Решение № 2531 от 05.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2531 гр. София, 05.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110205555 по описа за 2026 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.72 от ЗМВР.

ОБРАЗУВАНО Е ПО ПИСМЕНА ЖАЛБА с вх. № 100687/30.03.2026г.

НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. С. С., с ЕГН: **********, подадена на Регистратура в Софийски Районен съд чрез упълномощения му защитник АДВОКАТ ЮЛИЯН НИКОЛОВ, СРЕЩУ ЗАПОВЕД ЗА ЗАДЪРЖАНЕ

НА ЛИЦЕ с рег. № 225зз - 287 от 21.03.2026г., ИЗДАДЕНА ОТ Н. П. М. на длъжност „Командир на отделение“ при 01 РУ-СДВР, връчена на 21.03.2026г., с която е било постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради престъпление по чл.167, ал.2 от НК задържането за срок до 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 01 РУ - СДВР на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. С. С., с ЕГН: ********** за времето от 12:30 часа на 21.03.2026г. до 10:05 часа на 22.03.2026г.

В ЖАЛБАТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. С. С. ОТ

УПЪЛНОМОЩЕНИЯ МУ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ Ю. Н. и съгласно постъпилите по делото писмени доказателства, се инвокират подробни, професионални и конкретни съображения, касаещи предмета на съдебния спор и водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения индивидуален административен акт. ПРЕДЯВЯВА СЕ ИСКАНЕ въпросната обжалвана пред съда заповед да бъде отменена.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ по реда на чл.38 от ЗАдв.

ОТВЕТНИКЪТ И ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА ПО ЖАЛБАТА НА

1

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Р. С. С. - Н. П. М. на длъжност „Командир на отделение“ при 01 РУ-СДВР, РЕДОВНО ПРИЗОВАН, НЕ СЕ ЯВЯВА, като излага становище в съдебно заседание и в писмена защита чрез надлежен процесуален представител за неоснователност на депозираната жалба.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ

II.). СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателства, съгласно приложението на закона и по силата на вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

III. ) . ЖАЛБАТА Е ДЕПОЗИРАНА в законоустановения 14

(четиринадесет) дневен преклузивен срок на 30.03.2026г. на Регистратурата на Софийски Районен съд, Наказателно отделение в законовия срок, считано от датата на връчването на заповедта по ЗМВР на жалбоподателя - 21.03.2026г.; от процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес, срещу индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на 21.03.2026г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА при допустимо развило се пред Софийски Районен съд административно производство с оглед константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт, поставен от районния съд в такова производство.

IV.).

РАЗГЛЕДАНА

ПО

СЪЩЕСТВО

- ЖАЛБАТА

Е

ОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Жалбоподателят Р. С. С. имал обременено съдебно минало.

Здравословното му състояние било крайно влошено и инвалидизирано, поради претърпян инсулт и операция на сърце.

Спрямо жалбоподателя С. била издадена заповед за задържане на лице с рег. № 225зз - 287 от 21.03.2026г., Н. на длъжност „Командир на отделение“ при 01 РУ-СДВР, връчена на 21.03.2026г., с която е било постановено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради престъпление по чл.167, ал.2 от НК (цитирала се само нормата в град София, улица „520-та“ - който предложи или даде на другиго имотна облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция), задържането му за срок до 24 (двадесет и четири) часа в сградата на 01 РУ - СДВР за времето от 12:30 часа на 21.03.2026г. до 10:05 часа на 22.03.2026г. След обиска на жалбоподателя С. по ЗМВР, у негово владение били установени парични суми (в протокола за обиск по ЗМВР сумата е била записана като 2 (две) евро) - от около 3000.00 евро, предназначена за ремонт на дома му, с която искал да се разплати със своите 2 майстори.

