същност е развиващото се по реда на чл.72 ЗМВР, вр.чл.145 и сл. от АПК. Достатъчно за налагане на мярката се явява и наличието на „данни“ за осъществено престъпление, които могат да бъдат обективирани писмено или дори устно. В този смисъл и оперативната самостоятелност, с която разполага органът, пристъпващ към нея, има за свои предели единствено преценката дали да издаде или да откаже да издаде заповедта, когато приеме, че се разкриват законовите предпоставки.

Проверката на съда в производствата по оспорване на административни актове, издадени при оперативна самостоятелност, съгласно чл.169 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), се съсредоточава върху наличието на оперативна самостоятелност за органа, издал заповедта и спазването от негова страна на изискването за законосъобразност на административните актове. Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК предписва, съдът в производството да не бъде обвързан от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Законовият текст, към който чл.168, ал.1 от АПК препраща, предвижда като условие за валидност на обжалваните административни актове кумулативната даденост на следните предпоставки: издаването им от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в унисон с материалноправните разпоредби и без противоречия с целта на закона. От значение се явява и съответствието на наложеното ограничение по чл.72, ал.1 от ЗМВР с принципа за съразмерност в административното производство, прокламиран от чл.6, ал.2 – ал.4 от АПК – да не се засягат права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която актът се издава, да не са възможни по- благоприятни мерки, с които да се постигне тази цел, да не съществуват повече от една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията.