Решение № 1055 от 15.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1055 гр. Варна, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110201093 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.

Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к.“Чайка“ бл.67, вх.А, ет.6, ап.16 против Наказателно постановление №19/20.01.2025 г., издадено от И. К., Зам.кмет на Община Варна, с което на М. били наложени : 1. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.31, ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна за нарушение на чл.12, ал.1, т.6 от Наредбата за обществения ред на Община Варна и 2. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, на основание чл.31, ал.1 от Наредбата за обществения ред на Община Варна, за нарушение на чл.4, ал.1, т.13 от Наредбата за обществения ред на Община Варна /НОР/.

В жалбата се сочи, че НП е необосновано, незаконосъобразно и не доказано.

Оспорва се приетата в него фактическа обстановка. Сочи се, че е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като липсва пълно и точно описание на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от упълномощен процесуален представител - адв.В.В., който поддържа жалбата.

Ангажира писмени и гласни доказателства. По съществото на делото пледира за отмяна на НП с аргументите посочени в жалбата, като алтернативно моли да се приложи чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски, 1 за направата на които ангажира писмени доказателства.

Наказващият орган, редовно призована се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт Докова, която ангажира становище, като оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Община Варна.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 16.12.2024г.в 23:14ч. на ЕЕН 112 бил подаден сигнал от св.М. С., в който се съобщавало за нарушение на обществения ред от компания от лица, намиращи се на беседка в междублоковото пространство между бл.66 и 67 в ж.к.“Чайка“ , гр.Варна.

Беседката била изградена зад бл.67 в ж.к. „Чайка“ и се ползвала през деня за нуждите на ДЦПЛУ „Слънчевата къща“. В сигнала св.С. съобщавал, че компанията вдига шум и смущава живущите наоколо, като посочвал, че това се случвало всяка вечер и от едни и същи лица.

Вечерта на 16.12.24г. св.Д. П., живуща на семейни начала със св.С. възприела, че компанията, която обичайно се събирала на беседката в междублоковото пространство вдига шум, като лицата разговаряли на висок глас. Тя присъствала и на подаването на сигнала от мъжа й на тел.112.

По така подадения от св.С. сигнал на място бил изпратен полицейски патрул при Второ РУ-Варна- свидетелите С. Д. и П. П., които работели като полицаи по охрана на обществения ред. Полицейските органи пристигнали пред бл.67 в ж.к. „Чайка“ около 23,30ч., където ги чакала св.Д.П.. Последната им посочила къде се намира беседката, за която се отнасял сигналът. Докато разговаряли с П., св.С. Д. чул, че от мястото което показва П. се чува шум от разговори на лица. След което органите на реда, придружавани от П. отишли до беседката, която не била осветена. Поради това те светели с фенери. При приближаването им хората от компанията в беседката притихнали. На място органите на реда констатирали пет лица- четири мъже и една жена, чиято самоличност установили. На масата пред лицата имало бутилки от алкохол- бира и водка, както и чаши за еднократна употреба. След седящите на беседката били възз.М. М. и св.В. И., като органите на реда не констатирали в тяхно присъствие да се употребява алкохол от седящите на беседката лица. Св.П. настояла, че лицата са нарушили тишината и че употребяват алкохол. Обадила се и на св.А.

Т.,живуща в същия блок, която подкрепила твърденията й. Поради това и като съобразили изявленията на свидетелките П. и Т., полицейските служители съставили на присъстващите на беседката лица актове за установяване на административни нарушения. Така на жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№065828/16.12.24г. от св.Д. за това, че създава шум чрез говорене на висок тон и крясъци, смущаващи спокойствието на гражданите в жилищната сграда през интервала22,00ч.-08,00ч., както и за това, че употребява алкохолни напитки на обществено място - междублоково пространство. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан с отбелязване „имам възражения“. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В същата вечер на възз. бил съставен и предупредителен протокол от друг служител на МВР да не нарушава НОР.

АНО изцяло споделил фактическите и правните констатации на актосъставителя и 2 издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, като издал НП на основание на основание чл.31, ал.1 от НОР.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни /показанията на свидетелите С. Е. Д., П. Г. П., А. Т. Т., Д.