Н а 21.03.2026г. било образувано бързо производство, за това, че на неустановена дата в град София, улица „520“ № *** е предложена или дадена другиму имотна облага, с цел да склони лице да упражни избирателните си права в полза на определен кандидат, политическа партия или коалиция престъпление по чл.167, ал.2 от НК. Срещу жалбоподателят С. бил извършен обиск по реда на НПК от 13:00 часа до 13:16 часа на 21.03.2026г., както и претърсване и изземване в условията на неотложност на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** от 13:50 часа до 14:04 часа на 21.03.2026г. и претърсване и изземване в недвижим имот - къща за времето от 14:50 часа до 15:40 часа на 21.03.2026г. Докато траели тези процесуалноследствени действия, жалбоподателят С. бил държан на открито с белезници на ръцете си, оставайки видим за останалите членове на общество (които минавали около него и гледали). Никое лице, включително и полицейският орган Н., не му обяснявали защо е задържан и с каква цел. Никой не му е разяснил, че има право на защита от адвокат. Жалбоподателят С. не е бил привличан въобще като обвиняем по образуваното досъдебно производство (ДП). С постановление от 20.05.2026г. по пр.пр. № 3684/2026г. по описа на СРП ДП било прекратено, поради липсата на извършено престъпление по чл.167, ал.2 от НК. Намерените във владение на жалбоподателя С. инкриминирани парични суми му били възстановени изцяло.

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в административното производство писмени доказателства. Писмените доказателства, събрани по инициатива на съда (а именно справката за съдимост, справките от СРП и НСлСл, справките от СДВР и други) са единни, категорични и непротиворечиви. Липсвало е основание съдът да събира допълнителни доказателства или други гласни доказателствени средства. Писмените доказателства са достатъчни по доказателствена стойност. Налице е съответствие на фактическите данни по делото с писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Съдът не установява противоречия в доказателствения материал, доколкото спорът е правен (юрисдикционен).

Спорът не е по фактите и/или доказателствата, а как се тълкува приложимият материален и процесуален закон по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в настоящото съдебно производство. Справките и писмените доказателства по делото са съставени от компетентни длъжностни лица по установения от закона ред в кръга на техните правомощия (по служба). Доказателствената стойност на събраните писмени доказателства е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на процесуалния закон. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства по делото и събраните гласни доказателствени средства, съдът не следва да излага още по-подробни допълнителни съображения на 3 основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

УСТАНОВЯВА, ЧЕ съгласно посоченото в заповедта на въззиваемата страна Николай Петров Михайлов, задържането на жалбоподателя Р. С. С. е б и л о осъществено на основание о т чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, поради престъпление по чл.167, ал.2 от НК.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. Според чл. 30, ал. 3, изр. първо от КРБ, единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което незабавно се уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 (двадесет и четири) часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по неговата законосъобразност (чл. 30, ал. 3, изр. 2 от КРБ).

В съответствие с чл. 5, § 1, изр. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон на Народното събрание от 31.07.1992г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992г. ), всеки има право на свобода и сигурност.

В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени няколко стандарта при закрилата на това право.

Първият е изчерпателност на изключенията по чл. 5, § 1, изр. 2, б. „а“ - б.

„г“ от КЗПЧОС, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на основание, което не е предвидено в Конвенцията.

Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон, както от процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл. 5, § 2 § 5 от КЗПЧОС въвежда гаранции относно свеждането до минимум на рисковете от произвол при ограничаването на свободата. Т. е правото по чл. 5, § 2 от ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за ареста си при задължение на Държавата чрез компетентния национален орган да обоснове всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап. Същата тази правна закрила и формираната трайна юриспруденция на ЕСПЧ по чл.5 от КЗПЧОС изключва категорично възможността едно лице да бъде лишено от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него основания.

Според доказателствата по делото жалбоподателят С. към инкриминираната дата не е издирван от полицейските власти. Не се е укривал от органите на правосъдието. Оказвал е пълно съдействие на полицейския орган М. Не се е противопоставил на проверката по ЗМВР. Не е попречил на 4 органите на ЗМВР. Не е скривал доказателства. Не е предупреждавал свидетели. Не е застрашил по никакъв начин обществения ред. Липсвало е осъществено провинение от жалбоподателя С., включително и престъпление по чл.167, ал.2 от НК. В заповедта за задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не са посочени никакви конкретни факти на самото престъпление.

