Протоколно определение № 911 от 01.06.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 911 гр. Сливен, 01.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20252230102541 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:35 часа се явиха:

Ищецът, редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. П.

Н. от АК - Сливен, надлежно упълномощен с представено по делото пълномощно.

Ответницата, редовно призована, се явява лично. Представлява се от адв. А. А. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с представено по делото пълномощно.

Детето е доведено в съдебно заседание. Явява се и Р.И.С. - главен социален работник в отдел „Закрила на детето“, Дирекция „Социално подпомагане“ - Сливен, определена със Заповед № 2003-ЗДЗД-0666/27.05.2026 година на ЗА Директор на ДСП - Сливен.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

АДВ. Н.: Не възразяваме да бъде изслушано детето.

ИЩЕЦ А. Х.: Желая да пристъпим към изслушване на детето, според 1 мен е леко притеснено, защото за пръв път влиза в съдебна зала.

АДВ. А.: Предоставям на съда.

ОТВЕТНИК Т. Т.: Да се пристъпи към изслушване на детето.

Съдът ИЗВЕДЕ от залата страните и покани в залата да влезе социалния работник, който до момента изчакваше пред залата заедно с детето.

СОЦИАЛЕН

РАБОТНИК Р.С., ДСП - Сливен: Детето е подготвено за изслушване в зала.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата детето Г.А. Х..

ИЗСЛУШАНО КАЗА: Знам за какво съм тук, за да ме питате при кого искам да живея. Нормално се чувствам, спокойно. Когато съм неспокоен чувствам, че нещо не е наред, притеснително и започвам да търся къде е проблема. Казвам се Г., роден съм на 06.07.2014 година. Имам много приятели. В пети клас съм в ОУ „Елисавета Багряна“. Преди класния ми ръководител беше И.Х.Х., но той стана депутат, сега е Я.. Моята фамилия е Х..

/прави движения с ръцете си/. Имам приятели от близки класове и извън училище, дори не от моя град имам приятели. Познавам се с тях от морето, като съм на място където нямам приятели и си търся. Принципно обичам да играя с приятелите ми с пръчки, използваме фантазии и си фантазираме принципно някакви оръжия – катани, мечове, бухалки, пистолети. Когато си строя нещо като къщичка, трябват ни пръчки, дори и да нямаме пръчки в себе си, търсим някъде на готово. Пренасяме разни пръчки и други неща, обикновено сме в група всички. Рядко играя футбол със съучениците ми, не съм фен на футбола. Обичам да карам колелета и тротинетки, /продължава с движенията с ръцете/, с малки и с големи гуми. Електрическите са вредни, опасни, сякаш, че нещо не е да си ползваш краката. Никога не съм се качвал и не искам да се качвам, защото усещам, че не си ползвам краката, а просто се возиш. Има и момичета, които играят с нас, на моменти няма значение.

Събираме по това време джанки. Малко са кисели, аз не ям много джанки, аз малко ям, но по цели шепи мога да събирам. Да чета не много обичам, да рисувам да. У дома имам рисунки запазени още на големи листи, от Гугъл ги 2 копирам и рисувам. Гледам от телефона и просто я рисувам черно бяло, прерисувам го. Това ми е забавно, но отдавна не съм копирал така, не съм имал желание явно. Не съм се интересувал скоро да рисувам, не съм се замислял, не съм имал кеф да рисувам, друга причина не знам. Често излизам навън през свободното си време, а у дома като съм играя с каквото имам, но скоро не съм рисувал. Ако е лошо времето и не мога да излизам, бих играл или на телефона или с нещо друго извън телефона. Имам карти, „Уно“ се казва. На електрони игри не играя, но някой ако ми предложи пак играя. И на двете играя. Иначе много по-често играя в реалния живот, отколкото на телефона такива „Уно“. Имам предвид не че по-малко си ползвам телефона, но ако съм навън, ако ми предложи някой да играя на телефона такива игри „Уно“, играя ако имам интерес и кеф. Според мен кеф значи да ти харесва, да ти е приятно или нещо свързано с удобство. Постоянно през свободното си време търся да излизам навън. Имал съм моменти, /продължава движенията с ръцете докато говори/, преди го правех, сега спрях до някаква степен. Като се прибирам малко почивка след училище и след това уча. Сега съм първа смяна на училище. Събуждам се, закусвам, приготвям си раницата и отивам на училище. В 8 часа започвам училище. Изкарвам часовете, на моменти след училище ходя на едно място сладкарница и там хапвам, после си тръгвам у дома. На моменти имаме 7 часа и 6 часа, имало е редки моменти когато в четири или три часа се прибирам. След това си пиша и като си напиша и прочета каквото имам, ако не е късно питам дали мога да изляза навън, ако е късно играя или на телефона или на нещо друго, принципно и на двете играя.

