Решение № 158 от 02.05.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. П., 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря В. Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230101541 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. ГПК.

Ищцата – С. К. М., с адрес в с. П., общ. П., ул. „М.“ № 51, ЕГН **********, твърди, че с ответника са сключили граждански брак на 19.08.2023 г. в гр. Б., при което тя е приела неговото фамилно име. Заявява, че имат едно общо дете, което е малолетно – Т. Т.ова М., ЕГН **********. Сочи, че семейното им жилище представлява апартамент, намиращ се в гр. Б., ул. „14-ти п.“ № 4, ет. 1, ап. 1, който е собственост на майката на ответника. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като между нея и съпруга й вече не съществуват взаимоотношенията, присъщи на един брачен съюз, като понастоящем двамата са и във фактическа раздяла. Смята, че състоянието на брачната връзка е по вина на ответника, а провиненията му се изразяват в обиди, унижения, физически посегателства и изблици на необоснована ревност. Иска постановяване на съдебно решение, с което: гражданският брак да бъде прекратен с развод, по вина на съпруга; да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо детето и при нея да бъде определено местоживеенето на същото, а на бащата да бъде формиран режим на лични контакти и той да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за бъдеще време от 650 лв. Изтъква, че няма претенции за ползването на семейното жилище, тъй като нейните жилищни нужди и тези на детето са задоволени с жилището на родителите й, находящо се на горевизирания адрес. Желае да възстанови предбрачната си фамилия – „М.“. Настоява за присъждане 1 на съдебни разноски.

Ответникът – Т. М. М., с адрес в гр. Б., ул. „14-ти п.“ № 4, ет. 1, ап. 1, ЕГН **********, изразява становище, че: бракът му с ищцата наистина е разстроен по непоправим начин, за което вина носи тя, поради неоснователни страхове за здравето й и за това на детето им, лошо отношение към неговата майка и безпричинна ревност; родителските права спрямо детето следва да му бъдат предоставени за упражняване, както и местоживеенето на детето да бъде при него, а на майката да се определи режим на лични отношения и същата бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за бъдеще време от 400 лв.; необходимо е ползването на семейното жилище да бъде предоставено на него. Претендира съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:

1. Относно правната квалификация на предявените искове:

Предмет на разглеждане са искови претенции по:

- чл. 49, ал. 1 СК – за прекратяването на брака между ищцата и ответника, поради дълбоко и непоправимо разстройство, с искане по чл. 49, ал. 3 СК – за произнасяне по брачната вина;

- чл. 53 СК – за фамилното име на съпругата след развода;

- чл. 59, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 143 СК – за местоживеенето, родителските права, личните отношения и издръжката за бъдеще време на детето, родено от брака, и

- чл. 56, ал. 1 СК – за ползването на семейното жилище.

2. Относно прекратяването на брака:

За да бъде уважен искът по чл. 49, ал. 1 СК, е нужно да се констатира, че между страните съществува брачна връзка, която е дълбоко и непоправимо разстроена.

Видно е от представеното с поправената първоначална искова молба копие на удостоверение за съпруг и родствени връзки, издадено от Общинска администрация – гр. П. на името на ищцата, че тя и ответникът са в граждански брак, като не се спори, че сключването му е станало на посочените по-горе дата и място. Съгласно обсъжданото писмено доказателство, страните по делото са родители на малолетното дете Т. Т.ова М., родена на **** г.

От съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели (В. М., М. М., К. М. и С. Ч.), които няма причини да не бъдат кредитирани в тези им части, както и от приложените копия на съдебни актове по гр. д. № 1257/24 г. на Районен съд – гр. П.

(заповед за незабавна защита, протокол от открито заседание, проведено на 08.01.2025 г., решение и заповед за защита), а също и от приетите разпечатки от електронна кореспонденция между страните, става ясно, че:

- Първоначално семейният живот на съпрузите е започнал нормално, но 2 скоро след сключването на брака взаимоотношенията им са се променили в отрицателна посока.

- Проблемите в коментирания аспект са били породени от разногласия по битови въпроси – готвене и чистене в семейното жилище, начин на осъществяване на грижите за детето, взаимни обвинения в извънбрачни връзки. По тези поводи съпрузите често са си отправяли забележки, които всеки от тях е приемал за неоснователни.

- Липсват категорични доказателствени данни за обоснованост на подозренията в брачни изневери.

- Така създалото се напрежение между ищцата и ответника е било съпътствано и от моменти на ескалация, както следва:

= В началото на месец януари на 2024 г. между ищцата и свидетелката М. М., която е майка на ответника, възникнал скандал, тъй като първата не разрешила на втората да вземе на ръце детето, защото се опасявала, че може да го зарази с болест, предвид непосредственото прибиране на М. от кукерски събор, което силно обидило същата. За този случай позицията на ищцата пък е, че свидетелката М. и ответникът са упражнили върху нея физическо насилие (душене и удряне на няколко шамара), след което са я заключили в стая от семейното жилище. Свидетелката М. и ответникът, в първоначален разговор със свидетелите В. и К. М.и, които са родителите на ищцата, са отрекли да са имали такова поведение, но в друг разговор, проведен няколко месеца по-късно, признали, че свидетелката М. е хванала ищцата за шията, а ответникът временно я е заключил в стая от апартамента, „за да се успокои“.

= На 21.03.2024 г., когато е било тържеството по повод кръщенето на детето, между ищцата и ответника възникнала нова разправия, тъй като тя смятала, че в хода на тържеството вече е дошло време детето да бъде сложено да спи, докато той не бил съгласен и настоявал гостите още да се порадват на детето.

