Определение № 544 от 05.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. Пловдив, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно частно наказателно дело № 20255300601211 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест на Районна прокуратура-Пловдив, ТОАсеновград против Определение № 53/13.05.2025г., постановено по ЧНД № 261/2025г. по описа на РС-Асеновград.

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е отменил Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 670/2024г. по описа на РУ Асеновград ОДМВР Пловдив, образувано за престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

В частния протест се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Настоява се за неговата отмяна и потвърждаване на Постановлението за прекратяване.

Свидетелят Р.С.Г. не изразява становище по протеста.

Съдът, като прецени материалите по делото и наведените доводи, при преценка на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подаденият от Районна прокуратура-Пловдив, ТО-Асеновград е депозиран в срока на чл.243 ал.7 от НПК, а разгледан по същество е основателен.

За да постанови обжалваното Определение РС Асеновград е приел за установена фактическа обстановка, съгласно която свидетелят Р.С.Г. е пенсионер, като в свободното си време продава дребни количества зеленчуци на импровизирана сергия. На 12.09.2024г. надвечер свид. Г. бил отворил сергията си в близост светофар на кръстовището сключено между ул. „Ц.И.А.

ІІ“ и ул. „С.Ш.“ в гр. Асеновград. Кръстовището било известно в града под името „Зъбчето“, като наблизо имало и малък парк. Около 18:30ч. Г. стоял на пейка, на разстояние около един метър от неговата сергия. В същото време, 1 при него дошъл свидетелят А.С.Т. и по думите му започнал да му се заканва:

„Ще ти изкарам гръкляна и очите! Трябва да отидеш и да си изтеглиш жалбата от полицията!“. Според установеното в хода на делото, по мнение на първата инстанция, двамата свидетели били във влошени отношения, тъй като спрямо Т. имало образувано досъдебно производство във връзка с нанесен от него побой над Г.. Г. от своя страна, пък си позволявал да се кара на децата на свидетеля Т., защото те пипали стоката на сергията му. Свид. Г. отвърнал на А.

Т., че няма да оттегли жалбата си. Очевидец на техния разговор бил свидетелят М.Д.А., който заявява, че е чул отправената към свидетеля Г. закана за саморазправа, но пък тя била за това, че щял да му счупи главата, ако той продължи да тормози децата му. След този случай нямало други регистрирани конфликтите ситуации между свидетелите Г. и Т..

В атакуваното Определение е посочено, че в постановлението са цитирани и свидетелските показания снети от А.С.Т., от които се установява, че той отрекъл да е казвал на свидетеля Р.С.Г., че ще му изкара очите и гръкляна, нито му се е заканвал по някакъв начин или пък е искал от него да оттегли жалбата си.

Видно от приложената справка било образувано НОХД № 545/2024 г. с подсъдим А.С.Т. и пострадал Р.С.Г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Същото е приключило със споразумение № 145/05.11.2024 г. по НОХД № 545/2024 г. по описа на PC Асеновград, с което А.С.Т. се е признал за виновен, като му е било наложено наказание „Пробация“ за срок от една година и шест месеца.

В своето Определение първоинстанционният съд е приел, че принудата по чл.143 НК е осъществена тогава когато дееца принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му, като употреби за това сила,заплашване или злоупотреби с властта си,т.е. въздейства се върху личността на другиго. Това обаче не означава, че не е налице и възможен опит, какъвто е и настоящия случай според първата инстанция. В хода на досъдебното производство, според районния съд, е безспорно установено, че спрямо А.С.Т. се е водило наказателно производство във връзка с извършено престъпление по чл.131, ал.1,т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК пострадал от което се явява Р.С.Г.. Преди приключване на производството, което е станало на 05.11.2024г. А. Т., с цел извличане на благоприятен за себе си резултат от това производство е направил опит да противозаконно да мотивира пострадалия да оттегли жалбата си. Според районния съд именно това е било водещото в действията на А. Т. извършени на 12.04.2023г. спрямо Р. Г.. В действителност по отношение на А. Т. е налице личен мотив, който няма как да не бъде отчетен при решаване на въпросите относно доказаността и съставомерността.

Посочено е и още, че по делото не са налице и други доказателства освен обсъжданите от прокурора, но това не значи, че показанията на Р. Г. следва да се отхвърлят като недостоверни. Районният съд е счела, че специфичността на престъплението „Принуда“ сама по себе си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние, поради което било обяснимо 2 обвинението да се основава най-вече на твърденията на лицето спрямо което се оказва принудата които, безспорно, следва да бъдат подкрепени и проверени за достоверност и от други събрани по делото доказателства.

Такива в случая, според първата инстанция, са налице и те се съдържат в събраните по досъдебното производство доказателства.

