Решение № 23 от 10.02.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Свищов, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Й.а при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Пенка Б. Й.а Гражданско дело №

20244150100258 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „В.“ООД гр. Велико Търново, представляван от управителя И.Б.И., чрез пълномощника юрисконсулт М.Й. твърди, че ответникът се явява потребител на ВиК услуги по партида с абонатен № ******, за обект, находящ се в с.Овча могила, общ. Свищов.

Заявява, че за периода от 15.03.2021г. до 5.08.2021г. от страна на ответника били потребявани предоставяните от дружеството водоснабдителни услуги по доставка на питейна вода за посочения обект. Посочва, че съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия ВиК операторът издава ежемесечни фактури за извършените услуги доставка на питейна вода , при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Посочва, че за предоставените ВиК услуги на ответника били издадени 1 брой фактура, подробно описана в молбата, за периода от 15.03.2021г. до 05.08.2021г.., като ответникът не заплатила дължимите суми за ползваните от нея ВиК услуги в срока по чл. 33 ал. 2 от Общите условия. Твърди, че за незаплатените суми, била начислена мораторна лихва на основание чл. 44 от Общите условия, считано от първия ден след настъпване на падежа по всяка отделна фактура до 11.09.2023г. Предявили претенцията си по реда на заповедното производство, но им било указано да предявят иск за установяване на вземането си, което обуславяло правния им интерес от предявяване на иск.

1

Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата

342,62 лева – главница – незаплатени водоснабдителни услуги, сумата 72,25 лева – мораторна лихва за забавено плащане на сумите по фактурата, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурата до 11.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендира разноски за исковото и заповедно производство.

Ответникът А. Й. А. не е представил в едномесечен срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Й. в съдебното заседание по делото е направила искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение , връчено на 20.05.2024г. и призовка/ на ответника са указани последиците от неподаването на писмен отговор в едномесечния срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това, редовно призован не се явява в съдебното заседание по делото.

Представена по делото е фактура № 0033129488 от 31.08.2021г. за периода от 15.03.2021г. до 05.08.2021г . Приложени по делото са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, според чл. 33 ал. 1 от които, ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал. 2 потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Чл. 44 от същите Общи условия регламентира, че при неизпълнение в срок на задълженито за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Представени по делото са и Акт № 0000205713 за демонтаж и монтаж на водомер на абонат – ответникът за обект в с. К. с отразена дата на демонтаж и монтаж 2.11.2022г., както и карнетни листи четири страници с отразени период и показания ва водомер.

С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства – фактура № 0033129488 от 31.08.2021г. , Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, акт за демонтаж и монтаж на водомер на абонат, карнетни листи, които писмени доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че исковете по чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба 2 обстоятелства и представените доказателства, тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено решение.

С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение по предявените от ищеца искове чл.422 от ГПК за установяване на вземането му за главница и мораторна лихва, които следва да се уважат изцяло и признава за установено по отношение на ответника че същия дължи на ищеца сумата 342,62 лева – главница – незаплатени водоснабдителни услуги, сумата 72,25 лева – мораторна лихва за забавено плащане на сумата по фактурата, считано от първия ден след настъпване на падежа по фактурата до 11.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.10.2023г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед № 365 от 17.10.2023г. по ч.гр.дело № 694/2023 г. по описа на РС Свищов.

Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая претенцията за разноски е предявена своевременно. Събразно изхода на исковото производство и уважаване на предявените установителни искове за вземането за главница и мораторна лихва , дължимите разноски в заповедното производство съдът приема, че са в размер на 105,00 лева, колкото и следва да се присъдят на ищеца и които ответника да му заплати.

Ищецът претендира разноски за исковото производство за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Исковете на ищеца за установяване вземане за главница и лихва са уважеи изцяло. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството, а именно в размер на 125,00 лева, които ответника да бъде осъден да му заплати, от които 25,00 лева ДТ и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, което възнаграждеине счита за справедливо, с оглед и на фактическата и правна сложност на делото заявителя сума е малка. и обстоятелството, че претендираната от

Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на

3

А. Й. А. с ЕГН ********** от

*********************, че А. Й. А. с ЕГН ********** от ********************* дължи на

„В.“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление

***************************, представляван от И.Б.И. – управител сумата 342,62 лева/триста четиридесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ – главница – незаплатени водоснабдителни услуги, сумата 72,25 лева /седемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/– мораторна лихва за забавено плащане на сумите по фактурата, считано от първия ден след настъпване на падежа на фактурата до 11.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 13.10.2023г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 365 от 17.10.2023г. по ч.гр.дело № 694/2023 г. по описа на Районен съд Свищов.

ОСЪЖДА А. Й. А. с ЕГН ********** от ********************* да заплати на „В.“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***************************, представляван от И.Б.И. – управител сумата 105,00 лева/сто и пет лева/ – направени разноски в хода на заповедното производство.

ОСЪЖДА А. Й. А. с ЕГН ********** от ********************* да заплати на

„В.“ООД,

ЕИК

*********, седалище и адрес на управление

***************************, представляван от И.Б.И. – управител направените по делото разноски в размер на 125,00 лева/сто двадесет и пет лева/, от които 25,00 лева ДТ,100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 694/2023г. по описа на РС Свищов.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________

4