Определение № 160 от 20.01.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. София, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500148 по описа за 2026 година ээ

Производство по чл.274 вр.чл.130 ГПК.

Депозирана е частна вззивна жалба от Л. Р. Ц. срещу Определение № 904 от 03.12.2025г. постановено по гр.д.№ 525/2025г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, с което е прекратено производството по делото в останалите му части, извън прекратяването в частта по предявения иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 32 000 лева и е върната обратно исковата молба .

Съобщението за това определение е било съобщено на жалбоподателя в о.с.з. на 15.12.2025г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 22.12.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят Л. Р. Ц. изтъква факта, че след връчване на определението за оставяне на исковата молба без движение, е поискано издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с данъчна оценка и скица на имота. Поискано е и удължаване на срока за изпълнение на дадените указания. С последваща молба до съда е представена скица на имот с идентификатор *** и удостоверение за данъчна оценка. По отношение на указанието за конкретизиране местоположението на бившия имот с площ от 2000 кв.метра и посочване на границите му, е посочено, че в кадастралната карта липсват данни за предходни планове. Посочени са границите на бившия имот, така, както са описани в документа й за собственост. Поискано е издаване на ново удостоверение, което да послужи пред община Земен, от където да се снабди с комбинирана скица, отразяваща регулационните промени по сега действащия и по предходни регулационни планове на община Земен, засягащи процесния имот. поискано ново удължаване на срока за отстраняване на нередовности, предвид искането за издаване на ново съдебно 1 удостоверение, което да послужи пред община Земен. След направените справки в община Земен и снабдяване оттам с писмо с изх. № ПИ-1279 от 30.10.2025 г., е видно, че за имот с идентификатор *** по КККР на гр. Земен не е изработен и одобрен кадастрален и регулационен план, както и че няма постъпили заявления за издаване на разрешение за изработване или за разглеждане на ПУП. Поради това и комбинирана скица не е изготвена. С нова молба до съда е представено писмото от община Земен, обяснена е причината за невъзможността да се посочи конкретното местонахождение на бившия имот от 2000 кв.метра в границите на поземлен имот с идентификатор ***, като е представена и поправена искова молба с подробно описание на обстоятелствата, на които се основават предявените искове. В изпълнение на допълнително дадено указание - да се представи оригинална поправена искова молба, върху която са поставени мокри печати, същото е изпълнено, включително като е извършено в Служба по вписванията Радомир и отбелязване на поправената искова молба.

Намира, че е изпълнила дадените указания, поради което последвалото прекратяване на производството и връщане на исковата молба, счита за незаконосъобразно. Трайната съдебна практика приема, че за да бъде надлежно указан за отстраняване недостатък на исковата молба, той трябва да е наличен, а указанията на съда, освен ясни и конкретни, трябва да са и изпълними. (Така Решение № 50034 от 22.03.2023 г. по гр. д. № 1375/2022 г. на ВКС, Първо ГО и др.). В случая указанието да се посочи точното местоположение на бившия имот от 2000 кв.м. в границите на поземлен имот с идентификатор *** е невъзможно да се изпълни на този етап от развитието на исковото производство - липсват данни за това както в кадастралната карта, така и в действащи стари регулационни планове, засягащи имота. Описанието на имота е направено въз основа на документа за собственост, на който ищцата се позовава, а по ясна конкретизация би могла да се извърши в хода на разглеждане на делото, въз основа на разпит на свидетели, съдебно - техническа експертиза и др. Молят за връщане на делото на първоинстанционния съд с оглед изясняване причините за десезирането му и излагането на мотиви в този смисъл, респективно - за произнасяне на съда по съществото на спора.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба на жалбоподателката-ищца с депозиран иск с правно основание чл.108 ЗС за собственост с предмет реална част от недвижим имот от 2000 кв.м. от общо 7169 кв.м., придобит по наследство от починалия Р.

М.. Последният е обявен за купувач от търг проведен на 21.02.2006г. за процесната реална част от 2000 кв.м. изнесен от публичен изпълнител в рамките на изп.производство. На 16.03.2006г. купувачът Р. М. е бил въведен във владение, видно от приложения протокол към ИМ, чрез своя пълномощник Г. М. – първи ответник, действащ чрез нотариално заверено пълномощно. Последният се е снабдил с констативен н.а. по обстоятелствена проверка, съставен на 12.04.2024г. за придобит въз основа на давностно владение по-голям имот от 2 общо 7169 кв.м., подробно описан в акта, в рамките на който попада процесната реална част от 2000 кв.м.

С определение № 568/19.08.2025г., ОС Перник е оставил производството по делото без движение, като е дал възможност на ищцата, в 7 дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба с два броя преписи за насрещните страна : да представи схема на имот с идентификатор *** от АГКК и да конкретизира в коя част на поземлен имот с идентификатор ***, попада процесния имот от 2000кв.м. като опише границите на процесния имот от 2000кв.м. Дадени са и други указания, които са ирелевантни към предмета на ч.ж.

