Решение № 143 от 21.12.2021, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Варна, 21.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500511 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 511/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. В. П. и В. В. П., подадена чрез адв. Д.Т., против решение № 1318 от 22.07.2021 г. по гр.д. № 3770/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на осн. чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на „ХЪС“ ООД, сключения с нотариален акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус Ваня Георгиева, рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС между К. В. П. и В. В. П. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за 1/2 ид.ч. от: апартамент № 9 с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Михайловски“ № 22, ет. 5, ап. 9, със ЗП от 64.17 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 9 с площ от 5.20 кв.м., както и 7.9204 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ № *** по КК на гр. Варна и въззивниците са осъдени за разноските на насрещната страна.

Въззивниците са навели оплаквания за неправилност на обжалваното 1 решение поради постановяването му в нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и поради необоснованост, като са молили за отмяната му и за отхвърляне на иска с присъждане на сторените по делото разноски.

Изложили са, че окръжният съд: неправилно разпределил доказателствената тежест с оглед уточняването на иска; дал ход на делото при направени възражения за непредставяне на оригинал от вписаната искова молба; не обсъдил в цялост показанията на св. И. и Г. относно данните за липса на знание на В.П. за увреждането; не се произнесъл по направените вэъъзражения за погасителна давност и нищожност на неустоечната клауза, както и по възраженията за оспорване качеството на кредитор на ищеца с оглед прехвърляне на вземанията му на застрахователя и при представените от самия ищец доказателства и заключение на вещото лице по ССчЕ; не обсъдил доводите и възраженията на страните и всички събрани по делото доказателства, като вследствие на това и в разрез с материалния закон (предпоставките по чл. 135 ЗЗД) постановил необоснован съдебен акт.

Изложили са съображения по съществото на спора и доводи, поддържани и в първоинстанционното производство.

Въззивемият „ХЪС“ ООД, чрез адв. П., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения, изложени по всяко от оплакванията и в насока правилността на обжалваното решение, е молил за неговото потвърждаване.

Преди съдебното заседание въззиваемият, чрез адв. П., е депозирал писмена молба, с която е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба, поддържал е отговора и е молил за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв. по приложен списък с депозиран договор за правна защита. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивниците чрез адв. Т., са поддържали въззивната жалба и са заявили възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Предмет на производството пред Варненския окръжен съд е бил, предявения от „Хъс“ ООД против К. В. П. и В. В. П. иск по чл. 135 от ЗЗД за 2 обявяване за недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците с нотариален акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/12.02.2020 г. на нотариус Ваня Георгиева, рег. № 549 на НК, с район на действие ВРС, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за 1/2 ид.ч. от: апартамент № 9 с идентификатор №

*** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Михайловски“ № 22, ет. 5, ап. 9, със ЗП от 64.17 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, три балкона, ведно с прилежащото му избено помещение № 9 с площ от 5.20 кв.м., както и 7.9204 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ № *** по КК на гр. Варна, като увреждащ го в качеството му на кредитор на първия ответник с парични вземания по рамков договор от 28.06.2019 г. за продажба на метали и метални изделия, по който е предадена стоката и издадени фактури с № 3190002540/09.01.2020 г. с остатък от 24 433,92 лева и падеж 08.02.2020 г. и начислена неустойка за забава по чл. 6 от договора върху същата сума за периода от 08.02.2020 г. до 22.12.2020 г. в размер на 19 864,78 лева и по фактура № 3190002665/07.02.2020 г. за сумата от 25 999,20 лева и падеж 08.03.2020 г. и начислена неустойка за забава по чл. 6 от договора върху тази главница за периода от 08.03.2020 г. до 22.12.2020 г. в размер на 18875.42 лева.

Ответниците К. В. П. и В. В. П. са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили иска и са молили за отхвърлянето му, като относимите към настоящото производство са възраженията, заявени и с въззивната жалба.

От събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че по силата на сключен между ищеца „Хъс“ ООД, в качеството на продавач, „ПИРС“ ЕООД, представлявано от К. В. П., в качеството му на купувач и първия ответник К. В. П., в качеството му на съдлъжник, рамков договор № 854/28.06.2019 г. за продажба на метали и метални изделия, ищецът е продал, а дружеството „ПИРС“ ЕООД е закупило метали и метални изделия, конкретизирани по вид, количество и цена в издадените фактура № 3190002540/09.01.2020 г. на обща стойност от 25 272.84 лева и фактура № 3190002665/07.02.2020 г. на обща стойност от 25 999.20 лева. Установено е също така, че стоката е предадена на купувача с товарителници № 000796/07.01.2020 г. и № 000880/07.02.2020 г., към които са приложени два 3 броя кантарни бележки и два броя експедиционни бележки. Според признанието на ищеца, част от вземането по първата фактура е платено, като остатъкът е в размер на 24 433,92 лева. Според уговорките в т. 6 от договора от 28.06.2019 г. купувачът следва да заплати на продавача цената на фактурираните стоки в срок от 30 календарни дни от издаването на данъчната фактура, като срокът започва да тече от датата на издаване на съответната фактура, без да е необходима покана. В случай, че след изтичане на този срок стоките не са заплатени, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0.1 % от дължимата се сума на ден при забава до 30 дни, а след изтичане на този срок – 0.3 % от дължимата се сума на ден. В съответствие с тези уговорки, падежите на задължението за заплащане на цената на стоките по двете фактури са съответно 08.02.2020 г. и 08.03.2020 г., а неустойката за забава, изчислена върху неплатената цена по всяка фактура съответно - по фактура № 3190002540/09.01.2020 г. е 19 864.78 лева, изчислена за времето 08.02.2020 г. до 22.12.2020 г. и по фактура № 3190002665/07.02.2020 г. е 18875.42 лева за периода от 08.03.2020 г. до 22.12.2020 г. Солидарно с купувача, за задълженията по договора, включително за заплащането на цената и неустойките, се е задължил да отговаря ответникът К. В. П., като по отношение на поетата от него солидарна отговорност, между страните по делото не е имало спор.

