Решение № 554 от 24.06.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Бургас, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500690 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ул.

„И. Б.“ № **, вх. *, ет. *, чрез процесуален представител адв. Боян Койнов срещу решение № 413/26.02.2024 год. по гр.д.№ 5538/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска на Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „И. Б.“ № **, вх. *, ет. *, със съдебен адрес гр.

Бургас, ул. „Оборище” № 82, ет.2 - адвокат Боян Койнов, да бъде прието за установено по отношение на Прокуратурата на Република България, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с ДК № А 1068 НТ, с автентичен идентификационен номер на рамата KMHS381C*********, и да бъде осъден ответника да му предаде владението върху на това моторно превозно средство, отнето като веществено доказателство по досъдебно производство № 259/ 2022 год. на ОД на МВР Бургас, вх. № 5242/ 2022г., пор. № 394/2022 год. на Окръжна прокуратура – 1

Бургас, като е осъден Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „И. Б.“ № **, вх. *, ет. *, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Оборище” № 82, ет.2 - адвокат Боян Койнов, да заплати на Прокуратурата на Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения, в противоречие със събраните доказателства, в отклонение от съдебната практика и при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че ищецът е представил доказателства за собствеността си по отношение на задържания от ответника като веществено доказателство по висящо досъдебно производство лек автомобил, за който се твърди, че въпреки констатираното от контролните органи подправяне на идентификационния номер на рамата, е годен обект на правото на собственост. Изложени са съображения за добросъвестност на праводателя на ищеца при покупка на автомобила от италианско дружество в гр.Торино, Италия. Твърди се, че праводателят е станал собственик, поради което с прехвърлянето на лекия автомобил на ищеца по делото по надлежния ред в Република България и последният е станал негов собственик. Изложени са съображения, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е взел предвид, че представеният договор за покупка на автомобила от праводателя на ищеца, който е на италиански език, на осн. чл.43 от КМЧП е изисквал за правилно разрешаване на спора съдът да установи съдържанието на чуждото право, което не е сторено. Твърди се също, че неправилно не е зачетена доказателствената стойност на свидетелството за регистрация на автомобила издадено на праводателя на ищеца. Сочи се, че са установени и останалите предпоставки за уважаване на иска, тъй като автомобилът е във фактическа власт на ответника, който го държи без да има основание за това. Изложени са подробни съображения, че в конкретния случай не са налице предпоставки за задържане на автомобила и непредаването му на ищеца, тъй като италианското застрахователно дружество, което първоначално е заявило претенции относно собствеността върху автомобила, след това е уведомило ответника, че поради сключено с ищеца споразумение претенциите са отпаднали, а ако съдът е имал съмнения относно представителната власт на българския пълномощник на италианското застрахователно дружество, то е следвало да даде изрични 2 указания за представяне на това пълномощно, каквито не са дадени, което според въззивника е съществено процесуално нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения ревандикационен иск. Във въззивната жалба се съдържа искане по доказателствата. Поради твърдяното допуснато процесуално нарушение по чл.146 от ГПК, е направено искане въззивният съд да задължи „Плам“ЕООДДобрич, да представи по делото документ удостоверяващ правото му да представлява италианското застрахователно дружество „ AIG EUROPE S.A.“ пред българските власти и трети лица.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по предявения иск Прокуратурата на Република България чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Д.. Твърди се недопустимост на предявения иск поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника предвид обстоятелството, че същият не оспорва правото на собственост на ищеца, като е само държател на неговата вещ. Изложени са и подробни съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че са установени предпоставките по закон автомобила да не бъде върнат на ищеца, тъй като е веществено доказателство по висящо досъдебно производство и е необходим във връзка с разследването, като са налице и претенции за собствеността по отношение на него от трето лице. Твърди се, че автомобилът се държи от ответника на законно основание, поради което претенцията по чл.108 от ЗС е неоснователна. Сочи се, че районният съд своевременно и правилно е разпределил доказателствената тежест, като е дал на страните съответни указания във връзка с това, поради което искането за събиране на доказателства направено за първи път пред въззивния съд е преклудирано и не следва да бъде уважено. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

3

С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника за събиране на доказателства.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат изразените становища и претенциите за присъждане на съдебни разноски.

