Решение № 208 от 30.01.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 208

Перник, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20257160700565 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на С. К. И., [ЕГН] от [населено място], [жк], [адрес] против Решение № 701207**** от 06.11.2025г., издадено от директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-1*****/09.10.2025 г. против разпореждане [номер]****/прот. № 2113-13-3****/ от 10.09.2025г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 69б, ал. 1 и чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Наведени са доводи за неправилно незачетен трудов стаж при условията на първа категория труд по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, за периода месец декември 1989 г. – месец февруари 1990 г., което обстоятелство е довело и до неправилно отказано отпускане на пенсия. При тези съображения се иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощника си адвокат Р. З. – АК П**** поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Не претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът – Д*** на ТП на Н*** - П***, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт С****, взема становище за неоснователност и необоснованост на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – П*****, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по подадено от С. К. И. заявление до директора на ТП на Н*** – П*** с вх. № 2113-13-391/15.05.2025г., с което същият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО. По заявлението е постановено разпореждане [номер]****/прот. № 2113-13-39***/ от 10.09.2025г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на Н*** – П***, с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Изложени са мотиви, че макар и към датата на подаване на заявлението жалбоподателят да е на възраст 54 години и 04 месеца, т.е. да има необходимата съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО възраст, същият няма необходимия осигурителен стаж от 10 години положен при условията на първа категория труд, за да му бъде търсено наличие на 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст. Прието е, че има 09 години 10 месеца и 00 дни. Установено е, че и по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО не се следва лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй като по отношение на И. са налице изискуемите се 15 години осигурителен стаж от втора категория, но същият няма навършена необходимата за мъж възраст за 2025 г., а именно 59 години и 04 месеца, за да му бъде търсено наличие на 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст, установената навършена възраст е 54 години 05 месеца и 08 дни.

В разпореждането е зачетен осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от първа категория труд - 09 години 10 мес. и 00 дни осигурителен стаж от втора категория труд - 18 години 02 мес. и 05 дни осигурителен стаж от трета категория труд – 04 години 4 мес. и 13 дни, общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на основание чл. 104 от КСО – 43 години 05 месеца и 24дни.

Предвид горното на С. И. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като същият няма изискуемите 10 години при първа категория труд за да бъде търсено наличието на 100 точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст, признати са само 09 години 10 месеца и 00 дни.

След проведено задължително административно обжалване разпореждането е потвърдено с Решение № 701207**** от 06.11.2025г. на директора на ТП на Н*** - П****. В мотивите на решението са изследвани предпоставките на чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, като е прието че С. И. не придобива право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като не е изпълнил кумулативно условията за наличие на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд, навършена възраст през 2025 г. от 54 години и 04 месеца и наличие на 100 т., като сбор от осигурителен стаж и възраст. Налице е неизпълнение на първото изискване, тъй като е установено, че жалбоподателят е доказал 09 години, 10 месеца и 00 дни осигурителен стаж от първа категория труд, а не необходимите 10 години. Във връзка с придобиване правото на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО, отново е прието че такава не се следва, тъй като е налице не изпълнение на кумулативно предвидените предпоставки, а именно наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, при навършени през 2025 г. – 59 години и 04 месеца и наличие на 100 т., като сбор от осигурителен стаж и възраст. В случая е прието, че жалбоподателя отговаря на първата предпоставка, но няма навършена изискуемата се за мъж през 2025 г. възраст от 59 години и 04 месеца за да му бъде търсено наличието на 100 т., като сбор от осигурителен стаж и възраст. По отношение на спорният период през, който жалбоподателя е карал курс за правоспособност по заваряване към ЦПО към „И*** по з****“ АД по поръчка и за сметка на завод „Л.“ [населено място], административният орган е приел, че не е налице нормативно-правно основание за зачитане на осигурителен стаж като курсист за времето през което се е обучавал за придобиване на правоспособност за заваряване и е получавал стипендия.

Недоволен от постановените актове, И. обжалва същите пред Административен съд - П****. Счита, че неправилно не е зачетен от първа категория труд осигурителният стаж за времето през месец декември 1989 г., месец януари и февруари 1990 г., период от време, в който е карал курс за правоспособност по заваряване към ЦПО към „И**** по з****“ АД по поръчка и за сметка на завод „Л.“ [населено място].