Преди лягане си мия зъбите, лягам си към 9 часа може би. Не че ме подканят, когато става дума за къпане или други работи да, но като става дума за сън, казват ми ако играя с карти, лягам си, играя 15 минути някъде и си лягам. Не повече от 20 – 30 минути играя, защото има интересни игри, които измислям и после си лягам, такова е ежедневието ми. Кой ученик не се изморява да се събужда в 7 часа сутринта. Ако не обядвам в сладкарницата, обядвам у дома.

Нося си храна. Има моменти когато ми носят, има моменти когато си взема от лавката в училище. Вчера се върнах от училище, играя на телефона докато тате дойде, пиша си домашните. Не спя, нито излизам на разходка. Аз се прибирам у дома докато тате дойде, той не се прибира късно, не спя, но лягам.

/смее се на глас/. Едва ли някой има енергия да носи 15 кг. раница през 40 минути. Е, поне сега в часовете ни по физическо излизаме навън, защото 3 вътре се задушаваме, той стадиона е голям. Тате няма работно време. Той постоянно има работа и навсякъде го викат да работи, всякакви фирми и той се справя. Майка ми работи в центъра на „Н.“ за момичета, от 10 часа до 7.30 часа. На моменти се връща в 6.30 часа. Той не всеки път свършва работа, защото постоянно го викат някъде. Мисля, че е имало моменти когато аз си пиша по-рано, не го изчаквам. Принципно го чакам да се върне, за да си пиша.

Правя го, защото така съм си подредил ежедневието. Като гледам, големите ученици имат случаи да са нощна смяна. Аз не разбирам как учениците, които са нощна смяна, дори ме е страх да ги питам, не се ли изморяват, вечер всеки иска да спи, малко е нечестно. Ако аз трябваше да съм нощна смяна, не мога да пропускам училище, трябва да започна да търся решението на проблема, да си отделям повече почивка през деня, за да съм готов за втората смяна. Казвам нощна смяна на втората. Между другото защо изобщо хората избират те да са втора смяна другите. Сега е по-трудно при нас и по-скучно. /прозява се/. Днес имах 7 часа, не бях цял ден на училище, освободиха ме. Днес имах контролно по математика, по литература не съм сигурен. Някои деца биха били радостни да изпуснат, но аз бих се замислил, защото това е класна и трябва да имам оценка. Утре не знам дали имам, не са ми казали. Имам и домашна да си пиша днес. Аз днес ще си довърша домашните, но утре дали съм на училище, не знам. Искам да подобря в себе си колко се справям по математика, защото за мен най-досадното нещо е математиката. С всичко не мога да се справям, защото не зная всичко, предстои ми да разбера. Аз не мога точно да отговоря на въпросите, при баща ми искам да живея, при него се чувствам по-спокоен.

