Определение № 292 от 03.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. София, 03.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503375 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.274 ГПК - ЧЛ. 279 ГПК

ВР. С ЧЛ. 126 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № на СГС 82906/23.07.2024 г., подадена от Р. Д. С., ЕГН **********, с адрес за съобщения и призовки: гр.

***, ул.„***“ № *, ет.*, ап.* чрез адв. Н. М. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 9193/13.06.2024 г., постановено по гр. д. № 6218/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-13 състав, с което на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК е прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е нищожен, правно недопустим като при издаването му е нарушен материалният закон.

Същият е необоснован и е постановен при непълнота на доказателствата и при извършени съществени нарушения на процесуалните правила.

Първоинстанционният съд не е провел публичен процес и е лишил ищцовата страна от фактическата възможност да упражни правото си на защита.

Посоченото в обжалвания съдебен акт гр.д.№ 3164/2024 г. на СГС е прекратено поради оттегляне на исковата молба по чл.232, предл.2 от ГПК от ищцата, което е окончателно и безвъзвратно. Поради това гр.д. № 3164/2024 г. не е било висящо към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт.

Иска се на осн. чл.270 от ГПК да се прогласи нищожността на обжалвания съдебен акт или същият да бъде обезсилен като недопустим.

Ако не бъде прогласен за нищожен или недопустим, се иска отмяната му като неправомерен, неоснователен и необоснован като във всички случаи следва да се върне делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Направено е искане производството по частната жалба да бъде разгледано в открито съдебно заседание с участието на страните.

1

Иска се на осн. чл.186 изр.2 предл.1 от ГПК да бъде служебно изискано гр.д.№ 3164/2024 г. на СГС, от които ще се установи, че посредством надлежно заявление е упражнено дискреционното потестативно право по чл.232 предл.2 от ГПК.

Иска се да бъдат разпитани трима свидетели относно обстоятелството, че гр.д.№ 3164/2024г. на СГС е прекратено посредством упражняване на оттегляне на иска, относно обстоятелството, че към настоящия момент не са налице две идентични „висящи“ съдебни производства по смисъла на чл.126 ал.1 от ГПК, както и относно редица други обстоятелства, които имат решаващо значение за изясняването на обективната истина по делото.

Иска се и присъждане на разноските по делото.

Ответникът МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО, с адрес: гр.

София, ул. "Славянска" № 1, представлявано от Министъра на правосъдието, чрез пълномощник И. Т. – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности”, с отговор на частна жалба № на СГС 136207/06.12.2024 г., депозиран в срок, моли да бъде оставена без уважение частната жалба и се потвърди като правилно и законосъобразно Определение № 9193/13.06.2024 г. по гр. д. № 6218/2024 г., с което е прекратено производството по делото на основание чл.

126, ал. 1 ГПК. Правилно първоинстанционния съд е установил след служебна справка, че в Софийски градски съд е образувано друго гражданско дело срещу същите ответници със същия предмет, поради което приложима в случая е разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Противоречиви се явяват твърденията на частния жалбоподател за оттегляне на исковата молба по гр. дело № 3164/2024 г. по описа на СГС, при положение, че от обикновена справка на постановените съдебни актове по делото в интернет-страницата на съда е видно, че исковата молба е върната и производството е прекратено поради неизпълнение указания, дадени от съда на ищеца на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Поради това неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че прекратяването на гр. дело № 3164/2024 г. по описа на СГС е окончателно и не подлежи на обжалване поради упражнено право на оттегляне на исковата молба.

Ответникът О. К. М., с адрес: гр.***, ул. „***” № *, с отговор на частна жалба № на СГС 129532/22.11.2024 г., депозиран в срок, моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Същото не противоречи на Хартата на основните права в Европейския съюз.

Изброените пороци на Определението са несъстоятелни, липсва основание за обявяване на нищожността му. Софийски градски съд се е произнесъл като е спазил императивната правна норма на чл.126, ал.1 от ГПК и е прекратил правилно частичния иск с обжалваното определение. В случая са спазени духа и буквата на Закона, и от фактите, обстоятелствата и доказателствата е видно, че към настоящия момент съществуват две висящи дела между същите страни, на същото основание, като искането е напълно идентично. Когато са налице и такива обстоятелства по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Ответникът - ДЪРЖАВАТА ЧРЕЗ МИНИСТЪРА НА

ФИНАНСИТЕ, с адрес: гр.София, ул.”Г.С.Раковски” № 102,представлявана от юрисконсулт Д. К., с отговор на частна жалба № на СГС 129939/25.11.2024 г., депозиран в срок, моли да бъде оставена без уважение частната жалба и се 2 потвърди като правилно и законосъобразно Определение № 9193/13.06.2024 г. по гр. д. № 6218/2024 г. Оспорва се претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски.