Н. П., М. Д. С. и В. Ю. И., писмени и веществени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, Заповеди, експертни решения, справка от ЕЕН 112, звукозапис от тел.112 и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от органите на реда -Св.Д. и П.П.. В случая двамата свидетели потвърждават , че около 23,30ч. на датата на проверката са констатирали присъствието на жалбоподателя в процесната беседка, както и наличието на други лица, чиято самоличност е установили по надлежния за това ред. Св.Д. сочи, че от беседката се е чувал шум, докато разговарял със св.П.. Той и св.П., твърдят и че са забелязали бутилки от алкохол на масата в беседката. Показанията им по отношение на тези факти са еднопосочни, като известни несъществени противоречия, предвид длъжността която изпълняват и ежедневните им срещи с подобен род прояви не са от естеството да компрометират показанията им. Няма данни по делото двамата полицейски служители да са се намирали в някакви особени отношения с жалбоподателя, поради което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на техните показания.

Съдът отчете подразбиращото се съмнение в безпристрастността на свидетелките П.

, Т. и С., тъй като същите са потърпевши от системни нарушения на нощната тишина в района, в който живеят и в този смисъл са заинтересовани от ангажиране на отговорността на въззивника. Въпреки горното, съдът преценява показанията им като последователни, безпротиворечиви,логични и в унисон с показанията на органите на реда и с приобщения по делото звукозапис от тел.112. Същите освен това са в унисон и с тези на св.И., последният разпитан по искане на процесуалния представител на жалбоподателя. Същият потвърждава, че при извършената в процесната нощ полицейска проверка М. се е намирал в процесната беседка, заедно с него и други лица, като са разговаряли над 1 час. Поради горното и съдът кредитира показанията на посочените по-горе трима свидетели, инициатори на полицейската проверка и на съставянето на АУАН срещу въззивника. От гласните доказателства по делото, в частност показанията на свидетелите се установява, че в момента на проверката жалб.

М. се е намирал в беседката, като част от компания, вдигаща шум, а също и че на това място група от едни и същи лица в това число и той са изградили навици да организират почти ежедневно шумни събирания с употреба на алкохол, които нарушават тишината и създават сериозни неудобства за живущите в съседство. С., П. и Т. сочат, че конкретната вечер събралите се в беседката лица отново са разговаряли на висок глас и са вдигали шум, в какъвто смисъл са и показанията на св.Д., който е дочул шумът при пристигане от другата страна на блока и при беседата със св.П..

Интерес представляват и показанията на св.И., който е бил част от компанията в процесната вечер, респективно е бил санкциониран на същото основание като въззивника. Показанията на този свидетел безспорно потвърдиха обстоятелствата, че възз. е бил в компанията на беседката и то за продължително време до пристигане на органите на реда.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в хода на съдебното производство, приобщени към доказателства по делото, които не налагат различни правни изводи.

3

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.61, ал.1, ал. 2 и ал.3 от НОР на Община Варна и приложената по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени е и разпоредбата на НОР, която е нарушена. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

На въззивника са наложени две административни наказания на основание по чл.31, ал.1 от НОР на Община Варна за нарушения на чл.12, ал.1, т.6 и чл.4, ал.1, т.13 от НОР, публикувана на официалния сайт на Община Варна на адрес https://varna.obshtini.bg/p.php?i=3263880, Приета с решение № 1023-8(28)/10.08.2022 г. на Общински съвет - Варна, изм. с Решение № 6309/19.06.2024 г. на АдмС - Варна по адм. дело № 468/2024 г., потвърдено с Решение № 1574/19.02.2025 г. на ВАС по адм. дело № 7862/2024 г., доп. - Решение № 622-9(23)/24.04.2025 г., действаща и понастоящем.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.12, ал.1, т.6 от НОР, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Събраните в съдебната и досъдебна фаза доказателства еднозначно сочат, че на процесните дата и час жалбоподателят се е намирал в описаната в НП беседка, като е участвал във водените на висок глас 4 разговори и във възпроизвеждането на крясъци. В жалбата се отрича възз. да е вдигал шум, но показанията на свидетелите П., Т. и С. са еднопосочни, че всички лица присъствали на беседката са разговаряли на висок глас и са крещели в процесната, а и в редица други вечери. На следващо място житейски нелогично и съответно неправдоподобно е твърдението, че жалбоподателят е бил част от шумна компания в продължение на повече от час и не е участвала във водените разговори на висок тон, в крещенето и викането по време на тези разговори и то при положение, че съответните лица са имали навик да се събират на процесното място именно за да разговарят и да се забавляват. При липсата на доказателства в различен смисъл съдът приема, че въззивникът действително е говорел на висок тон и е крещял, с което е създавал шум, безпокоящ живущите наоколо. Съдът не споделя разбирането на защитата, че за съставомерност на деянието следва да е конкретизирана конкретна сграда, в която се нарушавал обществения ред, респективно да се посочи конкретно смутените живущи.