Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23210 от 24.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 16772/2026
Вид
Определение № 23210
Подписан
24.06.2026
Състав
ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23210 гр. С*, 24.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20261110116772 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 189425/12.06.2026 г. от Е* в гр.

С* ж. к. Л* 2 бл. 208, вх. Е срещу С. Х. Р. и А. Г. П., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на вземания, предмет на заповед за изпълнение № 504/30.04.2026 г., издадена по ч. гр. д № 568/2025 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.

След като се запозна с материалите по ч. гр. д № 568/2025 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, съдът намира, че производството по делото е недопустимо, тъй като не са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Заповедта е съобщена на длъжницата С. Х. Р. на 11.05.2026 г., като в законоустановения едномесечен преклузивен срок пред заповедния съд е подадено възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 2255/04.06.2026 г. от длъжниците С. Х. Р. и А. Г. П., с което са възразили срещу заповедта за изпълнение, посочвайки, че са платили частично задължението по заповедта. Към възражението са представени писмени доказателства.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С разпореждане от 05.06.2026 г. съдът е указал на заявителя, че може да подаде становище в тридневен срок от получаване на възражението, както и че неподаването на становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422 ГПК.

Съгласно чл. 414а, ал. 1 ГПК (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) длъжник, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8, може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя. Съгласно чл. 414а, ал. 2ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. Съдът е длъжен да изпрати на заявителя препис от възражението на длъжника, ведно с приложенията за становище в тридневен срок. Съгласно чл. 414а, ал. 4 ГПК ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Съдът дължи произнасяне и по възражението на длъжника относно разноските в хипотезата на чл. 414а, ал. 2 ГПК или поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 414а, ал. 6 ГПК пропускът на заявителя да подаде становище и 1 обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422 ГПК.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 10б от Тълкувателно решение 4/2013 г. съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. Следователно исковият съд следи служебно за допустимостта на производството.

В настоящия случай длъжниците по заповедта са депозирали възражение по чл. 414а ГПК срещу заповедта за изпълнение, обосновани с твърдения за частично погасяване на паричното задължение, с приложено доказателство, и са възразили срещу дължимостта на присъдените разноски в полза на заявителя. Липсва разглеждане на възражението на длъжниците в процедура по чл. 414а ГПК с нарочен акт. Липсва обезсилване на заповедта, поради което не е налице хипотезата на ал. 6 на горецитираната разпоредба.

Предвид изложеното, съдът приема, че в случая предявеният установителен иск е преждевременно заведен и като такъв - недопустим.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 16772/2026 г. по описа на СРС, 178 състав, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението да се изпрати на РС – Генерал Тошево за сведение и извършване на преценка за предприемане на последващи процесуални действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2