= На 01.06.2024 г., когато е бил рожденият ден на ищцата, свидетелят М. попитал ответника дали й е купил подарък, на което той отговорил, че не е длъжен да почита нейните празници. Впоследствие между ищцата и ответника отново се породило разногласие за времето за сън на детето, при което ответникът взел детето от ръцете на ищцата, а тя се разплакала.

= На 03.08.2024 г. пак имало скандал между ищцата и ответника, който бил породен от различните им виждания дали да бъде закупен подарък за свидетеля М., във връзка с рождения му ден, който бил няколко дни по-рано. Пред свидетелите В. и К. М.и ищцата разказала, че по тази причина е била обект на физическо насилие от страна на ответника, което той отрича. За тези прояви (силно хващане за ръката, влачене за косата, хващане за гушата и душене, блъскане на главата в хладилника, удари през лицето, ритник в челюстта, крещене „с гняв“) са издадени цитираните вече съдебни актове по гр. д. № 1257/24 г. на Районен съд – гр. П.. С 3 решението по това дело е била уважена молбата за защита по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, подадена от ищцата срещу ответника, и е била издадена заповед за защита по чл. 15, ал. 8 от с. з. В тази връзка на ответника са били наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.

3, т. 4 и т. 5 ЗЗДН, сред които забрана за приближаване на ищцата и на жилището, което обитава в с. П., общ. П., на разстояние от 30 метра, забрана за осъществяване на контакт с ищцата и определяне на временно местоживеене на детето при ищцата, всички за срок от 18 месеца, считано от 12.08.2024 г. За безспорен между страните е отделен фактът, че към момента на приключване на съдебното дирене по сегашното дело визираното съдебно решение не е влязло в законна сила, поради въззивното му обжалване.

- Ищцата и ответникът са разделени от 03.08.2024 г. и оттогава двамата практически не осъществяват никакви контакти и не са правили опити за възстановяване на съвместния семеен живот.

Липсват категорични сведения с конкретен характер за поддържаните физически прояви на агресия от страна на ответника към ищцата, които да са верифицирани по сигурен начин от събраните доказателствени източници. Както беше отбелязано, решението по делото за домашно насилие не е окончателно и се обжалва по въззивен ред. Гласните доказателства, събрани в хода на настоящото съдебно дирене, не могат да послужат за фактическа констатация, че ответникът е автор на сочените физически посегателства спрямо ищцата. Тук свидетелите М.и пресъздават разказите на самата ищца, които не намират никаква подкрепа в други доказателства от обективно естество. Изключение в тази насока прави само заключването на ищцата от ответника, станало през месец януари на 2024 г., което той впоследствие е признал пред свидетелите М.и.

Гореописаната фактология създава достатъчна опора, за да мотивира заключението, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Влошените отношения между съпрузите, довели както до тяхната раздяла, така и до липсата на контакти помежду им през период, продължаващ вече повече от 9 месеца, показват по един ясен и недвусмислен начин само и единствено формалното съществуване на брачната връзка.

Ето защо и процесното брачно правоотношение подлежи на прекратяване с развод.

3. Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

На основание чл. 49, ал. 3 СК и предвид направеното изрично искане от страните, трябва да бъде разгледан и въпросът за брачната вина.

Когато съдът е сезиран с искане за произнасяне по вината за разстройството на брака, той е длъжен да прецени поведението и на двамата съпрузи и може да приеме, че вина имат и двамата или дори съпругът, който е поискал произнасянето в тази 4 насока (вж. Решение № 160 от 14.05.2014 г. по гр. д. № 5764/2013 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 189 от 07.10.2015 г. по гр. д. № 7400/2015 г., III г. о. на ВКС).

Ако и двамата съпрузи са виновни, не е необходимо вината им да е еднаква, като и при различната й степен бракът ще бъде дълбоко разстроен по вина и на двамата (вж. т. 15 от Постановление № 1/57 г. на Пленума на ВС и Решение № 262334 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 4997/2021 г. на Софийския градски съд).

Изяснените обстоятелства, предизвикали дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните по делото, са база за констатацията, че вина за състоянието на брачната връзка имат и двамата съпрузи. Никой от тях не е взел мерки за изясняване на отношенията им, не е предприел опит за преодоляване на възникналите проблеми и не е положил старание за постигане на разбирателство.

Не е опора за друг извод проявата на ответника от месец януари на 2024 г., при която той е заключил ищцата в една от стаите на семейното жилище. Вярно е, че такова поведение е силно укоримо както от правна, така и от морална гледна точка, но и в този случай се касае за поредно ескалиране на влошените лични отношения между съпрузите, които датират от по-рано, и не тези действия на ответника са поставили началото на влошаването им. Следователно няма как да се приеме, че обсъжданото поведение на съпруга е причината за дълбокото и непоправимо разстройство на гражданския брак.

Аналогично е положението и с доводите на ищцата за упражнено физическо насилие спрямо нея от ответника, за което се води делото помежду за домашно насилие. От една страна, това съдебно производство все още не е финализирано с окончателен съдебен акт. От друга страна, очевидно е, че и тази ситуацията между съпрузите не е причина за влошените им брачни отношения, доколкото началото на влошаването им датира от доста по-рано.

4. Относно фамилното име на съпругата:

Преди брака ищцата е носила фамилното име „М.“, за което не се спори между страните, като при сключването му, по реда на чл. 12, изр. 1, предл. 2 СК, е приела фамилията на ответника.

Предвид категоричната воля на ищцовата страна и по аргумент от чл. 53 СК, нужно е да бъде възстановена нейната предбрачна фамилия.

5. Относно родителските права спрямо роденото от брака дете, което не е навършило пълнолетие, неговото местоживеене, личните му отношения с другия родител и неговата издръжка за бъдеще време: