Решение № 3910 от 23.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 11763/2026
- Вид
- Решение № 3910
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- ВЕЛИЗАР СТОЯНОВ КОСТАДИНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3910 гр. София, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря В. К. Д. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110211763 по описа за 2026 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАНО Е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 244332-028598/22.11.2024г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Б. Г. М., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 25.56 евро с равностойност в размер на 50.00 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.137а, ал.1 вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
ВЪЗЗИВНИКЪТ-ЖАЛБОПОДАТЕЛ Б. Г. М. ЧРЕЗ ЗАЩИТНИКА
СИ АДВОКАТ С. С. инвокира във въззивната си жалба и в съдебно заседание подробни съображения против издадения санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения. Релевира се, че липсва извършено административно нарушение и че е нарушен материалният закон. Иска се отмяната на издаденото наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят М. чрез защитника си адвокат С. редовно призовани, поддържат жалбата. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВРОПП е редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, като в писмено становище се релевират доводи за неоснователност 1 на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 22.07.2026г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление - което според съда е останало ненадлежно връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН от служителите на МВР - не е било проведено щателно издирване; службите на МВР имат достъп до личните данни, адреси и други за санкционирания субект; притежават оперативни функции и ресурси за търсене на лица; липсва надлежно удостоверяване на юридически факти по чл.58, ал.2 от ЗАНН и прочее. НП е обжалваемо във всеки един момент, което е сторено от жалбоподателя М. чрез защитника адвокат С., на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез защитника му с надлежно пълномощно, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-028598/22.11.2024г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Б. Г. М., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 25.56 евро с равностойност в размер на 50.00 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.137а, ал.1 вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. Г. М. станал правоспособен шофьор на МПС категория „В“, на 28.07.2006г. Същият на 03.11.2024г., около 23:35 часа управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ******** в град София, движейки се по Северна тангента с посока на движение от улица „Околовръстен път“ към бул. „Ботевградско шосе“. На посочените дата, час и място, жалбоподателят М. бил спрян за проверка от свидетелите Р. и А. - на длъжност младши автоконтрольори към СДВР-ОПП. Свидетелят Б. съставил АУАН Серия GA с № 3234263/03.11.2024г. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП - че жалбоподателят М. е управлявал МПС при липсата на поставен обезопасителен колан. Нарушението не било документирано с видео-записи от боди-камери и/или кар-камера. Свидетелите Б. и С. - нямат пред съда свои 2 лични спомени за твърдяното нарушение. Същите преди началото на заседанието във въззивната инстанция са прочели съставените АУАН и НП и „преразказват“ написаното, но не излагат своите лични възприятия в условията на непосредственост, поради липсата на спомени (с оглед изминалото значително време и многобройно извършвани от свидетелите Б. и С. административни проверки по ЗДвП).
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, като показанията на свидетелите Р. и А. - на длъжност младши автоконтрольори към СДВР-ОПП не доказват твърдяното административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Съдът кредитира събрания по делото доказателствен материал. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):
ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.
В настоящия случай административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Б. Г. М. е ангажирана от административно-наказващия орган на основание чл.137а, ал.1 вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП. Нарушението не било документирано с видео-записи от боди-камери и/или кар-камера.
Свидетелите Б. и С. - нямат пред съда свои лични спомени за твърдяното нарушение. Същите преди началото на заседанието във въззивната инстанция са прочели съставените АУАН и НП и „преразказват“ написаното, но не излагат своите лични възприятия в условията на непосредственост, поради липсата на спомени (с оглед изминалото значително време и многобройно извършвани от свидетелите Б. и С. административни проверки по ЗДвП).
Административно-наказателната теза е недоказана. Не са налице преки или косвени доказателства, установяващи по безспорен начин твърдяното административно нарушение. Към днешна дата не са налице запазени други независими доказателства, извън показанията на свидетелите Б. и С., които не излагат своите лични възприятия, поради липсата на спомени, а „преразказват“ написаните АУАН и НП по случая. Тежестта да се докаже обвинението лежи върху актосъставителя и административно-наказващия орган. Обвиненото лице, дори не е длъжно да доказва своята невиновност. На процесуално основание НП следва да се отмени изцяло като неправилно и 3 незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.
Жалбоподателят М. чрез адвокат С. не претендира разноски и такива не му се присъждат.
VII.). ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-028598/22.11.2024г., ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИК ГРУПА КЪМ СДВР-ОПП, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на външните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на Б. Г. М., с ЕГН: **********, административно наказание „парична глоба“ в размер на 25.56 евро с равностойност в размер на 50.00 лева за извършено административно нарушение по състава на чл.137а, ал.1 вр. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4