Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 80 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3418/2023
Вид
Определение № 80
Подписан
10.01.2024
В сила
10.01.2024
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503418 по описа за 2023 година Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Топлофикация София“ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Определение №12211 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 11670/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІ гр.с., с което поради неотстранени нередовности и на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК е върната депозираната от дружеството искова молба и производството по делото е прекратено.

Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на районния съд за даване по нататъшен ход на производството.

Съдът установи следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 129 ал. 3, предложение последно от ГПК процедура по чл. 276 от ГПК не се изпълнява. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

С исковата молба частния жалбоподател е предявил обективно съединени искове за осъждането на ответното „МДМА-16“ ООД, ЕИК:

204069017 , в качеството му на съсобственик на топлофициран имот – апартамент, в гр. София, да му заплати сумата от 207, 14 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода м.02.2020 г.м.04.2021 г.; сумата от 59, 15 лева- лихва за забава за периода 31.03.2020 г.21.11.2022 г.; сумата от 8, 20 лева- сума за разпределение на ТЕ за периода м.02.2020 г.- м.09.2020 г. и сумата от 1, 92 лева- лихва за забава за периода 31.03.2020 г.- 21.11.2022 г.

С обжалваното прекратително определение районният съд е върнал исковата молба като нередовна с мотиви, че въпреки двукратно дадената възможност ищецът не е посочил по какъв начин е формирана претендираната главница, респ. ТЕ за отопление на апартамента, ТЕ за доставена в същия битова гореща вода, отдадена от сградната инсталация 1

ТЕ.Намерил е за неоснователни ищцовите възражения, че такова детайлизиране не е необходимо, тъй като отделните компоненти ТЕ не съставляват отделни вземания. Намерил е за неоснователни и възраженията, че указаната нередовност следва да се отстрани в хода на процеса чрез назначаване на съдебно – техническа експертиза, която ще извърши исканата конкретизация на претендираната ТЕ, което ищецът не може да стори поради необходими за това специални знания каквито не притежава.

Същите възражения се поддържат и в частната жалба. Настоява се че разбивка на доставената и претендирана ТЕ главница по отделни компоненти / отопление; БГВ; за сградна инсталация; мощност и др. / не е необходима, тъй като макар и ТЕ да се формира от няколко компоненти, то цената й е една и съща, като в тази насока се цитира съдебна практика – Решение № 2379/8.4.2014 г. на СГС по в.гр.д. № 632/2014 г. Настоява се също, че ищецът не притежава специални знания за исканата индивидуализация, както и че дължимите суми по отделните компоненти ще се установят от заключението на вещо лице – експерт в тази област.

Частната жалба е неоснователна.

Както правилно е приел районният съд, индивидуализирането по вид и стойност на претендираната ТЕ за исковия период е условие за редовността на исковата молба, същата е от съществено значение за защитата на ответника по иска във връзка с дължимите се от него оспорвания и възражения с отговора по чл. 131 от ГПК. Позоваването на цитираното решение на СГС е некоректно, тъй като видно от същото то е постановено при посочване в исковата молба на отделните месечни доставки, индивидуализирани съобразно приложено към исковата молба извлечение от сметки. Дължимите се в исковата молба твърдения не могат в случая да бъдат заместени и от евентуално назначена СТЕ и евентуално дадена от вещото лице разбивка на ТЕ по компоненти и стойност – с оглед неоснователността на възражението за липса на специални знания у ищеца да стори това.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и законосъобразно– по изложените в същото мотиви, и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №12211 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 11670/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ХVІ гр.с.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3