Решение № 408 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Теодора Цв. С.а в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602065 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С Присъда от 04.11.2025 година, постановена по НОХД №10343/2025 г., СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 12-ти състав, е признал за виновен подсъдимият Г. М. В. и на основание чл.55,ал.1 т.2, б. „б“ вр. чл.216, ал.1 от НК го е осъдил на наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца и „Задължителни периодични срещи пробационен служител“ за срок от една година и шест месеца, като го оправдава да е извършил престъплението като лице, което се занимава с охранителна дейност по смисъла на чл.142,ал.2,т.6 от НК.

Със присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати разноските по делото.

Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия чрез защитника му с искане за отмяна и като неправилна и незаконосъобразна и постановяване на нова от въззивния съд, с която да В. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В жалбата се навежда оплакване, че приета от първата инстанция фактическа обстановка не отговаря на събраните в ход на проведеното съдебно следствие доказателства. Съдът неправилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия, които са логични и непротиворечиви, като същевременно и не е допуснал уточняващи въпроси на защитата.

Поставяне на свидетелските показания от досъдебното производство на Х. и 1

П., служители на 07 РУ- СДВР в основата на фактическите изводи, е обосновало тяхната неправилност, още повече , че същите са в противоречие с заключението на установения механизъм на запалване, съгласно пожаротехническата експертиза В разпоредително заседание въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/или изслушване на експертизи, а в откритото съдебно заседание след изслушване на страните, е допуснал подсъдимият да даде допълнителни обяснения.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата, като счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан по изложените във въззивната жалба подробни съображения. Защитата обръща внимание, че механизмът на запалване на контейнера не отговаря на съобщеното от свидетелите, чиито показания първият съд е кредитирал.

Представителят на СГП оспорва жалбата, приемайки същата за неоснователна. Намира, че обвинението спрямо подсъдимия В. е доказано по безспорен начин и не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което иска присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият В. в допълнителните си обяснения уточнява, че на посечената в обвинението датата, прибирайки се към дома си, е бил задържан и са приложени обяснения с друг случай, при който също е бил задържан. В лична защита, поддържа казаното от защитника си и заявява, че няма какво да добави. В предоставеното му право на последна дума твърди, че е невинен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните съображения:

Присъдата си контролираната съдебна инстанция е постановила при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз основа на доказателствата, събрани и проверени в хода поведеното съдебното следствие.

Първоинстанционният съд е анализирал последователно и задълбочено цялата доказателствена съвкупност и мотивирано е направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по делото, настоящият съдебен състав не намери основания за промяна на фактическата обстановка, която е следната:

Подсъдимият Г. М. В. е роден на ****г в гр.София, българин, с български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи, с ЕГН **********, живущ в гр. София, ж.к. ****.

В началото на месец юни 2023г, в 07 РУ-СДВР постъпила информация за палежи на контейнери за смет в района на ж.к. Мусагеница. На 08.06.2023г. вечерта била планирана и организирана специализирана полицейска операция във връзка с установяване на извършителя. Свидетелите В. Х. и И. П., 2 служители на 07 РУ-СДВР, извършвали обход на ж.к. Мусагеница. Същите забелязали подсъдимият В., който около 22.30ч. се намирал заедно с други неустановени по делото лица, пред магазин за цигари и алкохол с адрес ул.

Боян Дановски № 101. Около 23.30ч В. останал сам пред търговския обект, след което се насочил към дома си, находящ се в ж.к. ****. Полицейските служители последвали подсъдимия, който се прибрал, като обаче останали на място да наблюдават адреса. Около 01.45ч на 09.06.2023г подсъдимият излязъл от входа на блока, облечен в тъмни дрехи- спортно долнище и суитшърт, като на главата си имал качулка.Същият се насочил към градинката пред централния вход на 08 СУ „Васил Левски“, седнал на пейка, намираща се странично на бл. 99, където пил бира от кенче. Малко след това станал и преминал по пътеката между 08 СУ „Васил Левски“ и частно училище „Азбуки“, в посока бл.82 на ж.к. Мусагеница.

В района на ж.к. Мусагеница, на пътното платно на ул. Методи Андонов между 08 СУ „Васил Левски“ и бл.82Б , били разположени четири броя контейнери за смет , от които един пластмасов жълт на цвят, предназначен за разделно събиране на отпадъци, тип „Иглу“, модел „Модул S“, с вместимост 1500л, на стойност 872,67 лева, собственост на „Екопак България“ АД.

Около 02.10 ч подсъдимият спрял до контейнерите са смет, които били подредени непосредствено до пътеката, по която вървял, застанал между тях и оградата на училището, извадил запалка и възпламенил горими материали, намиращи се в жълтия пластмасов контейнер.От възникналия пожар контейнерът бил унищожен, тъй като под въздействието на гореното дъното му, което се състояло от две части се стопило и се повредил механизмът, който служил за отваряне и изсипване на съдържанието в сметоизвозващия камион.

След като запалил контейнера, подсъдимият продължил движението си обратно по пътеката към дома си . Свидетелите Х. и П. ,които също се намирали в районна и възприели действията на подсъдимият се легитимирали и го задържали , като уведомили ОДЧ и на място били изпратени дежурни екипи на 07 РСПБЗН и 07 РУ-СДВР. На място бил извършен оглед на местопроизшествие, за което е изготвен съответен протокол.

