Решение № 853 от 22.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300500384 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото по делото е образувано по въззивна жалба от М. З. Б., ЕГН ********** от гр.**** чрез назначения му служебен защитник адв.М. Н. Л. - З., със служебен адрес: гр. ***** против решение № 262390/21.10.2021г. по гр.д.№1243 2/2020г. на Пловдивския РС,8 гр.с. в частта, с което е признато за установено по отношение на него, че дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ***** със седалище и АУ: град *****, представлявано от Изпълнителния директор Д. К. К. и Члена на Съвета на директорите М.

С., със съдебен адрес: гр. *****, адв. З. Ц. сумата от 485, 71 лева – главница, дължима по сключени между страните Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2020 г., която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1920/16.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № 1481/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав; с което е оставено без уважение възраженията му за нищожност на сключените между страните Договори за мобилни услуги № 617299808/18.02.2017 г., № 617611727/17.04.2017 г., № 618964169/15.11.2017 г. и Допълнително споразумение № 014799310/28.12.2017 г. към него, договор № 619538119/27.02.2018 г. и Допълнително споразумение № 014886571/27.02.2018 г. към него, както и Договори за лизинг от 17.04.2017 г. и от 27.02.2018 г., и Общи условия 1 към тях, на претенцията на ищеца за заплащане на неустойка; с което е осъден да заплати „Теленор България“ ЕАД направените разноски за производството по делото, в т.ч. и по ч.гр. дело №1481/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, в размер на 1 300 лева.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение в посочените части е неправилно и незаконосъобразно. Оплаквания –предявеният иск за главницата бил изцяло недоказан; договорите за мобилни услуги и за лизинг са оспорени в отговора на ИМ по отношение подписите и предаването на устройствата, както и по отношение на ползването на на мобилните номера; че издадените данъчни фактури не са подписани от получателя; не се доказало, че процесните договори са прекратени по вина на потребителя; по отношение на неустойката – позовава се на ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.4 от ТР №1/15.6.2010 по т.д.№1/2009 на ОСТК на ВКС, р.№228/21.01.2013г по т.д.№995/2011г, ТК,2ТО на ВКС, според което неустойката не може да излиза извън нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по отношение на неизправния длъжник; счита, че договорента неустойка противоречи на добрите нрави, т.к. уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. Позовава се на р.219/09.05.2016г по т.д.

№203/2015г на ВКС,1ТО, според което уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договор по вина на лизингополучателя, задължението му да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нарави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава; по отношение на осъдителния иск за лизинговите вноски – съдът не се е произнесъл по наведените възражения, че страните нямат право да прекратят договор преди изтичане на уговорения срок на действие; прекратяването не е било съобщено на ответинка, нито му е даден подходящ срок за изпълнение.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

От въззиваемия „Теленор България“ЕАД, чрез адв.З. Ц., е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно –с него РС е оставил без уважение претенцията за неустойка; че правилно съдът е приел, че след като са налице писмени доказателства, върху ответника лежи докателствената тежест да докаже твърденията си, че не е подписал тези договори, не е ползвал предоставените по тях услуги, не е закупувал устройства на лизинг, което не било доказано от последния; счита, че правилно съдът е приел, че ответникът дължи сумата по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, включително и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение, които неустойки и размерите им са определени в съответниствие със спогодба между ищеца и Комисията за защита на потребителите от 11.01.2018 г по гр.д.№15549/2014г и гр.д.№16476/2014г на СГР, а условията, при които предсрочно се прекратяват договорите са уредени в тях и ОУ; от ССЕ се установявало, че в счетоводството на ищеца са осчетоводенити процесните фактури и 2 неизплатените задължения по тях, потребените услуги, начинът на остойностяването им; от същите се установявало, че ищецът е предоставил достъп до електронната си мрежа на ответника, за извършените от потребителя обаждания, тяхната продължителност и дължимата абонаментна такса за съответния отчетен период; счита за неоснователно възражението на ответника, че процесните фактури не били подписани от получателя – в ОУ, които Б. е декларирал, че е запознат, в чл.26 от ОУ е записано, че при сключване на договора потребителят е уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, а неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми; на 14.02.2019г е ограничен достъпа на Б. до мобилната мрежа , от която дата не му са наслявани месечните абонаментни такси, а на 26.02.2019г му е изпратена последната покана за доброволно плащане, уведомен е за размера на дължимите суми за мобилни услуги, за размера на оставащите лизингови вноски и за дължимите неустойки.

Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

С определение №939/12.04.2022 г. на ПОС,14 гр.с. по настоящето дело исковата молба е оставена без движение до отстраняване от ищеца на констатираните нередовности в 1-седмичен срок от съобщението, а именно: 1. Да представи доказателства, че на 26.02.2019г е изпратил на Б. последната покана за доброволно плащане, че същият е уведомен за размера на дължимите суми за мобилни услуги, за размера на оставащите лизингови вноски и за дължимите неустойки с предупреждение, че в противен случай ще развали сключения по между им договор; 2. Да посочи по всеки договор за мобилни услуги и договор за лизинг каква сума се претендира съответно за абонаментни такси, каква за лизингови вноски и каква за неустойки и съответно на коя дата е падежа на всяка от претендираните вноски към кой момент всяка една от претендираните вноски /за аб.такси и за лизингови вноски/ по всеки от договорите е станала предсрочно изискуема.