С Молба с вх. № 7733/02. 12. 2025г., е представена поправена искова молба, вписана на 28.11.2025г. в служба по вписванията – гр. Радомир. От съдържанието й е видно, че не е изпълнено указанието на съда да конкретизира в коя част на поземлен имот с идентификатор ***, попада процесния имот от 2000кв.м. и да опише границите на процесния имот от 2000кв.м. Затова и на основание чл.129 ал.3 вр.чл.129 ал.2 вр. чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК производството по делото е прекратено, а исковата молба върната на ищцата.

Настоящата съдебна инстанция намира определението за преждевременно постановено и съответно неправилно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита). При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет.

С т. 4 от ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК бе разяснено, че е възможно искът за собственост, който включва и твърдения за допуснати непълноти или грешки в кадастралната карта, да може да се предяви самостоятелно и без да е проведен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда, въпреки че претендираната от ищеца част представлява по плана реална част от урегулирания поземлен имот на ответника, като се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границите на имота. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Произнасянето по този въпрос с диспозитива на съдебния акт е подчертано и в т.5 от ТР по тълк.д. № 8/2014 г., аргументирано с разбирането, че искът по чл.53 ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.54, ал.2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост.

Съобразявайки посочената задължителна практика, настоящият състав на съда приема, че в 3 хипотези на искове по чл.108 ЗС и чл.124 ГПК относно реални части от имоти, заснети в кадастрална карта, предметът на спора е по-широк, като обхваща и проблема за евентуалното наличие на грешка или непълнота в кадастралната карта. Това налага при съмнение съдът да изисква уточняване на ищцовата претенция при условията на чл.129 ГПК във връзка с чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК в смисъл поддържа ли се твърдение за съществуването и заявено ли е искане за установяването на подобна грешка или непълнота като предпоставки за изследване на този въпрос в съответствие с разясненията по т. 4 от ТР по тълк.д. № 8/2014 г., ОСГК, както и за произнасяне в диспозитива на решението. В подобни хипотези, решението, постановено при предявена искова молба, която не съдържа изрични твърдения и искане по смисъла на чл.53, ал.2, изр.2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съставлява произнасяне на нередовна искова молба.

Съгласно практиката по Решение № 75 от 16.07.2015 г. по гр. д. № 6599/2014 г. на ІІг.о., Решение № 74 от 22.03.2013 г. по гр. д. № 757/2012 г. на І г.о. при иск за защита на реална част от недвижим имот се дължи индивидуализация както на целия недвижим имот, така и на спорната реална част, като трябва да се посочи точно кое място от имота тя заема, чрез описване на границите и площта й. Тази индивидуализация може да се извърши чрез скица, илюстрираща местоположението на реалната част по действащия план, чрез скица по предходен план, която може да бъде съпоставена с действащия, както и чрез изготвяне на скица от вещо лице в хода на разглеждане на спора - Решение № 86 от 30.07.2018 г. по гр. д.

№ 2685/2017 г. на І г.о., Решение № 11 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 166/2011 г. на І г.о. Само когато има яснота по предмета на делото съдът може да се произнесе по предявения иск. Ако местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да даде съответните указания. Когато такива указания са дадени и уточнение е направено, но съдът не се е съобразил с него и е уважил, съответно отхвърлил иска за реална част, която не е индивидуализирана по местоположение и граници, то постановеното решение е недопустимо.

Настоящият състав намира, че и след депозирането на молбата за уточняване на исковата молба, заявената от ищцата претенция е останала нередовна от гледна точка изискванията на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК. Несъответствието е между съдържанието на исковата молба, съгласно което се търси защита на правото на собственост относно поземлен имот с идентификатор ***, в рамките на който попада процесния имот от 2000кв.м., а от друга страна - имплицитно съдържащото се в поправената искова молба твърдение, че собственият терен включва реална част, включена в очертанията на този имот.

С оглед тази нередовност и изяснения по-горе предмет на иска по чл.108 ЗС относно реални части от имоти, заснети в кадастрална карта, за първоинстанционния съд е възникнало задължение при условията на чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да даде указания на ищцата да уточни претенцията си, като направи изрично изявление по въпросите поддържа ли твърдение за съществуването на несъответствие между пространствените предели на правото на собственост, произтичащи от съответното придобивно основание и правата на праводателите й - от една страна, а от друга - отразеното 4 в кадастралната карта, в какво се изразява несъответствието и поддържа ли искане за установяването на правото им на собственост върху процесната реална част като погрешно заснета в границите на записания на името на ответниците поземлен имот, вместо в границите на записания на нейно име поземлен имот. Обстоятелството, че ОС Перник не е упражнил правомощията си по чл. 129, ал. 2 ГПК и при съобразяване на разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС (запазили своята приложимост и при сега действащия ГПК, съгласно т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК), означава, че следва да бъдат дадени нови и по-ясни указания от съда. Следва да се има предвид още, че отстраняването на дефектите на исковата молба посредством релевирането на твърдения и искане, попадащи в приложното поле на чл.53 ал.2 изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.54 ал. 2 ЗКИР, в случая не биха съставлявали недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск, доколкото в случаи от вида на разглеждания искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, се поглъща от иска за собственост.