Определение № 691 от 14.03.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 605/2024
- Вид
- Определение № 691
- Подписан
- 14.03.2024
- В сила
- 14.03.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.68, б."а" · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 691 гр. Пловдив, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500605 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.1във вр. с чл.414а, ал.2 ГПК.
С Разпореждане № 2760/ 26.01.2024г. по ч.гр.д.№ 16757/2023г. по описа на ПРС – ІІІ бр.с. във връзка с уважено Заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК на „Дженерали застраховане“ АД срещу Н. А. Б., заповедният съд е приел възражение по чл.414а ГПК с вх.№ 114403/ 13.12.2023г. на длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение на паричното задължение от 20.22.2023г. по същото дело, като в частта на възражението относно поставените в тежест на длъжника разноски със заповедта и по изрично искане на длъжника, възражението е прието като частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК и изпратено за произнасяне от въззивния съд.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Възражението по чл.414а ГПК с характер на частна жалба против издадената ЗИ № 7870/20.11.2023г. , изхожда от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт в обжалваната част, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като проц.допустима подлежи на разглеждане по същество.
С депозираното възражение по чл.414а ГПК от 13.12.2023г. по вх.рег. на ПРС длъжникът освен , че е възразил срещу издадената заповед за недължимост на претендираните от кредитора на неговия наследодател – А.Н. Б. поради погасяване на дълга, за което е представил надлежни доказателства, е 1 възразил и за недължимост на разноските, присъдени в полза на заявителя поради това, че същият не е станал причина за образуване на делото по заповедното производство като и с поведението си не е дал повод за това. При размяна на съдебните книжа от заповедния съд в процедурата по чл.414а, ал.3 ГПК заявителят „Дженерали застраховане“ АД е мотивирал дължимост на разноските от настоящия длъжник с обстоятелството, че дружеството приживе на наследодателя-деликвент / А.Н. Б./ е изпратило регресна покана с техен изх.№ 310002163/ 24.01.2020г. във връзка с регресната щета, предмет на подаденото Заявление по чл.410 ГПК, за погасяване доброволно на задължението си към дружеството , която покана с представено доказателство се удостоверява да е получена от деликвента. Счетено е , че след смъртта на деликвента задълженията автоматично преминават в патримониума на неговите наследници с приемането на наследството по начина, по който те съществуват за основния длъжник, поради което се счита, че не е необходима нова покана до наследниците.
Въззивният съдебен състав не споделя доводите на ответника по частната жалба – заявителя в заповедното производство. Действително с оглед характера на вземането като парично задължение , което се явява носимо по смисъла на чл.68, б.“а“ ЗЗД, обвързва длъжникът по него с извършването на активни фактически и правни действия за неговото погасяване, каквото знание за неговото съществуване е доказано по отношение на деликвента, комуто същото е било съобщено с нарочна покана за плащане, представени към становището на кредитора с вх.№ 1355/ 05.01.2024г. по вх.рег. на ПРС.
След смъртта на деликвента и наследодател на настоящия длъжник и независимо от липсата на възражение от страна на последния, задължението като пасив да не е преминало в патримониума на наследника, не може да се приеме по презумптивен начин, че същият е знаел за съществуването на паричното задължение на неговия наследодатели, още по-малко да е дал повод за образуване на заповедното производство предвид срочността на погасяване на задължението по издадената ЗИ по чл.410 ГПК , която е получена от същия на 24.11.2023г. и видно от датата на платежния документ за внасяне на претендираната сума по заповедта, същата е заплатена на 08.12.2023г. В случая се касае за заявен от длъжника отрицателен факт, а именно недаване на повод за образуване на делото поради липса на уведомяване за наличието на парично задължение на неговия наследодател, в 2 тежест на кредитора е извършване на надлежни действия в тази насока и представяне на доказателства, вкл. с оглед безсрочността на паричното задължение по отношение на новия длъжник, за поставянето му в забава, съобразно чл.84, ал.2 ЗЗД.
С оглед на това въззивният съд приема, че длъжникът по издадената ЗИ по чл.410 ГПК не е дал повод за образуване на делото по заповедното производство за предявяване на вземането спрямо него в хипотезата на чл.414а ГПК, поради което не дължи направените от заявителя разноски за производството. Следователно издадената заповед по чл.410 ГПК следва да се отмени в частта на разноските изцяло, а именно за заплащане от длъжника на кредитора сумите – 25 лева – платена ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение .
Водим от горното и на основание чл.413, ал.1 ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 7870 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.11.2023г.по ч.гр.д.№ 16757/ 2023г. по описа на ПРС – ІІІ бр.с. в частта на разноските, с която е разпоредено длъжникът Н. А. Б., ЕГН:
********** от гр.Пловдив да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 сумите – 25 лева – платена ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3