На 12.02.2020 г., след възникване на задълженията за плащане на цената по двете фактури, с нот. акт № 95, том І, рег. № 1344, дело № 85/на нотариус Ваня Георгиева, рег. № 549 на НК, К. В. П. и съпругата му са прехвърлили на своя внук В. В. П. (втория ответник) собствения си имот - апартамент № 9 с идентификатор № *** в гр.Варна (процесният е ½ ид.част от него) срещу поетото от последния задължение за издръжката и гледането им.

Установено е също така с приложените писмени доказателства и приетата по делото съдебно –икономическа експертиза, че преди завеждане на делото, ищецът е получил от застрахователно дружество„Юлер Ермес“ СА, Брюксел застрахователно обезщетение за несъбраните вземания от купувача частично по двете фактури и общо в размер на 23 207.44 евро , вследствие на което в счетоводството си е отразил остатък от непогасени задължения по главниците съответно от 2 443,47 лв. и 2 599,85 лв. и общо неплатено задължение за неустойка в размер на 38 740,20 лв. Последващото цедиране на вземането срещу длъжника от застрахователното дружество „Юлер Ермес“ СА, Брюксел 4 с договор за цесия от 21.12.2020 г. – на „Хъс“ ООД, в качеството му на цесионер е ирелевантно, доколкото качеството си на кредитор, ищецът е извел само от рамковия договор от 28.06.2019 г. и издадените две фактури и не се касае за правоприемство настъпило в хода на процеса. Последното налага извода, че ищецът се легитимира като кредитор по твърдяното в исковата молба правоотношение по договора за продажба на метали с посочените вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Правото на кредитора да се обяви за недействителен спрямо него увреждащия го акт на длъжника възниква при наличието на фактическия състав с установените от закона елементи. На първо място е необходимо наличието на вземане. Само лице, което е кредитор на длъжника, разполага с преобразуващото право по чл.135 от ЗЗД.

По делото е установено, че ищецът е придобил качеството на кредитор на ответника К. В. П. за сумите от 2 443,47 лв. и 2 599,85 лв. по твърдяното правоотношение - договора за продажба на метали от 28.06.2019 г. и издадените две фактури, съответно от 09.01.2020 г. и 07.02.2020 г., като вземанията за цената по двете фактури са възникнали преди извършването на действието – прехвърлянето на имота от 12.02.2020 г. В този смисъл неоснователно е възражението на ответниците, че вземането на кредитора е възникнало след прехвърлянето на имота. Релевантен е момента на възникване на вземането за цената, като за качеството на кредитор по тези вземания датите на падежа нямат значение. Освен това, в случая падежът на задължението по първата фактура 08.02.2020 г. също е настъпил към датата на извършването на сделката, което е обусловило забава в плащането – основание за начисляване на неустойката по същата върху целия неплатен размер към този момент от 24 433,92 лева и вземане за такава в размер от 97,73 лв. към датата на сделката (за 4 дни от 09.02.2020 г. до 12.02.2020 г.).

Ответниците не са оспорвали качеството на солидарен длъжник на ответника К. В. П. за плащанията по договора за продажба на метали и качеството на ищеца на негов кредитор е доказано по делото. Имайки 5 предвид, че в това производство длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор, като защитата си като длъжник той може да осъществи само по иска за вземането, както и че по иска по чл. 135 от ЗЗД ищецът установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес (в тази насока е и последователната и трайна съдебна практика - решения на ВКС по гр.д. №№ 4996/2013 г. III г.о., 672/2010 г. III г.о., 354/2013 г. III г.о., 7109/2014 г. III г.о., 754/2009 г. IV г.о., 171/2009 г. IV г.о. и др.) и предвид липсата на предявен по делото иск за вземането, не могат да бъдат разглеждани възраженията на ответниците за качеството на първия от тях на поръчител и за погасяване на отговорността му, поради непредявяване на вземанията срещу него в срока по чл. 147, ал.1 ЗЗД, както и това за недействителността на неустоечната клауза в договора. В този смисъл и оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

С разпореждането с недвижимия имот, длъжникът е лишил кредитора от възможността му да насочи изпълнението за събиране на паричното задължение срещу това имущество, което е увреждащо по смисъла на чл. 135, ал.1 от ЗЗД. Установено е по делото от приложените справки от Агенция по вписванията, че К.П. не разполага с друго имущество, освен прехвърлената ид.ч. от процесния апартамент, поради което и възражението за липсата на увреждане е неоснователно. Такова е и възражението за несеквестируемост на имота – то е без значение за производството по иска по чл. 135, ал.1 ЗЗД, защото възражението за несеквестируемостта би имало значение едва в бъдещо принудително изпълнение, а освен това в случая длъжникът сам се е разпоредил с единственото си жилище, което е израз на воля, че то не му е нужно и несеквестируемостта следва да се счита отпаднала. Следователно, налице е и увреждане - елемент от фактическия състав на чл. 135, ал.1 от ЗЗД.