Решение № 342 от 26.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20241000500229 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 06.10.2023г по гр.д. № 5971/2018г СГС, ГО, І-3-ти състав е осъдил ЗК „Лев инс”АД да заплати на П. Д. Г. сумата от 800 000лв- обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП настъпило на 27.08.2015г, по иск предявен на осн. чл. 226,ал.1 от КЗ/отм/. Съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 1 000 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС, като необжалвано, е влязло в сила в отхвърлителната си част.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗК Лев инс АД в осъдителната част. Въззивникът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, че по делото не се установява наличие на осъществен състав на непозволено увреждане, че случая не се урежда от нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм/, че става въпрос за трудова злополука , а не ПТП. Възразява, че инцидентът е трудова 1 злополука и че не се установява виновно и противоправно поведение на лице, чиято ГО на автомобилистите е обезпечена от ответника, както и че не се установява действие или бездействие на застрахования по повод притежаването и използването на автомобил. Възразява, чее настъпилото събитие не попада в застрахователното покритие по застраховка ГОА. Възразява,че автомобилът не е бил в движение , както и че инцидентът не е настъпил в резултат на негово обезопасяване. Възразява, че съдът не се е произнесъл по негово възражение за съпричиняване. Моли апелативния съд да отмени решението на СГС в обжалваната част и предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.

Ищецът пред СГС – настоящ въззиваем П. Г. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, с който жалбата е оспорена. Ищецът счита, че решението на СГС е правилно и обосновано и не са нарушени материалноправни и процесуалноправни разпоредби при неговото постановяване. Поддържа, че застраховка ГОА не покрива само вреди от ПТП, а от използването на МПС, което следва да се тълкува максимално широко. Сочи, че процесното събитие не е сред изключените рискове по чл.268 от КЗ/отм/. Цитира практикана СЕС в подкрепа на тълкуването си на понятието „използване” на МПС. Поддържа, че по делото се установява, че водачът на т.а.Мерцедес Актрос е паркирал автомобила, не е свалил товарната платформа и именно това е причинило увреждането на ищеца. Оспорва наличието на принос за увреждането от страна на ищеца.

В о.с.з. страните се представляват.

Въззивникът ЗК”Лев инс ”АД се представлява по делото от юрк. З., който поддържа, че в случая не може да се ангажира отговорност по договор за зазстраховка ГОА, тъй като инцидентът не е свързан с използване на МПС, а единствено е настъпил върху МПС. Моли жалбата да бъде уважена. Претендира разноски по делото, съобразно списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна П. Г. се представлява от адв. Г., който оспорва жалбата, моли да се потвърди първоинстанционното решение. Поддържа, че увреждането на ищеца е настъпило във връзка с използването на товарен автомобил, в процеса на товарене.

Позовава се на практика на СЕС , на дадени отговори на преюдициални въпроси поставени от национални съдибища по сходни казуси. Претендира разноски по делото , съобразно списък по чл.80 от ГПК, който представя.

Въззиваемият представя писмена защита по делото, с която моли да се съобрази проекта за закон за изменение и допълнение на КЗ, в който е дадена легална дефиниция на понятието „използване на превозно средство”.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, 2 намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е частично неправилно в обжалваната част , по съображения изложени във въззивната жалба и следва да бъде отменено по следните съображения:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.265, ал.2 от КЗ/отм/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

По делото безспорно , видно от отговора на ИМ, че гражданската отговорност за вреди причинени от собствеността и ползването на т.а. Мерцедес Актрос на трети лица е била застрахована от ответното дружество по договор за ЗЗГОА със срок на валидност от 17.03.2015 г до 16.03.2016 г.

Видно от представената по делото присъда, постановена по НОХД № 318/2021г на РС- Ихтиман, влязла в сила на 15.02.2023 г, П. В. Г., управител на „ЕкологикаБългария „ЕООД и В. П. Г. отговорник за здравословни и безопасни условия на труд при товаро-разтоварителни работи при дружеството са признати за виновни за това, че на 27.08.2015 г при условията на независимо съпричинителство, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – товарене на специален автомобил , собственост на дружеството с чували тип биг – бег, са нарушили съответно чл. 5, ал.1 от Наредба №3/2001г за минимални изисквания за безопасност и опазване здравето на работниците и чл. 14, т. 4 от Наредба 3

№ 12/30.12.2005 г за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – не са осигурили на потстрадалия Г. лични предпазни средства, което е довело до падане на Г. от каросерията и претърпяване на тежка телесна повреда.

По делото се установява от протокол № 14 от 06.10.2015г на НОИ,ТП-София област, че към момента на инцидента Г. е бил „работник рециклиране на отпадъци” при „Екологика България” ЕООД. В протокола са описани част от задълженията на работника съобразно длъжностната му характеристика, касаещи рециклиране на оборудване. Видно от протокола П. Г. е бил назначен при „Екологика България” ЕООД с трудов договор от 26.08.2015г.

Представени са правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, изготвени от „Екологика България”ЕООД, видно от които товарните единици не се подреждат , поправят, обвързват, когато са повдигнати/8.1/. Предвидено е когато товарът се повдига да се използват няколко лица, за осигуряваане на безопасност/чл.32/ В о.с.з. на 18.09.2019г по делегация от Районен съд- Ихтиман са разпитани свидетелите Д. Г., С. Г. и В. Г., А. Д..

Свидетелката Г. установява, че живее с ищеца на съпружески начала. Установява, че е видяла ищеца в деня на злополуката в Бърза помощ, където лежал и не можел да си движи крайниците,а от лявото му ухо и от устата течала кръв, имал и два избити зъба.

