Решение № 1595 от 03.10.2018, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е № гр.

Варна, …………2018г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА

ХРИСТОВА

Мл. с-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ при секретар Галина Славова като разгледа докладваното от съдията Дойчев в.гр. дело

№ 1621 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

307, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК, и е образувано след решение № 229/04.07.2018г. по т.д. № 488/2018 по описа на ВКС, с което е ОТМЕНЕНО на основание чл. 303, ал. 1, т.1 от ГПК Определение № 1899/01.06.2015г., по в.гр.д. № 1577/2015г. на ОС-Варна, с което е прекратено производството и обезсилено постановеното първоинстанционно решение № 1679/07.04.2015г. по гр.д. №9767/2014 г. на РС-Варна, като делото е върнато на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д.

№1577/2015г. от момента на последното порочно процесуално действие.

Въззивната жалба на „Енерго – Про

Продажби“АД е против решение № 1679/07.04.2015г. по гр.д. № 9767/2014г. на ВРС, с което е осъдено „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.

Георги Живков №22, представлявано от П.Н.К. сумата от 1493,39 лева, платена без основание, представляваща корекция на сметка за периода от 15.07.2011г. до 10.01.2012г.. начислена служебно по констативен протокол за обект на потребление с абонатен № **********, клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на ИМ 28.07.2014г. до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, като се иска неговата отмяна. Възраженията против решението са в следния смисъл: Решението на ВРС е вътрешно противоречиво, неясно и немотивирано; ВРС неправилно е приел, че в полза на ответника не съществува договорно основание против праводателя на ищеца за претендиране заплащането на процесната сума; че клаузите в общите условия, уреждащи едностранна корекция, са неравноправни по смисъла на чл. 146 от ЗЗП. Заявява се още, че е доказано виновно извършено действие от страна на потребителя, водещо до неотчитане на потребяваната от него ел.енергия – цитира се съдебна практика. Посочва се, че основанието за заплащане стойността на ползваната от потребителя ел.енергия е облигационно ПО по договор за продажба на ел.енергия, поради което не са налице предпоставките на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Навеждат се доводи също така, че процесната фактура е издадена след като надлежно е установено неизмерване на преминаващата електрическа енергия през проверения електромер, което е в резултат на неизпълнение на договорните задължения на ползвателя чрез осъществено въздействие върху схемата на свързване на СТИ, както и че в резултат на това същият е ползвал доставена му електрическа енергия, която не е отчитана, съответно не е заплатена. Оспорва се също така и извода на ВРС, че не се дължи на основание на сключеното между страните споразумение. Прави се подробен анализ на елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Излага твърдения, че договорът за цесия, който черпи права ищеца, е нищожен, поради липса на предмет, както и че дори и да се действителен, цесията не е съобщена на ответника, тъй като не е предствавено пълномощно на лицето изготвило уведомлението, поради което последното не уведомлението не представлява изявление на цедента. Моли се решението на ВРС да бъде отменено изцяло, а искът – отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна „КНМ ГРУП“ЕООД.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.99 ал.1 вр. чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молбата ищеца твърди, че по силата на договор за цесия от 28.05.2014год., ищецът изцяло встъпва в правата на кредитор по вземане за сумата от 1 493.39лв., представляваща недължимо платена сума по начислена от ответника фактура №********** /11.01.2012год. по извършена корекционна процедура. С уведомление за цесия получено от ответника на 21.07.2014год., ответникът е уведомен за новия кредитор по вземането.

Твърди, че на 10.01.2012год. е извършена проверка на електромер на обект с абонатен номер ********** и кл.номер

**********, на който титуляр е М. К. М. с адрес на потребление: село Блъсково, община Провадия, ул.Първа №2.

Потребителят не е манипулирал СТИ, не е ползвал енергията, която му е начислена за периода от 15.07.2011год. до 10.01.2012год. на стойност от 1 493.39лв.

Плащане на процесната сума е осъществено с мотив да не бъде преустановено снабдяването с ел.енергия. Независимо от плащането, потребителят не е съгласен с така начислената сума по КП и счита, че не я дължи на ответника, респективно че я заплатил без правно основание.

Твърди, че всички действия по определянето на процесната сума са извършени едностранно, без присъствие на потребителя или на негов представител на самата проверка. Оспорва начина и методиката, по които е начислена сумата. Твърди, че на този адрес не е употребена ел.енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени на ел.енергия. Оспорва констативния протокол на „Енерго Про Мрежи” АД, въз основа на който е начислена процесната сума. Оспорва справката за корекция.

По делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго - Про Продажби” АД в срока по чл.131 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за допустимост и неоснователност на иска. Оспорва предявения иск изцяло по следните съображения:

Договора за продажба на вземане от 28.04.2014год. е нищожен, на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД, поради липса на предмет, поради несъществуване на прехвърляното вземане; Договорът за продажба на вземане от 28.05.2014год. е нищожен, на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.42,ал.2 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Твърди, че не е бил надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, доколкото същото е изпратено от пълномощник без представителна власт. фактура № ********** /11.01.2012год. е издадена за доставена и потребена от абоната М. К. М. електрическа енергия за периода от 15.07.2011год. до 10.01.2012год., след като е установено, неизмерване на електрическата енергия от проверения електромер. Твърди се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която е констатирано неизмерване на ел. енергия, поради вмешателство в схемата на електромера. За проверката е съставен констативен протокол. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл.38, ал.3 т.3 от Общите условия, поради което е начислена процесната сума. Твърди се, че абонатът виновно е извършил нарушение на задължението си да не използва ел. енергия, без тя да се отчита от СТИ и съответно да заплаща цялата потребявана ел.енергия.

Моли иска да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените по делото разноски.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, че М. К. М. е потребител по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ОУ на ДПЕЕП (одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР) и че с ответното дружество, е във валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Не се спори и по това, че при проверка на 10.01.2012г. на електромер с № 2014192, отчитащ консумираната ел.енергия на обект с аб. №**********, ответникът е установил, че е монтиран шунт (мост) между главния предпазител и второстепенните, вследствие на което електромерът е отчитал само част от потребяваната ел. енергия, за което е издаден констативен протокол № 0043886/10.01.2012г. На база цитирания протокол е била изготвена справка № 211139/11.01.2011г. за корекция на сметки на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУДПЕЕЕМ (Одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР) за периода от 15.07.2011г. до 10.01.2012г., за което е издадена фактура № **********/11.01.2012г. за сумата от 1493,39 лева.

Поради забавяне на плащанията,

Младен Кирилов Мирчев е сключил с ответното дружество споразумителен протокол № ДР 08700/10.02.2012г., по силата на който се е задължил да заплати на ответника дължимата от него сума към този момент в размер на 1128,15 лева на пет вноски.

Не е спорно, че сумата от 1493,39лева е заплатена към настоящия момент.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в случая се касае за промяна в схемата на свързване на СТИ към електропреносната система, което влияе на измерването на ел. Енергия, при което СТИ отчита само част от потребяваната ел. енергия от абоната.

По делото е представен и договор за прехвърляне на вземането от 28.05.2014г., по силата на който М. К. М., чрез пълномощника си адв. К.

Т. е прехвърлил на настоящия ищец „КНМ груп“ ЕООД вземането си към ответника на стойност съответстваща на процесната сума.

Видно от уведомление с вх. № 3174748/21.07.2014г., М. К. М., чрез пълномощника си адв. К.Т., е уведомил ответното дружество за прехвърляне на вземането с договора за цесия от 28.05.2014г. (л.59).

По делото е представено и пълномощно от 04.05.2014г., с което М. К. М. е упълномощил адв. Т. да осъществява действия по продажба на вземанията му към „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, включително и с действия по уведомяване на длъжника.

В хода на производството пред ВРС ищецът „КНМ Груп“ ЕООД е прехвърлил процесното вземане на третото за делото лице - „Интейк“ ЕООД.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Възраженията за недопустимост на производството предвид депозирания с молба от 19.05.2015г. отказ от иска са неоснователни. С влязло в сила решение по реда на чл.307 ГПК делото е върнато за разглеждане от онова процесуално действие, послужило като основание за отмяна. Настоящият състав счита, че това е разглеждането на депозираната от Д. молба за отказ от иск. Съдът, като съобрази влязлото в сила решение № 764/25.10.2016г. по т.д.№762/15г. по описа на ВОС, с което е прието, че вписването на К. Д. като управител на „КНМ Груп“ ЕООД и заличаването на П.К. като такъв, са несъществуващи обстоятелства, както и факта, че отказът от иск е депозиран от Диденко, е оставил молбата без движение, тъй като е подадена от лице без представителна власт. Молбата не се поддържа от управителя на ищцовото дружество. Предвид горното и не е налице валиден отказ от иска, заявен от лице, разполагащо с представителна власт по отношение на ищцовото дружество. Затова и съдът не е десезиран и производството е допустимо.

За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен, в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство, е да установи главно и пълно, при наличието на изрично оспорване, че е приобретател по валидна цесия, както и че праводателят по същата М. К. М. е платил процесната сума от 1493,49 лева като стойност на потребена, но незаплатена ел. енергия за процесния обект, находящ се в с. Бъклово, Общ. Провадия, ул. „Първа“ № 2 с абонатен № ********** и клиентски № ********** за периода от 15.07.2011г. до 10.01.2012г. В тежест на ответника – въззивник е да установи чрез главно и пълно доказване, че е налице основание за плащането, респ. налице е основание да задържи платената сума.

По делото не се спори, че праводателят на ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т.

42 от ЗЕ в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Установено е също, че праводателят на ищеца е заплатил на ответното дружество сумата от 1493,39лева, съставляваща стойността на служебно начисленото му количество ел. енергия за посочения период.