В изпълнение на определението, възиваемият е депозирал молба, в която е конкретизирал претенциите си, както следва: 1./по договор за мобилни услуги №617299808/18.02.2017 г.-сумата 46,07лв., от които: 8,46 лв.- неплатени аб.такси /за периода 25.11.2018-24.12.2018г.-3,47 лв. и 4,99 лв.- неплатени аб.такси за периода 25.12.2018-24.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г./, такса за спиране - 0,90 лв.-начислена за периода 25.12.2018-24.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г.; сумата 36,71 лв.-неустойка по ф-ра 7286552383/25.03.2019 г.

2./ по договор за мобилни услуги №617611727/17.04.2017 г.-сумата 40,56лв. от които:

17,79 лв.- неплатени аб.такси, в т.ч.: за периода 25.11.2018-24.12.2018г.- 7,81 лв. по ф-ра от 25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019 г.; за периода 25.12.2018-24.01.2019г. – 9,98 лв., с падеж – 09.02.2019 г.; такса за спиране -1 ,09 лв.-начислена за периода 25.12.201824.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г.; сумата 21 ,67 лв.-неустойка по ф-ра 7286552383/25.03.2019 г.

3./по договор за мобилни услуги №618964169/15.11.2017 г., изм.с доп.споразумение от 28.12.2017г.-сумата 183,84лв. от които:21,68 лв. .- неплатени аб.такси, в т.ч.: за периода 3

25.11.2018-24.12.2018г по ф-ра от 25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019 г.; за периода 25.12.2018-25.01.2019г. – 25 ,99 лв., с падеж – 09.02.2019 г.; такса за спиране -0,90 лв.начислена за периода 25.12.2018-24.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г.; сумата 135 ,27 лв.неустойка по ф-ра 7286552383/25.03.2019 г.

4./ по договор за мобилни услуги №619538119/27.02.2018 г.-сумата 49,11лв. от които:

19,68 лв.- неплатени аб.такси, в т.ч.: за периода 25.11.2018-24.12.2018г.-8 ,69 лв. по ф-ра от 25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019 г.; за периода 25.12.2018-24.01.2019г. – 10 ,99 лв., с падеж – 09.02.2019 г.; такса за спиране -1 ,94 лв.-начислена за периода 25.12.201824.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г.; сумата 27 ,48 лв.-неустойка по ф-ра 7286552383/25.03.2019 г.

5./по договор за лизинг от 06.01.2020 г. – сумата 153,86 лв. за предоставено мобилно устройство Samsung GalaxyA40 64 GB DuaLBlack, от които: 21,98 лв.- неплатени лизингови вноски за периода 25.11.2018-24.01.2019г. по ф-ра от 25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019 г. и ф-ра от 25.01.2019 г. с падеж на 09.02.2019 г.; сумата 131,88 лв.-предсрочно изискуеми 12 лизингови вноски за периода 25.02.2019-27.01.2020 г.

6./ по договор за лизинг от 17.04.2017 г. – сумата 12,27 лв. за предоставено мобилно устройство Mobiwire Kosumi, от които: 8,18 лв.- неплатени лизингови вноски за периода 25.11.2018-24.01.2019г. по ф-ра от 25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019 г. и ф-ра от 25.01.2019 г. с падеж на 09.02.2019 г.; сумата 4,09 лв.-предсрочно изискуема 1 лизингова вноска за периода 25.02.2019-17.03.2019 г.

В молбата е посочено, че с ПДИ от 26.02.2019 г. Б. е уведомен за размера на начислените му задължения за сумата 128,61 лв.- предоставени мобилни услуги, 135,97 лв.оставащи лизингови вноски, неустойки -221,12 лв., даден му е 10 дневен срок за долбоволно изпълнение, както и указание, че след този срок ще бъдат предприети дествия за съдебно събиране на дължимите суми.

От пълномощника на Б. – адв.Л. е постъпило становище, с което оспорва връчването на ПДИ от 26.02.2019 г. поради това, че не е подписана от получател,липсва номер на пратката, с кето не се доказвало нито изпращането, нито получаването на поканата.

ПОС, ХІV гр.с., като се прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.124, ал.1ГПК.

Ищецът моли да се признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата 485, 71 лева – главница, дължима по сключени между страните Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2020 г. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1920/16.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № 1481/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 485, 71 лева – главница, дължима по сключени между страните Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2020 г. , както и разноските по делото в размер на 25 лева – държавна такса, и 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

4

От представените по делото доказателства се установява, че между страните са били сключени Договори за мобилни услуги № 617299808/18.02.2017 г., № 617611727/17.04.2017 г., № 618964169/15.11.2017 г. (и Допълнително споразумение № 014799310/28.12.2017 г. към него) и № 619538119/27.02.2018 г. (и Допълнително споразумение № 014886571/27.02.2018 г. към него), както и Договори за лизинг на 17.04.2017 г. и на 27.02.2018 г., и Общи условия към тях – които са били представени от ищеца в оригинал и в заверен препис, явяват се редовни от външна страна, а от особения представител на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че положеният в тези договори подпис не е на ответника, т.е., че същият не е ползвал предоставените по тях услуги, не е закупувал устройства на лизинг – поради което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи за липсата на ответника на качеството на клиент на предоставяните от ищеца услуги.

Разпечатката съдържа 33 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7987f13c-238b-4dcf-8803-7923223a5c6d