Установява, че лекар й е казал, че ще остане парализиран. Свидетелката установява, че ищецът бил поставен в изкуствена кома, правили му изследвания. Установява, че му е направена операция, продължила пет часа. Лекарите установили, че парализата на ищеца е от кръста надолу – параплегия, имал кръвонасядане в мозъка, бедрената става на десния крак била счупена, както и дясното тъпанче. Свидетелката установява, че ищецът бил изписан на 07.09.2015 г. Установява, че с лед това ищецът започнал рехабилитация у дома, ходел на профилактични прегледи, слухът му също бил увреден. Свидетелката установява,че ищецът понастоящем не може да се обслужва сам, мускулите на краката му подскачат и това му причинява болка. Използва помощни средства – инвалидна количка, тоалетна количка, успоредка за рехабилитация. Установява, че не може да се придвижва самостоятелно, без помощни средства. Поставен му е катетър и му правят клизма на всеки три дни. Според свидетелката ищецът ползва тоалетен стол, не може да се обуе сам, да си приготви храна, да излезе от къщи, дори с количката не може да се придвижва сам. Свидетелката установява, че станалото се е отразило на психиката на ищеца. Установява,че гръбнакът му се е изкривил и от това също изпитва силна болка, която при студ се засилва. Свидетелката установява, че силните болки след операцията продължили поне половин година. Установява, че по тялото на ищеца са се появили декубитални рани, една от които на опашката и съществува и понастоящем.

Свидетелят В. Г. установява, че познава ищеца, с когото работели в „Екологика 4

България” ЕООД. Свидетелят установява, че в деня на инцидента той паркирал камиона, който товарели. Установява, че е присъствал на товаренето на камиона .

Установява, че товарили торби биг-бег, от по 700 – 800 кг, товарили ги с кран. Торбите трябва да се вържат една с друга, за да не се отварят. Установява, че платформата не можела да се свали до долу, защото била тежка и после не можела да се качи.

Установява , че в един момент разбрал , че ищецът падналот камиона.

Свидетелят С. Г. установява , че също работел по време на инцидента в базата.

Товарили са заедно камиона. Установява, че разбрал за инцидента когато някой казал, че ищецът е паднал. Свидетелят установява,че ремаркето не е било свалено, а е високо около 2.50 – 3.00 м.

Свидетелят Д. установява, че е работел заедно с ищеца . Установява,че е имало паркиран камион. Установява, че с ищеца били горе в камиона, товарели алуминий. Установява, че въжето, с което ищецът връзвал торбите се скъсало и той паднал от камиона назад . Установява, че ищецът бил изправен, а той работел клекнал.

Установява, че платформата е можело да бъде свалена, както и че ищецът паднал от около 3 метра височина.

В о.с.з. на 17.02.2020г е изслушана КСМАТЕ, изготвена от в.л. д-р Х. М. специалист-неврохирург, д-р Ю. Й. специалист-хирург и инж. С. А., които установяват, че според свидетелските показания автомобилът е бил оборудван с механизъм за сваляне и повдигане на каросерията. Установяват, че вследствие на инцидента ищецът е претърпял тежка контузия и притискане на гръбначния мозък, изразяваща се с пълно обездвижване на долните крайници

/параплегия/, обезчувствяване на същите /анестезия/, нарушен тазоворезервоарен контрол. Взривна фрактура на дванадесети гръден прешлен /Тх12/.

Фрактура на първи поясен прешлен /Л1/ и единадесети гръден прешлен /Тх11/.

Травматична дискова херния на ниво Тх11-Тх12. Фрактура на пети поясен прешлен /Л5/. Контузия на главния мозък. Фрактура на черепната основа тилно и пирамидата вдясно. Двустранни мозъчни челни и слепоочни кръвоизливни контузии. Кръвоизлив /субдурален хематом/ около 3-4 мм. вляво челно-слепоочно. Фрактура на шийката на дясната бедрена кост. Според вещите лица механизмът на получаване на увредите е „височинна травма” – падане по гръб от височина около три метра на твърда повърхност. Дават заключение за пряка връзка между вида и тежестта на получените травми от една страна и от друга страна височината, от която е паднал ищецът. Вещите лица установяват, че непосредствено след инцидента за периода 27.08. – 08.09.2015 г на ищеца е проведено оперативно лечение. Лечението е продължено в домашноамбулаторни условия – медикаментозно и рехабилитационно, под наблюдение и контрол от личен лекар, невролог, неврохирург, уролог, физиотерапевт. Според вещите лица за периода 15.11. – 18.11.2018 г е проведено оперативно лечение във ВМА – МБАЛ София поради болки в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб и установено 5 порочно разположение (малпозиция) на стабилизационната система. Извършено е оперативно отстраняване на стабилизационната система. Според вещите лица по отношение счупването на шийката на дясната бедрена кост, не е провеждано специфично/оперативно лечение, тъй като водеща е била травмата на гръбначния стълб, фрактурата на шийката е била вклинена и за лечението е било необходимо само покой, който се покрива с получената долна параплегия. Според вещите лица периодът на възстановяване на черепно-мозъчна травма с характер на процесната е до 24 месеца при липса на усложнения, каквито при ищеца няма установени. Периодът на костно зарастване на фрактурата на гръбначните прешлени е 12-18 месеца. В случая зарастването е настъпило в тези срокове, но с остатъчно нарушено алиниране на гръбначния канал, т.е. остатъчна спондилолистеза (предно прихлъзване) на Тх11 спрямо Тх12, което води до стеснение на гръбначния канал на това ниво.