Решение № 413 от 28.09.2022, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Плевен, 28.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Недялко Иванов при секретар Милена Кръстева изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 363 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно -процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на

„Авалон Върджин“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Левски, ул. „В. Левски“ № 52 чрез представляващия В.И.Б. чрез адв. О.Б. ***, съдебен адрес:*** срещу разпореждане за насочване на храни № 000141/21.04.2022 г. на главен инспектор „Контрол на храните“ към ОДБХ – гр. Плевен, с което е разпоредено унищожаване чрез обезвреждане в екарисаж на свински трупни половинки/ майки 8 бр. от 723,80 кг., свински трупни половинки угоени прасета 380 бр. от 13 824,40 кг. и с общо количество 14 548,2 кг. възбранени с Разпореждане за забрана №002252/09.04.2022г. намиращи се в месодобивно предприятие в гр. Левски, стопанисвано от „Авалон Върджин“ АД, като основание за издаване на разпореждането е установен неизвестен произход – без ушни марки на живите животни (свине – майки и прасета за угояване), без маркировка и идентификация на трупните половинки добити от същите живи животни, с което не е осигурена възможност и е невъзможно извършването на проследяемост на добитото месо.

В жалбата се посочва, че така описаната фактическа обстановка не отговаря на реалната и на това основание се счита, че издаденият административен акт е незаконосъобразен. Сочи се, че същият е и нищожен, като издаден от ненадлежен орган, тъй като според разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ /което правно основание е посочено в процесното разпореждане/ "Ръководителите на съответните ведомства по чл.

7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/625. В случая "съответното ведомство" по смисъла на чл.7 от закона и предвид предмета на разпореждането би следвало да е ръководителят на Българската агенция по безопасност на храните - чл.7, ал.1, т.4 от ЗУАВ. Това означава, че компетентен да издаде разпореждането с оглед прилагането на чл. 1, § 2, буква "а" от Регламента е ИД на БАБХ. В конкретният случай Д-р Людмила Илиева Иванова- Байкова няма функционална компетентност да разпорежда такива правни последици чрез издаването на това разпореждане. В самия административен акт, липсва и информация за наличието на оправомощаване от страна на ИД на БАХБ на издателят му, като на това основание се счита, че обжалваното Разпореждане е издадено от ненадлежен орган, поради което същото не може да породи описаните в него правни последици. В жалбата се сочат още и нарушения на материалните норми доколкото обжалваното Разпореждане представлява властнически акт, чрез който се прилага административна принуда – разпорежда се унищожаването на стоки с висока пазарна стойност. В жалбата се твърди още, че след като процесната мярка представлява принудителна мярка по чл. 138, § 2, буква "г" от Регламента за контрол, то следва в обстоятелствената й част да се посочат фактическите обстоятелства, които представляват неспазването на конкретни разпоредби, което неспазване всъщност представлява несъответствието, което нормата на чл. 138, § 2, буква "г" във връзка с § 1 от Регламента за контрола има предвид. Посочено е че, издателите на Разпореждането са записали, че конкретните меса били с неустановен произход и са препратили към констатациите на Констативен Протокол № 010959/11.04.2022г. В противоречие на описаното в Разпореждането за насочване №000141/21.04.2022г. са констатациите, изложени в Констативен протокол №010959/11.04.2022г. от Д-р Веселка Дончева и Д-р Л.И., като втората е издател и на обжалваното разпореждане. посочва се, че в издадения констативен протокол подробно са описани партидата, произхода на съответните животни, които са заклани, както и направените изследвания и за кого са предназначени. По този начин се установява, че контролните органи са имали точна информация, подкрепена с представените от страна на „Авалон Върджин“АД документи и не е налице месо с „установен неизвестен произход“. Счита, че е налице непълен и неясен предмет, тъй като и оспореното разпореждане не препраща към друг документ или друг акт, който да съдържа релевантни обстоятелства, които да очертават в пълнота и да изясняват предмета на спора.

Считат, че компетентният орган не е предприел необходимите действия по чл. 138, § 2 от Регламента, вр. чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ с цел да се определят произходът и степента на несъответствието и да се установи отговорността на оператора, и не е приложил подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие. намират, че Регламентът предоставя правна възможност за административния орган, който оперативно самостоятелно може да прецени приложението на мерките по чл. 13 8, § 2 от Регламента, в случая - да разпореди прекратяването за целесъобразен период от време на всички или част от дейностите на съответния оператор, като не се овластява компетентния орган на държавата - членка да прилага мярката по чл. 138, § 2, буква „г“ и „ж“ от Регламента без конкретни доказателства и органът е длъжен не само аргументирано да посочи причините, но и да обоснове защо счита, че в случая следва да се постанови унищожаване на описаното месо, като мотивирано прецени същността на констатираните несъответствия по начин, по който на търговеца да стане ясно, какви коригиращи действия следва да предприеме за отстраняване на тези несъответствия. Такива мотиви липсват в обжалваното разпореждане. Липсата и непълнотата на изложените в акта мотиви затрудняват извършването на преценка дали правото на оперативна самостоятелност е упражнено в предоставените граници. Според оспорващия не може да бъде прието, че предпоставките на чл.