От заключението на пожаро-техническата експертиза се установява механизма на възникване на пожара, а именно вследствие възпламеняване на горими материали в обема на контейнера от въздействието на източник с открито пламъчно горене.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на проведеното съдебно следствие от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, както следва: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите В. Х., И. П. /вкл. и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания от ДП на посочените свидетели/ и М.К., свидетеля М заключенията на приетите СОЕ, ПТЕ и СППЕ; протокол за оглед на местопроизшествие от 09.06.2023г, фактура, протокол за освидетелстване на лице от 09.06.2023г , протокол за доброволно предаване, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, трудов договор, длъжностна характеристика, справка- докладна записка във връзка с проведени ПСД и 3

ОИМ по сигнали, постъпили за извършени палежи в СДВР., справката за съдимост на подсъдимия и др.

Спазвайки принципа за преценка достоверността на доказателствата, съставът на Софийски районен съд, постановил атакувания съдебен акт, е коментирал достатъчно задълбочено и прецизно целия доказателствен материал по делото, съпоставяйки го. Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ, даден в мотивите към първоинстанционната присъда, поради което намира за безпредметно цялостното му обсъждане, преповтаряне и допълване в настоящото решение.

Както правилно е отбелязал районния съд, липсва спор относно обстоятелството, че на посочените в обвинителния акт време и място подсъдимият В. е бил задържан от полицейските служители, участващи в специализирана операция във връзка със зачестили палежи на контейнери на територията на ж.к. Младост и ж.к. Мусагеница. Не се спори и относно възникналия на инкриминираната дата и час пожар, както и относно унищожаването на жълт пластмасов контейнер за смет, собственост на „Екопак България“ АД.

Основаните оплаквания на защитата се насочени към неправилно изградените от първата инстанция фактически изводи относно действията на В. около 02.10ч на 09.06.2023г. В тази връзка по делото са налични обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред СРС, допълнителните в хода на въззивното производство и приобщените от досъдебното производство по реда на чл.279,ал2 вр. ал.1 от НПК, показанията на свидетелите Х. и П., включително и тези приобщени по чл.281 от НПК.

При това положение правилно първата инстанция е анализирала същите и е дала отговор защо кредитира показанията на свидетелите Х. и П., а не обясненията на подсъдимото лице. По същество този състав не намира противоречия в показанията на посочените свидетели, а частична липса на спомен относно обстоятелства, предхождащи осъщественото инкриминирано деяние, като счита, че това се дължи на провеждането на разпит пред СРС около две години и половина след случилото се. Следва да бъде отбелязано, че тези свидетели са наблюдавали пряко и непосредствено действията на В. от 22.00ч на 08.02.2023г до момента на задържането му. И двамата са категорични, че същият се е намирал в непосредствена близост до кофите са боклук около 02.10ч, като наоколо е нямало други хора, чули са щракането на запалки и са възприели горящия контейнер за разделно събиране на смет.

Възражението на защитата, че от около 10 метра от мястото, където се е намирал подзащитният му, свидетелите не могат да чуят „щракването“ на запалката е неоснователно, тъй като към този момент на денонощието е тихо и спокойно, без шум от транспортни средства. Не на последно място в тази връзка съдът обръща внимание, че коментираните свидетели дават своите показания, без същите да са заинтересовани от изхода на делото, като депозираните от тях сведение кореспондират с протокола за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване и заключение на пожаро-техническата експертиза, които в своята съвкупност установяват по безспорен и непротиворечив начин автора и механизма на извършване на 4 деянието.

Липсва спор относно вида, характера и стойността на причинените с деянието вреда, като същите се установяват категорично от приложената по делото протокол за оглед на местопроизшествие, фактура, СОЕ и ПТЕ, което въззивният съд прецени като обективно, пълно и компетентно изготвено.

Неоснователно е оплакването на защитата относно подхода на първата инстанция да не кредитира обясненията на подсъдимото лице. Обясненията на подсъдимия са хаотични, вътрешнопротиворечиви и не кореспондират с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. При анализа им първата инстанция основателно е съобразила двойствената природа на обясненията на подсъдимия и ги е съпоставила с останалия, събран по делото доказателствен материал. Прави впечатление, че подсъдимият излага факти относно задържането му в съдебно заседание, различни от тези съобщени в хода на досъдебното производство, като пред съда твърди, че се е прибирал от работа и е бил задържан в близост до адреса , на който живее, без да е забелязал в близост горящ контейнер, в досъдебното производство дава обяснения, в които съобщава, че е се е намирал в близост до горящия контейнер, до който е била паркиран автомобилът, собственост на баща му и дори е подал сигнал на тел.112. В хода на въззивното заседание подсъдимият обяснява, че констатираното противоречието е вследствие на негово объркване за два различни случай. Дори допускайки, че противоречието се дължи на посоченото от подсъдимото лице объркване, следва да бъде акцентирано, че нито едно от двете твърдения не намира опора в останалите доказателства по делото. Не е установено, че същият е подал сигнал до СДВР, нито, че автомобилът на баща му е бил в непосредствена близост до контейнерите, обект на посегателството. От друга страна в разпита пред съда, същият е категоричен, че около него не се е случвало нищо, когато е бил задържан. Пред въззивната инстанция в опит да изясни противоречията, съдържащи се в обясненията му на различни етапи от воденото срещу него наказателно производство, твърди, че се е прибирал от работа, бил задържан без причина и завлечен до кофите, които забелязал, че горят. Всичко това съобразено с заинтересоваността на В. от изхода на делото, обуславя правилността на изложените от СРС съображения, обясненията му да не бъдат кредитирани.