/на въпроса защо, смее се на глас/ Защото съм по-уверен при него, с домашните съм по-уверен при него, пиша си ги по-рано, иска да си пиша домашните рано, не знам, за друго не се сещам. Не се сещам докога съм живял при майка ми, само знам, че те нещо се уговориха и аз започнах да живея при тати. Не се сещам, исках при тати да съм просто преди те да се уговорят аз да съм при тати, защото при тати съм по-уверен в себе си, че се справям. Не е точно безпроблемно, с мама сме се карали. Аз не мога да се сетя, уж го знам, а не мога да се сетя. /докато говори държи двете си ръце преплетени и си играе с тях/. Не съм стресиран, аз дори забравих какво означава тази дума. Тати не се е намесвал. Ние когато сме скарани с мама и тя ако му се обади, тогава тати се намесва. Не се сещам за случки, аз отдавна не съм се карал с мама, заради това не се сещам за случка. А, когато веднъж искаше да си сменя блузата, а аз 4 не исках, защото се чувствам добре, заради това се скарахме с нея. Иска да си слагам жилетка, за да ми е по-топло, аз отказвам, защото ми е добре. Не мога да се сетя за точен пример, колкото и да опитвам не мога. /усмихва се, търка си очите, говори смеейки се/. Просто й казвам, че не искам, защото ми е добре. Не викам, казвам й. Тя иска да се облека, не ми вика. Защото за друго не се сещам. Тук не ми е горещо, но навън да. /Засмива се/. Опитвам се, но не мога. Тати, когато мама му звъни и той ми се обажда на мене. Тати ми казва какво да правя. Същото като майка ми ми казва и аз го слушам. Това често се случва при мен. Не че е имало толкова често такива случаи, то са различни случките буквално, то е лесно да разказваш за игра, но не е лесно да разказваш за проблемите си. Какво трябва да разкажа, то никое дете не иска родителите му да са разведени, но аз нямам избор. /играе с ръцете си/. Когато трябва да си пиша, тати не ми вика да си пиша, а мама ми вика. Не че тати по-малко изисква от мен, но просто не ми вика. Не ми е приятно да ми викат за нещо, по-добре с нормален тон да ми се обясни, отколкото да ми се вика. Не ми е приятно да ми викат на висок тон и не във всички ситуации бих се съобразил, защото ти прави деня по-неприятен като ти вика. Все едно денят ти започва спокойно и весело и да ти го развалят като ти крещят и денят ти се разваля по този начин. На моменти на висок тон ми говори тати, но не ми вика. Има моменти когато е строг. Аз знам случки, просто не мога да се сетя за тях, това ми е проблема. Мисля, а то задължително ли е да дам случка. Не мога да там точно обяснение защо мама ми вика, а тати не, не знам. Просто говори на повисок тон, друго не съм забелязал в него. /смее се на глас и говори за учителката си по рисуване/. Пиша си при него по-рано домашните. При него просто чувствам, че се справям по-добре по уроците си и други неща. При тати правя повече неща - правим разходки, излизаме на фреш. С мама не сме правили разходки, тя няма принципно време, защото е на работа. Тати няма работно време, той е електротехник, той си избира почивен ден, той успява с времето си да разполага. Мама е ограничена с работно време. Тя не ми дава команди, единствено или да си пиша, или да си лягам, или да се къпя. При тати примерно си лягам по-рано и си пиша. Не съм сигурен, че е по мое желание, според мен той иска да е така. Много ме дразни това нещо, искам да кажа няколко секунди да минат, искам да го задържа и го забравям, не че се случва често. Обичам да ям сладко. Не ми е внушавано, никой не ми е казвал да живея при баща ми, то е мое желание, аз сам избирам дали да живея при 5 майка ми или при баща ми. Искам да живея при баща ми, защото съм посигурен като си пиша домашните, нямам караници като при майка си, чувствам се уютно при него, чувствам се повече в безопасност, че ако стане някакъв проблем го решаваме по-лесно с тати, това е, друго не знам какво да кажа. Не се сещам за такива ситуации, имало е такива моменти, сигурен съм.

/смее се на глас/. Имам си гадже, да. Сложно ми е да се сетя, не че не мога, сложно ми е. Знам какво искам, просто трябва да го постигна. /смее се на глас продължително/. Не мога да се сетя сега на момента. /смее се на глас, насълзяват му се очите, разплаква се и се смее на глас, плаче и се смее.

Съдията му дава мокра кърпичка/. Обичам да ходя на туризъм. Не знам, мозъкът ми плува буквално, не мога да се сетя. Мога да пробвам сам да създам ежедневието си. По-енергичен съм, повече емоции изразявам когато съм при тати, по ми е весело. При мама не ми е приятно от караници постоянно, аз нямам какви емоции да изразявам. Няма приятни емоции. След време се успокояваш и не се забравя този момент, то лошия момент не се забравя. Не всички се запомнят, /играе си с кърпичката/, не говоря за студени дни, то през студени дни без да ме карат се обличам. Не точно, че тати е строг, по-точно на моменти говори на по-висок тон. Когато имам хубава оценка, тати повече ми оценява труда, повече се радва. Тя казва само „добре, браво“. Тати ми се радва повече, повече ми оценява труда. Разбирам на петица, но на шестица примерно. Аз не знам точно как мисли един мъж. Майка ми притежава красота. Баща ми той също е красив, решителен, точен. Майка ми не е точна всеки път. Никой не му слага точно време на тати. Имало е моменти когато малко е закъснявала за работа, не съм сигурен дали точно е закъснявала, не съм сигурен дали е имала точно ангажименти, или да изпусне автобуса. Тя ми е казвала „закъснявам за работа“. Тати не си позволява да закъснение. Друго характерно нещо за нея не се сещам. И двамата са грижовни. Добра в готвенето е, друго не знам какво да кажа. Искам да не ми вика толкоз. В последно време не ми е викала, защото не съм близо до нея, не съм често с нея, за да ми вика, друго не зная в момента. Не искам да съм по-често с нея, нямам желанието. Не съм се замислял, но според мен не е правилно да се отчуждавам от майка си. Аз думата „не искам“ не я използвам, а „може ли“.