Решение № 845 от 10.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 845 гр. Варна, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110201762 по описа за 2026 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по постъпила жалба, предявена от С. Д. С., чрез адв С. Д. С.-ШАК, против електронен фиш, серия К №12235185 на ОД на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 189, ал.4 е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51.13 ( петдесет и едно и 13)евро (100лева) за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че процесният ЕФ е незаконосъобразен, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаването на правото му на защита. Навеждат се твърдения за липса на изискуемите от законодателя в чл. 57, ал.1 от ЗАНН императивно изброени реквизити и така не се добива яснота относно мястото на извършване на нарушението. Моли ЕФ да бъде отменен изцяло.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. С.-ШАК, който поддържа жалбата изцяло. Моли за присъждане на разноски по делото. Представя писмено становище с подробно изложени съображения по незаконосъобразността на издаденият ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е по делото писмено становище от юк Лукова, в което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Излага се довод, че издаденото

НП е законосъобразно и правилно, а административнонаказателното производство е проведено в съответствие с процесуалните правила. Сочи се, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Счита, че размерът на наказанието е правилно определен.

Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съотв. присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, в случай че се претендира такова.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните 1 по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 07.01.2026 г. в05:10ч, обл. Варна, общ. Варна, общ. Аксаково, гр.

Аксаково, на път II-29 км.5 в населено място гр. Аксаково, с посока на движцение в двете посоки, жалбоподателят С. управлявал л.а. Скания Р 500 *****, вид ВЛЕКАЧ, с рег № ***** със скорост 77 км/ч, при разрешена максимална скорост 50 км/ч. Скоростта била измерена и записана с АТТС видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип ARH CAM S1. ), като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 64 км./ч.– нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

При обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение. Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен въззивника С.. Последният в законоустановеният 14 дневен срок от връчване на ЕФ не е депозирал декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, приобщени към делото, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Мястото на извършване на нарушението е отразено в ЕФ, а именно в , обл.

Варна, общ. Варна, общ. Аксаково, гр. Аксаково, на път II-29 км.5 в населено място гр. Аксаково. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено мястото в разпечатката от джи пи ес системата. При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

2

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В конкретния случай изготвеният снимков материал установява, че посоката на движение на отразения в снимката автомобил съвпада с посоката, 3 указана от радара, ясно е отразен процесният автомобил, като ясно се вижда и регистрационният му номер.

Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от ЗДвП.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. В тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което на територията на гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не бил посочен вида на използваното АТСС, тъй като това не е задължителен реквизит на ЕФ. А както бе споменато погоре от материалите по АНП безспорно е ясен както вида на използваното АТСС, така и обстоятелството, че същото е одобрен тип средство за измерване, преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване.

Измерената скорост на движение на автомобила е 80 км/ч./видно от 4 приложената снимка от видеоклип/, този вид автоматизирано техническо средство има допустимата грешка при измерването на скоростта. Отчетен е толеранс от +/- 3 км.и скоростта е определена на 77 км. Съобразно на това е определена правилно санкционната норма – за превишение от 27 км. в населено място.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 77 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. за населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 27 км./ч.

Съобразно изискването на закона е съставен Протокол за използване на техническото средство надлежно попълнен с всички изискуеми реквизити и подписан от съответното длъжностно лице.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч. в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

По наведеното възражение, че не ставало ясно кой точно е допуснал нарушение съда следва да посочи следното:

Основният спор по делото се съсредоточава върху авторството на деянието.

Следва да се отбележи, че не е налице процесуално нарушение тъй като в съдържанието на самия електронен фиш се намира информация, с която е указана възможността лицето да попълни декларация, с която да посочи друго лице, което е управлявало автомобила.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Едва за първи път с жалбата се въвежда такова твърдение, като съдът го намира за неоснователно. Личната отговорност за извършено административно нарушение е дерогирана от чл.

5

188 ЗДвП, който въвежда презумпция за отговорност на собственика на МПС, който може да обори законовата презумпция по регламентирания в чл. 189, ал.

5 ЗДвП ред, което не е било сторено. За наказващия орган не съществува законово разписано задължение да установява кой е действителният водач на МПС, с което е извършено нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП , защото законът е създал презумпция относно извършителя на нарушението и в тежест на този презюмиран извършител е да обори законовата презумпция с разписаните в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и свидетелство за управление на моторно превозно средство на действителния водач.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.