Решение № 82 от 27.01.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 27.01.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря в. п. в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1046 по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение № 1810 от 30.09.2019 г., постановено по гр.д. № 3340/2019 г. Плевенският районен съд е осъдил ГД „****“ към МВР, гр. София да заплати на С.П.С. с посочено ЕГн и адрес *** следните парични суми:

- на основание чл. 179 ал.1 и ал. 2 вр. с чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР сумата от 1 490,63 лв., представляваща неизплатено възнаграждение положен 225,511 часа извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен такъв за периода от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 23.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;

- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 389,76 лв. за направени по делото разноски след компенсация.

Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил ГД „*****“ към МВР, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 59,62 лв. съобразно уважената част от исковете, както и е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 1 490,63 лв. до предявения размер от 1 817,04 лв. като неоснователен и недоказан.

Недоволна от така постановеното решение е останала ГД „*****“ към МВР, гр. София, която чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.Н.го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която според въззивника е неприложима по отношение на държавните служители в МВР. Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми за положен нощен труд са действали ЗМВР /в сила от 2014 г./, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за 4 дни от исковия период /от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г., в които липсва текст допускащ трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Според въззивника неправилно ПРС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, чието служебно правоотношение се урежда единствено със ЗМВР. Според въззивника с нормата на чл. 187 ал. 3 изр. Последно от ЗМВР законодатателят изрично е определил 8 – часова продължителност на нощния труд по ЗМВР, а не 7 часа както е за работещите по трудово правоотношение, както и в разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормална продължителност на работното време 8 часа и 40 часа седмично при 5 –дневна работна седмица, въз основа на което прави извод, че отчитането на труда, в това число нощния труд по ЗМВР се различава от това по КТ. Според въззивника в чл.178 ал.1 и чл. 179 ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от ЗМВР е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДСл.. Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от служителите в МВР, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват доказателства за положен извънреден труд над установеното за него работно време по график, респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50 % увеличение.. В жалбата се цитира съдебна практика на ПлРС, РС – Ловеч, ОС – Ловеч, както и решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК на ВКС. Според въззивника необсъждането от съда на задължителните към работодателите указания на МТСП от 29.08.2011 г. води до немотивиране на съдебния акт и съставлява съществено процесуално нарушение. Според въззивника приетата по делото СИЕ не дава обективен отговор на поставените задачи, поради което като е възприел същата изцяло ПлРС е присъдил незаконосъобразно недължими на ищеца парични суми. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което предявения искове бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.. С жалбата се прави и възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата С.П.С..

В проведеното по делото о.с.з. въззивникът не се представлява, но чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Нехризова подава писмено становище, в което поддържа подадената въззивна жалба и доводите относно липса на основания за приложение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като алтернативно поддържа, че ако съдът възприеме обратното за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. следва да се съобрази действието на разпоредбата на чл. 9г от същата Наредба, съгласно която извънредния труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. В представеното писмено становище се посочва, че въззивникът възразява срещу изготвянето на икономическа експертиза по задачите поставени от въззивния съд, като счита, че не са необходими специални знания и умения за изготвяне на заключение по поставените от съда задачи. В същото в табличен вид въззивникът е посочил отработените часове по график за процесния период от въззивника, нормата за всеки отделен период при сумарно отчитане на работното време, часовете нощен труд, преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143, разликата и стойнността на тези часове, съответно лихва за забава по тримесечия. Според въззивника исковете следва да се отхвърлят изцяло, но алтернативно в случай, че съдът възприеме, че са доказани по основание искът следва да се отхвърли за сумата над размера в колона 10 на представената таблица с изчисления, тъй като за м.

ІV 216 г. ищецът не положил труд над нормата за съответния месец, а положения от същия труд след преизчисляване на нощен в дневен на същия се дължи възнаграждение с часова ставка без 50 % увеличение, която е в размер на 4,41 лв.. С писменото становище пред въззивния съд се представят като писмени доказателства протоколи за положен труд за периода м. V 2016 г. м. ІІІ 2019 г. вкл. относими според въззивника към положения от въззивника труд през периода.

В о.с.з. въззиваемият чрез пълномощника си адвокат В.В. от ПлАК изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Представя списък на разноските за сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 1 490,63 лв. до 1 817,04 лв..

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Плевенският районен съд е сезиран от С.П.С. с иск против ГД „*****“ към МВР, гр. София с иск с правно основание чл.179 ал.1 и ал.

2 вр. с чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР за сумата от 1 817,04 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 23.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане.

За да уважи частично предявения иск за сумата от 1 490,63 лв. ПлРС е приел, че поради празнота в ЗМВР и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в МВР по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната уредба, ПлРС е приел, че положеният от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. ПРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час. В решението си ПлРС е обсъдил представеното писмо от МТСП, но не е споделил изводите в същото с аргумента, че при липса на приравняване държавния служител в МВР ще бъде в по-неблагоприятно положение от служилите, чиито правоотношения се регулират по КТ, което е правно недопустимо.

С определение в з.с.з. на 04.12.2019 г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е изготвено. В писменото становище в табличен вид се представят изчисления на въззивника, данните в които се частично различават от тези по приетата в първата инстанция СИЕ с обяснението, че изчисленията за ПлОС са съобразени както с протоколите, представени във въззивната инстанция, така и с платежни бележки, представени в първата инстанция. Въззивният съд приема, че направените от въззивника изчисления в отговор на спорните по делото въпроси не могат да бъдат възприети, тъй като изхождат от страната по делото, заинтересована от изхода му в ПлОС и не са проверени от независим експерт. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция.

Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият С.С. е заемал длъжността “****“ в РС „****“ гр. Плевен при ОД „***“ гр. Плевен към ГД „****“ МВР по служебно правоотношение, като е е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187 ал. 3 от ЗМВР.

Разпечатката съдържа 26 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79863a86-b228-45f5-b9b9-add56e8ed1ed