Решение № 622 от 08.07.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Сливен, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20242230100758 по описа за 2024 година

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 410, ал.1 от КЗ ,вр. чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2018 г., около 21:10 часа, в **** до ЖП гара, лек автомобил „Ауди А6“ с ДКН ****, управляван от И. Х. Г., преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, като реализира ПТП с материални щети по автомобила.

За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1678259 от 31.10.2018 г.

Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е образувана щета № 1903-1261-18-414967 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № *****, със срок на валидност от 04.04.2018 г. до 03.04.2019 г. за л.а. „Ауди А6“ с ДКН ****.

При извършения оглед на лекия автомобил са констатирани щети и на базата на опис, експертиза и оценка, е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 299.74 лева.

Сумата е изплатена за възстановяване на нанесените при ПТП увреждания на МПС, с платежно нареждане № *** на 18.03.2019 г.

Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и по силата на чл. 410 ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата, ЗК „Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу отговорното за настъпване на вредата лице - Община Сливен, за сумата от 309.74 лева, с включени 10 лева ликвидационни разходи.

1

Ответното дружество е поканено с писмо изх. № L-1626/05.06.2019 г. да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, получено на 06.06.2019 г. от Община Сливен.

До настоящия момент същото не е възстановено.

На основание чл. 86, вр. чл. 84 от Закона за задълженията и договорите, за ЗК „Лев Инс“ АД възниква правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 97.91 лева, за периода от 06.07.2019 г. до подаване на исковата молба.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Сливен, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата в размер на 309.74 лева – главница и сумата в размер на 97,91 лева - мораторна лихва от 06.07.2019 г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.

Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е депозиран отговор от Община Сливен чрез юриск. М.М., в който се счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Сочи се, че не е било налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца, собственика на МПС и ползвателя на МПС. На собственика на МПС не са причинени вреди в резултат на описаното ПТП, като се оспорва механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между твърдяното ПТП и претендираните вреди, размера на вредите, които се претендират, както и факта, че същите са настъпили.

Твърди се, че застрахователят не е имал основание да изплаща застрахователно обезщетение. Същият не се е уверил в истинността на обстоятелствата относно твърдяното ПТП, както и че декларираните пред застрахователя обстоятелства не отговарят на действителността. Ползвателят на МПС, както и собственикът на същото МПС, не са направили разходи за поправка на щетите. Претендираните средства са завишени. Водачът на МПС има вина за настъпването на ПТП, тъй като не се е съобразил с условията на пътя, с възможните препятствия на пътното платно, както и не се е движил със скорост съобразена с пътната обстановка.

Относно основателността на предявените искове, оспорват се изцяло същите по основание и размер, като се считат за напълно неоснователни и недоказани.

Твърди се, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, не отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по делото. Община Сливен не носи отговорност за заплатеното от застрахователя обезщетение, тъй като на първо място последният не е имал основание да заплаща същото.

Застрахователят не се е уверил за истинността на обстоятелствата относно твърдяното ПТП.

Оспорва се твърдението, че е съществувала необозначена дупка, че е настъпило твърдяното ПТП и твърдените вреди, както и че е било налице валидно застрахователно правоотношение, както и че са били налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение, предвид което се оспорва изцяло предявения иск и се моли същият да бъде 2 отхвърлен.

Евентуално се прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на водача на МПС в размер на 95%, тъй като същият е управлявал превозното средство с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание, което не му е позволило да спре преди твърдяната дупка, напротив преминал е през нея с предната си ходова част.

Оспорват се изцяло по основание и размер предявените искове, механизма на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба имуществени вреди и механизма на процесното ПТП, характера и стойността на вредите, заради които е насочена исковата претенция, наличието на валидно застрахователно правоотношение, наличието на основания за заплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва се и претенцията за разноски и лихви. Счита се същата за неоснователна, поради неоснователността на главния иск.

Претендират се разноските по делото, вкл. заплатено адв. възнаграждение.

Моли се на основание чл. 219 ал.1 от ГПК, да бъде привлечено трето лице помагач – И. Х. Г., което съдът оставя без уважение.

В с.з. ищцовото дружеството, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответната Община Сливен редовно призована, се представлява от процесуален представител, който моли съда да отхвърли исковата молба като недоказана и неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2018 г. е съставен Протокол за ПТП в който е вписано, че в **** до ЖП гара, лек автомобил „Ауди А6“ с ДКН ****, управляван от И. Х. Г., преминава през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно, като реализира ПТП с материални щети по автомобила.

Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е образувана щета № 1903-1261-18-414967 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № *****, със срок на валидност от 04.04.2018 г. до 03.04.2019 г. за л.а. „Ауди А6“ с ДКН ****.

При извършения оглед на лекия автомобил са констатирани щети и на базата на опис, експертиза и оценка, е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер на 299.74 лева.

Сумата е изплатена за възстановяване на нанесените при ПТП увреждания на МПС, с платежно нареждане № *** на 18.03.2019 г.

Ответното дружество е поканено с писмо изх. № L-1626/05.06.2019 г. да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, получено на 06.06.2019 г. от Община Сливен.

По делото е изготвена съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която е 3 видно, че наличието на несигнализирана неравност на платното за движение, която е създавала опасност, е технически неправилно. Данните по делото показват, че препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална маркировка. От техническа гледна точка пътя е всяка земна площ предназначена за движение на пътни превозни средства.

От техническа гладна точка е налице причинно следствена връзка между нанесените щети по автомобила и механизма за възникване на произшествието.

Съгласно извършения оглед от експертна комисия на ЗК „Лев Инс” АД стойността на нанесените щети на лек автомобил „Ауди” са в общ размер на 299,74 лева. Обичайните ликвидационни разходи на застрахователните компании при калкулиране на нанесени щети на автомобил са в размер на 10 лева.

Видимостта към наличната неравност на платното за движение за водача е била не по-малка от 25-30 m с възможност за възприемане като опасност. При движение на изкуствено осветление е възможно това разстояние на видимост да е по-малко. Скоростта, при която е настъпило произшествието е около 49 km/h. По делото не са налице обективни данни за разположението на автомобила след ПТП, за да се определи точната скорост на движение. Така описаното увреждане е възможно да настъпи при скорост до максимално разрешената.

Водачът на автомобила е нямал техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или намаляване на скоростта за преминаване с безопасна скорост през нея.

В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение.

По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелят И. Г. заявява, че инцидента се е случил вечерта, в тъмната част на деня. Дупката не можал да я види, била точно по линията на десните гуми, в дясната част на платното. Не си спомня колко била голяма дупката, около 80 см. Времето мисли, че било дъждовно.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства ценени, както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на спорните факти и обстоятелства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с пр. осн. осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е основателен и като такъв следва да се уважи по следните съображения:

Искът с посоченото основание е регресен на платилия обезщетение застраховател срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат от виновното бездействие на служители на Община - Сливен.

Съгласно разпоредбата на чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за 4 неговото определяне. Разпоредбата на закона сочи, че за да възникне в полза на застрахователя по имуществена застраховка суброгационно право срещу причинителя на вредите, следва да са налице следните елементи от фактическия състав на цитираната правна норма: наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен с увреденото лице с период на покритие към момента на настъпване на застрахователното събитие, възникнало право на застрахования срещу причинителя на вредата и извършено валидно плащане от застрахователя. В процеса в доказателствена тежест на застрахователя е да установи осъществяването на елементите от фактическия състав на цитираната правна норма.

Установи се, че между застрахователя и собственика на увредения автомобил е сключен застрахователен договор "Каско" на МПС с период на действие от 04.04.2018 г. до 03.04.2019 г. за процесния автомобил Ауди А6 с ДК№ ****. Така сключеният договор за застраховка е действителен - съгласието на страните е обективирано в предвидената от КЗ писмена форма за валидност, подписан е от страните по него и е породил действие.

От показанията на разпитания по делото свид. Г. се установява, че инцидента се е случил вечерта, в тъмната част на деня. Дупката не можал да я види, била точно по линията на десните гуми, в дясната част на платното. Не си спомня колко била голяма, времето било дъждовно.

Безспорно се установи в производството, че към момента на настъпване на ПТП е имало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „КАСКО” на МПС между пострадалия и застрахователя за лек автомобил марка Ауди А6 с ДК№ **** и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в резултат изпълнение на задълженията му по валидно сключен договор за застраховка.

По делото е представена Покана отправена от застрахователя до ответника за заплащане на исковата сума, в която са посочени обстоятелствата, въз основа на които застрахователят претендира вземането си. По делото липсват доказателства, дори и твърдения от страна на ответника, че исковата сума е била заплатена на застрахователното дружество.