Решение № 4 от 05.01.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Смолян, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петранка Р. Прахова

Членове:

Зоя Ст. Шопова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500420 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 25/07.02.2025 г. по гр. д. № 340/2024 г., поправено с Решение № 285/08.07.2025 г., Смолянски районен съд е признал за установено по отношение на Е. А. С., Н. Е. С. и Р. Е. С., че К. Р. И., В. В. Б., В. В. И. и М.

Р. И. са собственици на имот пл. № 246 с площ от 79 кв.м., кв. 28, участващ в УПИ VІІ-246, 247, 248 по регулационния план на с. С. от 1977 г., понастоящем включен със 77 кв.м. в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. С., целия с площ от 302 кв.м., с административен адрес с. С., ул.

„М.“ № **, при съседи ***, ***, ***,

***, както и че в кадастралната карта на с. С. е допусната кадастрална грешка, изразяваща се в ненанасянето на имот пл. № 246, кв. 28 с площ от 79 кв.м. по регулационния план на с. С. от 1977 г. като самостоятелен имот и включването на 77 кв.м. от него като част от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на с. С., общ. С.; комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице да се счита за неразделна част от решението.

Със същото решение на основание чл. 437 ал. 2 изр. 2 от ГПК е 1 отменен Нотариален акт № 31 том ІІІ дело № 397/2019 г. на нотариус А. Ш.; ответниците са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски в размер на 1 860 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответниците Е. А. С., Н. Е. С. и Р. Е. С., чрез адв. А. К.-П., с оплаквания, че е необосновано и противоречи на материалния закон, както и е че е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се в жалбата нередовност на исковата молба, тъй като в нея претендираният имот не е идентифициран с граници и площ.

Твърди се също, че неправилно е отменен изцяло Нотариален акт № 31 том ІІІ дело № 397/2019 г. на нотариус А. Ш., а не само по отношение на площта на процеесния имот.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че само на база на заключението на съдебно-техническата експертиза не може да се обоснове наличието на кадастрална грешка – Вещото лице сочи, че състоянието на плана от 1977 г. е много лошо и не е показал границите на парцела, както и неговото отреждане; допълнителна задача за изясняване на тези въпроси не е поставена служебно от съда, не е поставена и задача вещото лице да извърши оглед на място и да установи има ли материализирани граници, предвид установеното от свидетелите ползване и владение на имот с пл. № 243, 246 и 247 от ответниците и техните наследодатели.

Сочи се в жалбата, че съдът е извел извод, че не е установено плана от 1977 г. да е приложен, без този въпрос да е изследван по делото – делото е неизяснено, тъй като липсват данни за регулационното положение на процесния имот, както и заключение налице ли е съвпадение на регулационните граници по плана от 1977 г. с границите на ПИ с идентификатор ***.

Твърди се, че изводът за наличие на кадастрална грешка е в противоречие с мотивите към ТР № 3/15.07.1993 г. по тълк. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС, тъй като от експертното заключение се установява, че предходният план на с. С. е от 1954 г., при което при неприложен план от 1977 г. ще действа предвиждането по плана от 1954 г., по който процесният имот е с площ и граници, показани на комбинирана скица № 2, а не с площ и граници по комбинирана скица № 1, която е приета за неразделна част от решението; какво е регулационното положение на процесния имот с пл. № 314 също не е установено, но същият по разписния лист не е записан като собственост на наследодателя на ищците, а на трети лица.

Твърди се във въззивната жалба, че районният съд не е обсъдил, че е налице забрана за завеждане на иск по чл. 54 от ЗКИР и в контекста на чл. 59 от ЗТСУ и чл. 200 от ЗУТ, ако искът се позовава на правото на собственост по давност, без да се вземат предвид ограниченията, наложени от тези нормативни актове; твърди се, че според чл. 59 от ЗТСУ промени в регулационните планове и записите в кадастралните карати, които не са 2 свързани с правото на собственост или с документирани актове за собственост, могат да бъдат ограничени, ако тези промени нарушават общата териториална организация или предвижданията на градоустройствените планове. Според жалбоподателите, в случая ако площта от 79 кв.м.е била част от по-стар регулационен план /плана от 1977 г./ и вече е включена в кадастралния регистър като част от ПИ с идентификатор ***, то завеждането на иск без документи за собственост може да се сблъска с изискванията на чл. 59 от ЗТСУ; промяната не е свързана с документи за собственост и не е подкрепена с доказателства за собственост, а се твърди наследство и давност, поради което искът не може да бъде основателен, особено ако нарушава общата урбанистична схема или съществуващи регулации.

Сочи се, че по плана от 1954 г. процесния имот е с планоснимачен номер 314 с площ от 52 кв.м. и е само сграда; видно от комбинирана скица № 2, имот пл. № 314 е частично идентичен с имот пл. 246; не може да се види отреждане, което от своя страна предполага, че този имот е в съсобственост или от съседните имоти трябва да му се придаде площ, за да съществува като самостоятелен имот. Сочи се, че още с дворищно-регулационния план от 1954 г. имота е урегулиран, поради което придобивна давност изобщо не е текла в полза на ищците, т.е. спрямо реалните части е станала приложима забраната за придобИ.е по давност, съдържаща се в чл. 59 от ЗТСУ /отм./.

Прави се позоваване на Решение № 60108/14.01.2022 г. по гр. д. № 123/2021 г. на І г.о. на ВКС, в което е прието, че ако фактическият състав на придобивната давност по чл. 79 от ЗС не е завършен към момента на урегулирането на поземлените имоти, реално определени части от такива имоти могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери респективно по ППЗТСУ и чл. 19 от ЗУТ. Прави се позоваване на разпоредбите на чл. 54 от ППЗТСУ /отм./ и на чл. 59 ал. 1 от ЗТСУ, като се твърди, че приложение намира и разпоредбата на чл. 19 от ЗУТ.