Цитирана е само нормата на чл.167, ал.2 от НК. Не е посочено, дори и кой е номера на ДП. Не е посочено дали жалбоподателят С. е предлагал облага за някого, за да бъдат упражнени избирателните му права. Не е имало никакво основание за задържането на жалбоподателя С.. Прекратеното ДП е още едно доказателство, че той не е бил осъществил никакво престъпление, каквото се цитира по правна квалификация в заповедта за задържането му - по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Липсва факта на престъплението по чл.167, ал.2 от НК. Могло е жалбоподателят С. да се покани да присъства на действията по НПК или по ЗМВР и без фактическото му задържане, още повече, че неговото здравословно състояние е крайно влошено и същият не може да избяга или да се укрие. Тогава, в такъв случай и правата му биха били по-пълноценно защитени. Могъл да ангажира адвокат - право, което не е било охранено от въззиваемата страна М. Липсвало фактическо и юридическо основание полицейският орган М. да издаде незаконосъобразният индивидуален административен акт по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Заповедта на въззиваемата страна (ответник) М. е немотивирана. Цитира се правна разпоредба на НК, което е неправилно. Не са изложени никакви факти на престъплението - кой, къде, какво е бил извършил. Нейното издаване се основава не на лично и непосредствено решение (взето по оперативна самостоятелност) на въззиваемата страна (ответник) М. като полицейски административен орган по ЗМВР да задържи жалбоподателят С. чрез наложената на последния принудителна административна мярка, а на лично и непряко (невъзприятийно) решение на служителя от „Оперативно-дежурната част“ с постановеното разпореждане да се задържи жалбоподателят С. за срок до 24 (двадесет и четири) часа и предвид извършаната полицейска специализирана операция в квартала на жалбоподателя С. за времето от 12:30 часа на 21.03.2026г. до 10:05 часа на 22.03.2026г. Полицейският орган М. на практика не той е задържал жалбоподателят С. по негово лично решение като административен орган, а друго лице - трети неизвестен субект. Т.е. налице е разминаване между фактическият издател на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и разпоредилият (взел) решението за задържането на жалбоподателя С. по този ред. В СРП образуваното ДП е било прекратено и то не е било водено срещу жалбоподателят С.. Липсвала е каквато и да е обществена опасност в деянието на същия, още повече, че държаната в негово владение сума е била за разплащането му с майстори от ремонт на къщата му. Неговите действия не се субсумират към състав на престъпление по чл.9, ал.1 от НК вр. чл.167, ал.2 от НК. Деянието му е несъставомерно. Т.е. изключва се твърдяното от въззиваемата страна (ответник) М. - престъпление по чл.167, ал.2 от НК СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е допуснато съществено процесуално нарушение на административно-производствените правила на АПК, тъй като към момента на фактическото задържане на жалбоподателя С. не му е било 5 съобщено изрично, ясно, категорично, обосновано, достъпно и фактически в този момент от въззивамата страна М. - за какво е бил задържан и поради какви причини. Цитирането на съдържанието на правната норма и квалификацията на чл.167, ал.2 от НК не са достатъчни и не покриват критериите на АПК за мотивирането на издадения индивидуален административен акт. В този момент (а не в момента на конвоирането му в сградата на 01-во РУ при СДВР или при последващото попълване на писмената документация по делото) не му е била осигурена и адвокатска защита (тя е била абсолютно безусловна и задължителна (съгласно чл.94, ал.1, т.6 от НПК и с оглед новите изменения в ЗМВР), нито възможността да се свърже с адвокат, нито са му били разяснени фактически неговите субективни права - например, че има правото на адвокатска защита; че има правото да не се самоуличава в престъпление; че има правото да уведоми свой близък, че е задържан; че има правото да разбере в този момент фактическото и правното основание за задържането му и други. Липсата на информация за тези факти и обстоятелства не освобождава административният (полицейски) орган М. от задължението му да съобщи на жалбоподателя С. в присъствие на защитник, бил той дори и служебен такъв, в момента на ограничаване на правото му на свободно придвижване какви са били основанията за задържането му - и фактически, и правни. Нещо повече, чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си (към този момент, а не последващо), залегнало изрично, както в чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането на физическите лица. В тази насока, съдът се позова изцяло на казуалното тълкуване от константната съдебна практика на административните съдилища от Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм.д.