Въззивният съд е сезиран да се произнесе по ревандикационния иск предявен от ищеца Д. П. Д., ЕГН ********** срещу ответника Прокуратурата на Република България, за приемане на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с ДК номер: А 1068 НТ, с автентичен идентификационен номер на рамата - KMHS381C********* и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху автомобила. Ищецът твърди, че като добросъвестен приобретател е придобил собствеността върху процесния автомобил съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 06.01.2021 год. Сочи, че праводателката му Д. Д. е закупила автомобила от италианско дружество „Automar“ SRL, от автокъща в гр.Торино на 17.11.2020 год., регистрирала го е в България, но след продажбата на ищеца и след промяната на регистрацията на автомобила в България, се установило, че е с подправен идентификационен номер на рамата. По образуваното досъдебно производство № 259/ 2022г. на ОД на МВР - Бургас, вх. № 5242/ 2022 год., пор. № 394/2022 год. на Окръжна прокуратура - Бургас, автомобилът бил иззет като веществено доказателство, а извършената трасологична експертиза експертиза установила, че номерът на рамата е незаводски изпълнен. След двукратни откази на прокуратурата за връщане на автомобила, ищецът твърди, че основанието за задържането му е отпаднало, тъй като спорът за собственост между италианското застрахователно дружество ,,Aig Europe S.A.“ действащо чрез неговия представител „Плам“ ЕООД, за предаване на иззетия лек автомобил, е разрешен извънсъдебно съгласно сключено споразумение което представя, като прокуратурата била уведомена, че италианското застрахователно дружество се е отказало от претенциите си спрямо автомобила, но въпреки това бил постановен втория отказ за връщане на автомобила. Твърди, че не са налице предпоставките по чл.109 и сл. и чл.113 от НПК, поради което задържането на автомобила от страна на прокуратурата е без основание. Ищецът поддържа иска си, прави искане за неговото уважаване и за присъждане на съдебните разноски, ангажира 4 доказателства.

Ответникът с отговора си е направил възраженията поддържани и пред настоящия съд за недопустимост, евентуално-за неоснователност на иска.

Сочи, че вещта е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. Твърди, че няма претенции за собственост по отношение на нея, но същата е необходима за целите на разследването и задържането й е на валидно правно основание - чл.111, ал.1 и ал.2 от НПК. Изложени са и съображения за висящ спор за собственост, който се сочи като самостоятелно основание по чл.113 от НПК за задържане на вещта до разрешаването му от съда.

Бургаският окръжен съд като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.

Възраженията на ответника за недопустимост на иска не се споделят от съда. Ответникът не отрича, че към момента на предявяване на иска процесният автомобил е в негова фактическа власт, което определя пасивната му процесуална легитимация по делото. Ответникът твърди, че държи вещта на правно основание, което се оспорва от ищеца, поради което е налице правен интерес за предявяване на иска. Събирането и пазенето на веществено доказателство по чл.109 от НПК съставлява ограничаване на правото на собственост. /Решение № 10 от 4.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2014 г., I г. о., ГК/. Защитата по предявения ревандикационен иск може да се търси от собственика не само срещу осъществена от друго лице фактическа власт върху вещта с намерение за своене, но и срещу осъществена от друго лице фактическа власт върху вещта без такова намерение /държане/, тъй като съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

Ищецът е представил договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, сключен на 06.01.2021 год. в гр.

Бургас, с който е закупил автомобила от продавача Д. Т. Д.. Представен е договор за продажба, сключен на 17.11.2020 год. в писмена форма, за закупуване на автомобила от купувача Д. Т. Д. от продавача „Automar“ 5

SRL /“Аутомар“ ООД/ - дружество със седалище в гр. Торино, Италия.