Сочи се във въззивната жалба, че скицата с нанесена регулация на л. 75 от делото изобщо не е обсъдена.

Твърди се в жалбата, че е неправилен и необоснован извода на съда, че от разпитаните по делото свидетели категорично се установява, че ищците са собственици на имот пл. № 246 и построената в имота сграда по наследство и давностно владение, продължило явно, необезпокоявано и непрекъснато в предвидения в чл. 79 от ЗС десет годишен давностен срок.

Сочи се, че няма спор, че ищците са собственици на сграда 1 в ПИ с идентификатор ***, като никой от свидетелите не сочи ищците или техните наследодатели да са ползвали дворно място около сграда 1. Прави се позоваване на показанията на свид. Г.; сочи се, че свидетелите П. и Г. също твърдят, че зад къщата на И.и е имало пътека и подхода към сграда 2 е от към имот 1410; свид. Ч. сочи, че братя И.и са ползвали само къщата, не и двора.

Прави се позоваване на преписката по нот. Д. № 397/2019 г. и на разпитаните 3 по него свидетели, между които и ищецът К. И..

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменени обжалваното решение и се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени; претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищците К. Р. И., В. В. Б., В. В. И. и М. Р. И., чрез пълномощник адв. И. Г., с който се оспорва вззивната жалба.

В отговора се сочи, че процесния имот е индивидуализиран в исковата молба като имот пл. № 246 по регулационния план на с. С. от 1977 г.; нанасянето на процесния имот със самостоятелен номер в кадастралната карта практически ще прекрати съществуването на ПИ с идентификатор *** във вида, площта и границите по НА № 31/2019 г., поради което и нотариалния акт е отменен изцяло.

Сочи се в отговора, че страните пред районния съд не са поставяли допълнителни въпроси за изследване на експерта, поради което не може това да се прави за първи път пред въззивната инстанция.

Сочи се, че в отговора на исковата молба и след приемане на заключението на СТЕ не е поставян въпроса за прилагане на регулационните планове на с. С., поради което за тези доводи е настъпила преклузия. В отговора на исковата молба няма наведени твърдения регулацията да е приложена чрез плащане; не е повдиган и въпроса да се изследва идентичността на УПИ VІІ-246, 247, 248 с ПИ с идентификатор ***. Твърди се, че ответниците не са се справили с възложената им доказателствена тежест да установят, че са придобили процесния имот по давностно владение; свидетелите не установяват ответниците да са упражнявали фактическа власт върху имота около къщата, която всички сочат като собственост на ищците, което е дало основание на районният съд да приеме, че те не са придобили имота на основание давностно владение и не е настъпила трансформация на регулационните линии на УПИ VІІ-246,247,248 в имотни на ПИ с идентификатор ***.

Сочи се в отговора, че ищците твърдят, че са собственици на конкретен имот около къщата им, който съществува по действащия към приемането на КККР план от 1977 г. и който имот не е нанесен изобщо в КККР от 16.12.2020 г.; след като този имот обективно съществува по плана от 1977 г., има съответно пл. № 246 и не е нанесен при приемането на кадастралната карта, без да са налице регулационни промени в сроковете по ЗУТ и не е установено трансформиране на регулационни в имотни граници, то очевидно става въпрос за наличието на кадастрална грешка, при която три отделни и самостоятелни имота са включени в един общ.

По повод позоваването във въззивната жалба на забраните по чл.

59 от ЗТСУ /отм./ и чл. 200 от ЗУТ в отговора се сочи, че имота около къщата на ищците е придобит и бил собственост на техните наследодатели още преди изобщо да са били приети ЗПИНМ /отм./, ЗТСУ /отм./ и ЗУТ, като се прави 4 позоваване на показанията на свид. Г., че къщата на ищците е на 100 години; според казаното от свидетелите Г. и Г. къщата и имота около нея са били собственост на рода на ищците още преди приемането на първите устройствени закони и преди приемането на първия план на с. С. през 1954 г., в който план невярно са очертани както пространствения обхват на имотите, така и погрешно са посочени техните собственици, което се установява и от казаното от свид. Ч. – „А.и Т. Д. категорично не съм ги чувал и там не ги помня, не е имало такива хора; Е. Х. е починала, познавах я, тя няма нищо общо с казуса“. Твърди се, че сочените във въззивната жалба забрани по-скоро сочат за невъзможност ответниците да придобият по давност имот пл. № 246, тъй като не доказват регулацията да е приложена чрез плащане или чрез заемане и владение, продължило десет и повече години.

Твърди се в отговора, че установяването на кадастралната грешка и нанасянето на имота на ищците в действащата кадастрална карта няма да промени регулационния му статут; той отново ще бъде част от съществуващото УПИ, със съответните устройствени показатели и няма да бъде възможно самостоятелното му отреждане поради различните действащи законови ограничения; това не следва да влияе върху собствеността и правилното отразяване на отделените имоти, участващи в образуването на УПИ-то в действащата кадастрална карта.

С отговора се иска да бъде потвърдено обжалваното решение, претендират се разноски.

Ответниците обжалват и решението за поправка на очевидна фактическа грешка. Твърдят, че не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК; поправката не касае технически пропуски или механична грешка, а въвежда нови данни за площта на имот пл. № 246.

Твърди се, че добавянето на посочените площи променя по същество волята на съда. Сочи се, че поправката на очевидна фактическа грешка не е станало по искане на някоя от страните, а по инициатива на въззивния съд в нарушение на закона.