Ответникът ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА, с адрес: гр.Силистра, бул.„Цар Симеон Велики“ № 31, не изразява становище по частната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК (обжалваното определение връчено на частния жалбоподател на 15.07.2024 г. като частната жалба е подадена на 22.07.2024 г. по пощата). Жалбата изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

СГС е бил сезиран с искова молба вх. № 62164/30.05.2024 г., депозирана от адв. Н. М., като повереник на Р. С., с която е предявен частичен иск в условията на солидарна отговорност срещу Министерство на правосъдието, Окръжен съд-Силистра, О. М. и Държавата чрез Министъра на финансите, за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., представляващи част от пълния размер на иска от 40 000 лв.

Ищецът твърди, че правното основание на предявените искове е по чл. 4 и чл.

6 от ДЕС, вр. с чл. 1, чл. 17 и чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС, чл. 13 и чл. 1 от Допълнителния протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека, чл. 7 и чл. 17, ал. 3 КРБ и чл. 45 и чл. 49 ЗЗД и чл. 440, ал. 3 и чл. 441 от ГПК. По така предявената молба е образувано гр.д. № 6218/2024 г. на СГС, І-13 състав.

Първоинстанционният съд, след служебна справка в ЕИСС (приложени са разпечатки от справката), е установил, че на 18.03.2024 г. в СГС е образувано гр.д. № 3164/2024 г., ГО, I-28 състав по предявена искова молба с вх. № 31305/18.03.2024 г. от същата ищца срещу същите ответници, със същия предмет, с цена на частичния иск 30 000 лв., представляващи част от пълния размер на иска от 40 000 лв., което към момента на справката е било висящо.

С обжалваното определение от 13.06.2024 г., СГС, І-13 състав, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратил производството по делото, тъй като в СГС е имало две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане. Тъй като гр.д. № 6218/2024 г. е по-късно заведеното, подлежи на прекратяване.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема то правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, покъсно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Наличието на висящ процес между същите страни за същия спор е отрицателна процесуална 3 предпоставка – процесуална пречка за упражняване на правото на иск.

Трайно възприето в съдебната практика е разбирането, че отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни – спорещите субекти по материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът, и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо. Обективен индентитет е налице при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува.

Видно от справката от ЕИСС, гр.д. № 3164/2024 г. по описа на СГС, ГО, I-28 състав е образувано на 18.03.2024 г. по искова молба с вх. № 31305 от 18.03.2024 г., подадена от адв. Н. М., като повереник на Р. С. срещу същите ответници, на същото основание, със същия предмет и имаща напълно идентично съдържание с подадената искова молба на 30.05.2024 г. (като изложение, страници, предмет на иска, доказателствени искания).

Както се установява, от служебно извършената във връзка с твърденията на частната жалбоподателка справка към настоящия момент, с Определение № 11657/25.07.2024 г. по гр.д. № 3164/2024 г. е била върната искова молба вх.

№ 31305/18.03.2024 г. на осн. чл.129 ал.3 от ГПК поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите й. В този смисъл доводите в частната жалба, че е налице оттегляне на исковата молба са правно несъстоятелни и се опровергават от справката в ЕИСС по електронната партида на делото.

Така постановеното определение обаче няма отношение към правилността на обжалвания съдебен акт, предмет на настоящото дело, който е с дата 13.06.2024 г., когато гр.д. № 3164/2024 г. на СГС, І-28 състав, все още е било висящо.

Нещо повече, констатира се, че и към настоящия момент Определение № 11657/25.07.2024 г. по гр.д. № 3164/2024 г не е влязло в сила – на 27.12.2024 г. е била подадена частна жалба вх. № 143215, която е в процес на администриране.

При това положение, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело (производството по настоящото дело, исковата молба по което е входирана по-късно), подлежи на прекратяване с оглед императивната правна норма на чл.126 ал.1 от ГПК. След като обективно съществуват две висящи производства с тъждество в предмета и страните, тази императивна правна норма задължава съда служебно да предприеме действия по прекратяване на по-късно заведеното дело, независимо какви субективни причини са довели до висящността на две идентични производства. Именно по този начин е процедирал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение се явява правилно и в съответствие с процесуалния закон. Без значение е, дали впоследствие ищецът се е разпоредил с предмета на делото по първото по ред образувано производство, респ. дали същото е било прекратено на някакво основание.

Следва да се посочи също така, че в случая и двете съдебни 4 производства – по гр.д. № 3164/20204 г. и гр.д. № 6218/2024 г., са за една и съща част от общото вземане, за която е предявен частичният иск. В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено – арг. от т.3 от ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, като нищо в противен смисъл не се твърди нито в подадените искови молби по които са образувани първоинстанцонните производства, нито в частната жалба.

Изцяло неоснователни са искането на частната жалбоподателка за прогласяване на нищожност на обжалваното определение. На първо място, искането е бланкетно и не сочи конкретни фактически основания.

При служебната проверка на обжалваното определение не се констатира същото да е постановено от лице, което няма съдийска правоспособност, да е постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт, както и да е по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд. Същото е в писмена форма и е надлежно подписано.