При двете сделките автомобилът е индивидуализиран с марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с номер на рамата - KMHS381CDHU039515. Не се оспорва, и се установява от приложените от ищеца доказателства, че автомобилът е влязъл в България на платформа на 20.11.2020 год., като на 27.12.2020 год. е получил разрешение от МВР за временно движене, за придвижване без ограничение в страната до служба КАТ. На 05.01.2021 год. от Д. Т. Д. е подадено заявление за първоначална регистрация на процесния автомобил и на същата дата е издадено свидетелство за регистрация с №011336120 на МВР. На 06.01.2021 год. в изискуемата от закона форма, ищецът по делото е придобил собствеността върху процесния автомобил. По заявление за промяна на регистрацията подадено от него на 06.01.2021 год. на същата дата му е било издадено свидетелство за регистрация с №011336328.

От съдържанието на доказателствата приложени от ищеца с исковата молба – искане от 21.03.2023 год. от ищеца до ответника за връщане на осн. чл.111, ал.2 от НПК на веществено доказателство и постановление за отказ по чл.111, ал.3 от НПК изх.№5242/26.04.2023 год. на ОП-Бургас , както и искане от 15.05.2023 год. от ищеца до ответника за връщане на осн. чл.111, ал.2 от НПК на веществено доказателство, и постановление за отказ по чл.111, ал.3 от НПК изх.№ 5242/19.05.2023 год. на ОП-Бургас , става ясно, че наказателното производство по досъдебно производство № 259/ 2022г. по описа на ОД на МВР - Бургас, вх. № 5242/ 2022г. и пор. № 394/2022г. на Окръжна прокуратура- Бургас, е образувано на 19.05.2022 год. за престъпление по чл.321, ал.3, предл.2, т.2 вр. ал.2 от НК - за това, че от месец ноември 2020 год. на територията на страната и в гр. Бургас три или повече лица участват в организирана престъпна група, създадена с користна цел за извършване на престъпления по чл.308, ал.2, чл.345а, ал.1 и чл.215, ал.2, вр. ал.1 от НК, като групата е създадена с користна цел-престъпление по чл.321, ал.3, предл.2, т.2, вр. ал.2 от НК. В качеството на обвиняеми до 19.05.2023 год. са били привлечени шест лица /не са посочени, но не се оспорва, че ищецът не е между тях/, като по досъдебното производство са извършени действия по разследването-разпити на обвиняеми, огледи на местопроизшествие, при които са иззети различни леки автомобили, разпитани са свидетели, изготвени са съдебно-трасологични експертизи, 6 приобщени са документи относими към предмета на доказване, като разследването не е приключило. След извършен оглед на местопроизшествие е бил иззет и приобщен към делото процесния лек автомобил собствен на Д. П. Д. /не е посочен акта за изземването и неговата дата/. По назначена трасологична експертиза било констатирано, че идентификационният номер на автомобила е подправен -регистрираният номер на рама е незаводски изпълнен - KMHS381CDHU039515, а оригиналният номер на рамата е KMHS381C*********. Отразено е, че автомобилът е обявен за издирване от италианските власти, като предмет на кражба в гр. Рим, а по досъдебното производство е била депозирана молба от Красимир Илиев Колев - управител на „Плам“ЕООД гр.Добрич, с която е отправено искане за предаване и връщане на процесния автомобил „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с номер на рамата KMHS381C*********, който е собственост на застрахователно дружество „AIG EUROPE S.A.“със седалище Република Италия, представлявано от молителя, тъй като е изплатило обезщетение за лекия автомобил на собственика му „HYUNDAI MOTOR COMPANY ITALY “ SRL, по застраховка за кражба на автомобила, като след изплащане на обезщетението застрахователя е встъпил в правата на собственик на автомобила. Отразено е, че по тази молба е постановен отказ.