Определение № 2671 от 13.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2671 гр. София, 13.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

РА.ца Ал. Райчева

Красимир Люб. Кирилов като разгледа докладваното от Красимир Люб. Кирилов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100604683 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на тази глава.

С присъда от 19.05.2026г. по НОХД № 4019/2026 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 116-ти състав, е признал подсъдимия А. А. М. за виновен в извършване на престъпление по чл. 316 във вр. с чл.308,ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 316 във вр. с чл.308,ал.2 във вр. с ал.1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е осъден, на основание чл.189,ал.3 от НПК, да заплати по сметка на СДВР сумата от 243.25 евро, направени разноски по делото в досъдебната фаза на процеса, както и сумата от 145.89 евро по сметка на СРС, за направени разноски в съдебната фаза на производството. Относно вещественото доказателство – неистинско свидетелство за управление на МПС с №03068083, първоинстанционния съд е постановил да остане по делото за срока на съхранението му.

Срещу посочения съдебен акт на 01.06.2026г. в Софийски районен съд е подадена въззивна жалба от адв. М.К. от САК, в качеството и на служебен защитник на подс. А. А.

М.. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което на основание чл.336,ал.1,т.3 във вр. с чл.334,т.2 от НПК се иска нейната отмяна и постановяване на друга присъда, с която подсъдимият бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно, се прави искане в случай, че са нА.це основанията затова, на основание чл.335,ал.2 вр. с чл.334,т.1 от 1

НПК делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Изтъква се във въззивната жалба, че липсват доказателства за възприетия извод от СРС, че подсъдимият А. А. М. никога не е притежавал свидетелство за управление на МПС, а освен това в случая липсва субективна страна, доколкото се твърди, че не е нА.це съзнателно ползване от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство с №03068083, на което бил придаден вид, че е издаден от властите в Република Ирак, като това било установено с писмени доказателства. Иска се отмяна на осъдителната присъда и при условията на алтернативност се иска постановяване на нова оправдателна присъда или връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане.

С подадената въззивна жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства от въззивния съд.

Препис от въззивната жалба, подадена от адв. К. е изпратен на СРП и на подсъдимият А. А. М..

На 02.07.2026г. в СРС е постъпило и допълнение към жалбата от адв. К., с която е доразвила съображенията си, като е посочила, че допълнителни съображения и доказателствени искания ще прецени дА. да направи в съдебно заседание. Препис от допълнението към въззивната жалба не е изпращан на СРП и на подсъдимия А. А. М..

Делото е администрирано към СГС, където е образувано настоящото ВНОХД № 4683/2026г. по описа на СГС, НО, XI-ти въззивен състав.

Съдебният състав, при извършената проверка на основанията за разглеждане на делото, след като се запозна с подадената въззивна жалба, допълнението към нея и с материА.те по делото, констатира, че първоинстанционният съд не е изпълнил в пълнота задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 321 от НПК, а именно да изпрати преписи от подадената въззивна жалба на всички заинтересованите страни. В конкретния случай, жалбата, подадена от адвокат К. макар да е изпратена на подсъдимия А. А. М., то тя му е изпратена само на български език без да е преведена на разбираем за подсъдимия език, респ. на арабски език, какъвто преводач е имало при разглеждане на делото в първата инстанция. Освен това за допълнението към жалбата не е съобщено и не е изпращан препис нито на подсъдимия А. А. М., нито на СРП.

По този начин са нарушени правата на подсъдимия, доколкото той е поставен в невъзможност да вземе отношение по депозираната въззивна жалба и допълнението към нея, а също в невъзможност да вземе отношение към допълнението на жалбата е поставена и СРП.

Това налага прекратяване на въззивното съдебно производство и връщане делото на Софийски районен съд, за изпълнение на процедурата на чл. 321 НПК относно въззивната жалба и допълнението към нея, които следва да се изпратят на подсъдимия с превод на разбираем за него език, както и на СРП. Тази процедура е изцяло в компетентността на първоинстанционния съд, като въззивният такъв не разполага с процесуалната възможност 2 да я упражни за първи път.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че образуваното пред него производство следва да се прекрати, а делото да се върне на районния съд за изпълнение на процедурата по чл. 321 от НПК съгласно описаното по-горе.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство пред СГС – НО, XI-ти въззивен състав, по ВНОХД №4683/2026г. по описа на СГС, НО.

ВРЪЩА делото на СРС – НО, 116-ти с-в, за изпълнение на задълженията му по чл.

321 от НПК по отношение на подсъдимия А. А. М. и СРП, както и последващото му администриране към СГС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3