С цел изясняване условията на труд за претендирания в жалбата период по делото е допуснат до разпит като свидетел Ч. В. Б., който заявява, че е работел с жалбоподателя в „С***“ – П****, като уточнява, че в периода декември 1989 г. – февруари 1990 г. са изкарали двумесечен курс за преквалификация и след получаването на сертификат са подписали трудов договор през месец март 1990 г.. По време на курса са получавали дрехи, купони, облекло, обувки и пари, но няма спомен да са подписвали договор. Така дадените показания съдът кредитира изцяло, тъй като са възприети от свидетеля лично, същите са последователни и безпротиворечиви.

При така приетото от фактическа страна, Административен съд – П****, в настоящия състав като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна намери следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. от КСО срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспореният административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по реда и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО за проверка на подлежащ на обжалване по административен ред акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО. Постановен е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО. Издаден е от компетентния орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на Н*** – П***. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Производството е протекло при спазване на административно-производствените правила, регламентирани в КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС жалбоподателят е подал заявление, с приложени към него документи, съгласно чл. 2 от същата Наредба. С него е сезиран компетентния административен орган - ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на Н****– П**** и същият се е произнесъл след като е положил усилия за изясняване на относимите факти. Издаденото разпореждане е връчено на заявителя и обжалвано по административен ред. При разглеждането на жалбата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Постановеният в резултат на административното обжалване административен акт, предмет на съдебен контрол – решение на директора на ТП на Н*** – П****, е правилен и законосъобразен. Административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Цитираната разпоредба предвижда възможност за придобиване на право на пенсия за лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, когато са навършили възраст 54 години и 04 месеца за мъжете през 2025 г. и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 т.

Няма спор, че към датата на подаване на заявлението – 15.05.2025 г. жалбоподателя е отговарял на изискването за възраст, като е имал навършени 54 г. 05 м. и 08 дни.

Спорен между страните е въпросът за наличието на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд и по конкретно на периода, в който И. е карал курс за правоспособност по заваряване към ЦПО към „И*** по з***“ АД, съответно зачитане на същият за стаж от първа категория труд, като органът е отказал да признае като такъв именно времето от 04.12.1989 г. до 15.02.1990 г.

В конкретния случай е приложена служебна инициатива с оглед установяване на обективната истина и пълнота на фактическата обстановка в съответствие с разпоредбите на чл. 36, чл. 37 и чл. 39 от АПК. Административният орган е изискал да бъде извършена проверка в предадените на съхранение в „Осигурителен архив“ разчетно–платежни документи на прекратения осигурител Завод „Л.“/“С****“ АД – [населено място], от която да се установи дали С. И. фигурира в тях за процесния период, както и да се посочи на каква длъжност фигурира – работник, стипендиант, стажант или курсист, както и дали има данни за начислявано трудово възнаграждение и съответно върху същото начислявани и внасяни ли са осигурителни вноски.

В резултат на извършената проверка е издадено Удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5526-13-375 от 22.10.2025 г., където в графа наименувана „наименованение на длъжност, цех, отдел“ е отразено - Професионален учебен център – ПУЦ-г****, като в забележка е посочено, че в разчетно – платежните ведомости има фиксиран период от 04.12.1989 г. до 15.02.1990 г., но в същите липсва запис за отработени дни, няма цех, няма удържано ДОО, а в рекапитулацията е отразено „общо стипендианти“. В посочения период има отразяване за начислена сума и такава за храна, но без данни за трудов и осигурителен стаж.

Условие за издаване на документ за осигурителен стаж и осигурителен доход /Удостоверение обр. УП - 13 от НОИ е наличието на предадени за съхраняване в съответното ТП на НОИ разплащателни ведомости и трудовоправни документи от прекратен осигурител без правоприемник, съдържащи подлежащите на удостоверяване данни за осигуреното лице – заявител, изхождайки от разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. Видно от представения удостоверителен документ се установява, че жалбоподателят е участвал в курс за придобиване на правоспособност по заваряване, като за процесния период е получавал стипендия и суми за храна, което обстоятелство не дава основание периода да бъде зачетен за осигурителен стаж, още по-малко за такъв от първа категория труд. Следва да се има предвид, че липсва нормативно регламентирана възможност за зачитане на осигурителен стаж, още повече като такъв от първа категория, на курсисти получаващи стипендия, за времето през което същите се обучават за придобиване на правоспособност.