138, § 2, буква „г“ и „ж“ от Регламента за контрол са налице, тъй като не е установено изискващото се несъответствие между поведението на жалбоподателя и обвързващо го правило на Съюза или правило /акт/ на правната система на Република България.

Посочено е че, при подробен прочит на Констативен протокол №010959/11.04.2022г. се установява, че така описаните в обжалваното Разпореждане трупни половинки имат реален произход. Видно от Разпореждане за насочване на храни №000141/21.04.2022г. е описано, че липсва произход на 8 бр.половинки от свине -майки с общо тегло 723,8кг. Оспорващият счита, че тези количества са с доказан произход, видно от констатациите на стр.2 от Констативния протокол. При проследяване на партида L820604 за 7 броя свине -майки е констатирано, че от закланите животни са добити 1130 кг. При претегляне на трупните половинки от свине-майки са установени 330,3 кг. За разликата от 799.70 кг. не са представени документи за реализацията им и следователно тези количества са налични. Това на практика са количествата, за които се твърди, че са без произход. На тази основа описаните 8 половинки от свинете-майки, безспорно са от партида L820604. Относно описаните половинки от угоени свине с общо количество 13 824 кг. също е налице произход и същите са подробно описани в Констативния Протокол, според оспорващия. Сборът от количеството трупното месо, което е проследено по партиди е по-голям от описаното в Разпореждането за унищожаване. Самите контролни органи са приели, че тези количества са част от документираните партиди животни, които са доставени от съответните стопанства за извършване на клане. В Констативния протокол липсва информация относно наличието на месо, различно от описаното по съответните партиди. Липсва констатация за количества месо, което да не е проследено и да е без произход. Посочено е, че действително на стр.4 от КП е записано, че в хладилната камера са установени трупни половинки без етикет, но констатациите са, че това е попречило да се установи към коя партида са съответните меса, но не и че същите са без произход. След описване на различните партиди заклани животни контролните органи са направили извода, че е „установено съответствие с описаното във ВМС-та /Ветеринарно Медицинско Свидетелство/, дневник входящ контрол на ОВЛ /Официален Ветеринарен Лекар/ и официално предоставените ушни марки“. При условие, че наличното месо, установено в предприятието, което е било в незамразено състояние съвпада с количествата месо, съгласно представените документи за произход и не е установено количество извън документираното означава, че няма от къде другаде да дойде това месо, освен от официално установените доставчици, като на това основание са налице доказателства за произхода на описаните в Разпореждането за насочване на храни №000141/21.04.2022г. свински половинки от свине-майки и от угоени прасета, поради което не са налице основанията за унищожаване на същите.

Моли за прогласяване на разпореждане

№000141/21.04.2022г., като нищожно, или отмяна като незаконосъобразно и да отмени наложеното разпореждане за унищожаване чрез обезвреждане на свински трупни половинки/майки-8бр. с общо тегло 723.80кг. и свински трупни половинки угоени -380бр. с общо тегло 13 824.40 кг.

В съдебно заседание оспорващият - „Авалон Върджин“ АД, се представлява от адв. О.Б. ***, която поддържа подадената жалба и моли за прогласяване като нищожно разпореждането или отмяната му и присъждане на разноски. Представя писмена защита, в която посочва, че разпореждането е издадено от некомпетентен орган и не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗУАВ. Счита, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като контролните органи са имали точна информация, подкрепена с представените от оспорващия документи, като въпреки наличието на подробна информация в Констативен протокол №010959/11.04.2022г., както и липса на констатации за установени количества без произход, издателят на разпореждането е приел, че тези меса са „установен неизвестен произход“. В констативния протокол липсва информация относно наличието на месо, различно от описаното по съответните партиди, на това основание са налице доказателства за произхода на описаните в Разпореждането за насочване на храни меса и моли за обявяването му за нищожно или отмяната му и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – главен инспектор към

ОДБХ – гр. Плевен

Д-р Л.И., не се явява, а се представлява от старши юрисконсулт на ОДБХ Плевен Г.Д., която оспорва жалбата срещу разпореждането, като счита жалбата за неоснователна и недоказана. Представени са писмени бележки от старши юрисконсулт на ОДБХ Плевен Г.Д. на 12.09.2022г., в които се излагат подробни аргументи, че оспорваният акт е законосъобразен и съобразен с материалния закон, като се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Посочва се, че разпореждането е издадено от компетентен органа по см. на чл. 24, ал. 1 от ЗУАВ и мярката е предвидена в чл. 138, § 2, б. „ж“ от Регламент (ЕС) 2017/625 на ЕС и на Съвета от 15.03.2017 г. Счита, че е налице неосъответствие на храна от животински произход, която е с неустановен произход. Намира, че е налице издаване на акта в установената форма и при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон.

Административният съд - Плевен, осми състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 664/06.04.2022г. на директора на ОДБХ Плевен (лист 29) е наредено извършване на проверка от служители на ОДБХ съвместно със служители на ОД на МВР Плевен на 08.04.2022 г., като сред тях изрично е посочена д-р Л.И. и в т. II от заповедта е предвидено при установяване на нарушения да се предприемат мерките, предвидени в действащото законодателство в областта на храните.