При самостоятелен анализ на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Пловдивски окръжен съд намира извода на наблюдаващия разследването прокурор за прекратяване на наказателното производство за обоснован и законосъобразен, като при проверка на събраните материали от досъдебното производство констатира, на първо място, в хода на проведеното разследване са били изпълнени в пълнота изискванията на чл.102, т.1-3 от НПК относно събиране на доказателствата. В този смисъл изводът на районен съд-Асеновград за незаконосъобразност и необоснованост е неправилен.

Всъщност в акта на първата инстанция липсва какъвто и да било доказателствен анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съпоставка между тях и излагане на аргументи по какви причини съдът кредитира един или други от тях.

На следващо място не може да бъде споделен извода на районния съд, че липсата на съставомерност на деянието по чл.143 ал.1 от НК от обективна страна и субективна страна, изложен от прокурора, е неправилен.

Престъплението принуда установява наказателната отговорност за този, който принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му, като употреби за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си. Тоест средствата, чрез което се въздейства върху пострадалото лице са изрично посочени от законодателя. В конкретния случай от обективна страна вмененото престъпно проявление посочено в жалбата се явява заплашването, което в съдебната практика е определено като предстояща възможност от застрашаване или засягане интересите на заплашения, по начин, че заплашения да бъде мотивиран, въпреки волята си, да се съобрази с желанието на дееца. В конкретния случай свид. Г. твърди, че е бил заплашен от Т., че ще му изкара гръкляна и очите, ако не оттегли жалбата си, като подобно изявление има характеристиките на осъществена принуда спрямо пострадалия, тоест постигане на противоправно мотивиране на пострадалия към поведение, което не желае- да оттегли жалбата си.

От друга страна посочените твърдения на Г., макар наистина да представляват доказателствен източник, не са подкрепени от други, обективни доказателства по делото. В този смисъл неясно защо районният съд е стигнал до обратния извод, макар единственият свидетел – очевидец на случая извън Г. и Т. – М.А. изобщо да не подкрепя заявеното от Г., а напротив – твърди, че наистина Т. е заплашил първия с противоправно посегателство, но ако Г. не 3 престане да гони и заплашва децата на Т.. Освен това според свид. А. Т. е казал тези думи точно на него-А., а не ги е отправил към Г., за да реализира целта на деяние по чл.143 от НК-да осъществи принуда върху психиката на пострадалия.

Не на последно място самият свид. А. Т. категорично отрича да е отправял каквито и да било заплахи или закани спрямо Г..

Следователно напълно неподкрепен от доказателствата по делото е изводът на районния съд, че са налице доказателства, потвърждаващи твърденията на свид. Г. и следователно обстоятелството на осъществената спрямо него принуда именно с цел той да оттегли жалбата си срещу Т..

Престъплението принуда е резултатно. Всеки извършител следва да е знаел, че действа противоправно върху психиката на друго лице с цел да го принуди да извърши или пропусне нещо, и че престъпният резултат ще настъпи от тези усилия. Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая, след като самото престъпление принуда е резултатно и изисква от обективна страна чрез указаните в закона физическо или психическо въздействие да са настъпили някои от посочените неправомерни последици – пострадалия да извърши, да не извърши или да претърпи нещо противно на своята воля, то обективно деянието не е било осъществено и извода на първостепенният съд е незаконосъобразен. В този смисъл, както вече се посочи липсват доказателства да са отправени твърдените от свид. Г. думи към него, а освен това самият той заявява, че е казал на Т., че няма да оттегли жалбата си. От друга страна няма и данни, способността на Г. да взема свободно решения да е засегната по такъв начин, че той да е била принуден да извърши нещо, което не желае, поради страх, че ако не го извърши ще бъдат изпълнени заплахите на свид. Т., тоест не е налице противоправно мотивиране на свид. Г., да извърши нещо противно на волята му. Той, на практика не е и извършил такива действия, тъй като по жалбата, която твърди, че е бил принуден да оттегли свид. Т. е осъден, а доколкото принудата е резултатно престъпление, то се потвърждава и неговата несъставомерност

Поради изложеното и съдът намира, че следва атакуваният съдебен акт, като необоснован и незаконосъобразен да бъде отменен. Следва да се потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 670/2024г. по описа на РУ Асеновград ОДМВР Пловдив като правилно, обосновано и законосъобразно.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 53/13.05.2025г., постановено по ЧНД № 261/2025г. по описа на РС-Асеновград.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура-Пловдив ТО-Асеновград по ДП № 4

670/2024г. по описа на РУ Асеновград ОДМВР Пловдив, образувано за престъпление по чл.143, ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5