Решение № 101 от 01.11.2021, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Враца, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка Т. Петрова

Ана Б. Ангелова-Методиева при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Въззивно гражданско дело № 20211400500383 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №269103/23.06.2021г. по описа на Районен съд - Враца, подадена от Х. А. Т., чрез пълномощника си адв.Р.Р. от САК, срещу решение №260341/01.06.2021г., постановено по гр.д.№ 963/2021г. по описа на Районен съд - Враца, в частта,в която Районен съд – Враца е признал за установено на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, че Т. дължи сумата в размер на 265.35 лв.главница – стойността на консумирана,но незаплатена топлинна енергия, лихва за забава в размер на 47.87 лв.,законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска 18.12.2020г. до заплащане на главницата.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваните части е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се, страните да са били в облигационни отношения при общи условия, тъй като се сочи, че тези отношения са прекратени с получаването от ищеца на протокол от общото събрание на Етажната собственост за преустановяване ползването на услугите на ищцовото дружество. Оспорва се, въззивницата да е собственик на процесния имот, както и че с представеното пред първоинстанционния 1 съд удостоверение от Община Враца не се установява правото на собственост у жалбоподателката. Наведени са и доводи, че възиваемото дружество не е доказало по категоричен начин количеството доставена топлоенергия и размера на претендираните задължения. Поддържа се, че районния съд не е взел предвид и обстоятелството, че Етажната собственост се е отказала от услугите на "Топлофикация - Враца"ЕАД както от услугите за отопление, така и за битово горещо водоснабдяване. Наведени са и съображения, че с отказа от отопление и битово горещо водоснабдяване, отпада и задължението за заплащане на сградна инсталация. В тази насока се изтъква, че районния съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице, което единствено е работило въз основа на документи и данни предоставени от ищеца, без да вземе предвид представените пред съда доказателства, сочещи прекратяване доставката на топлинна енергия преди процесния имот за цялата Етажна собственост.

Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт, и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявения против въззивницата иск и в уважената му част. С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Противната страна не е ангажирала становище по въззивната жалба.

При извършената проверка по редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, но е подадена от адв.Р. без представено надлежно пълномощно. За процесуална икономия жалбата не следва да бъде оставяна без движение, а на жалбоподателката Х.Т. със съдебен адрес гр.***, ще следва да се укаже, че в срок до първото по делото съдебно заседание следва да представи доказателства за упълномощаване на адв.Р. за настоящата инстанция, както и да заяви дали поддържа подадената от нея въззивна жалба.

В изпълнение на дадените указания по делото с молба с вх.№2101/01.10.21г.

/п.к.30.09.2021г./ е представено адв.пълномощно на адв.Р..

Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

2

Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "Топлофикация-Враца"ЕАД гр.Враца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Х. А. Т. от гр. Враца за следните вземания:1) сумата от 265.35 лв. главница - за периода от 30.11.2017г. до 30.06.2020г. за незаплатена топлинна енергия доставена в жилище на адрес гр. ***;2)за сумата от 48.01 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2017г. до 09.11.2020г.;3) за законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението -18.12.2020г. до окончателното й изплащане;4)за направените деловодни разноски в размер на 25.00 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 3456/2020г. по описа на РСВраца и, приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 260720/22.12.2020г. Заповедта е връчена на длъжника Х.Т. на 05.02.2021г. От страна на Т. чрез адв. В. Т. е депозирано възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Районният съд на основание чл.414а ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 26.02.2021г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 09.03.2021г.,същият е предявил иск пред РС Враца, за което е уведомил и заповедния съд.

В исковата молба ищецът "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца твърди, че ответницата Х.Т. е абонат на дружеството и е потребител на топлинна енергия.

Поддържа се, че ответницата има открита партида за жилище, находящо се в гр. ***, като на потребителя са издадени фактури за плащане за сумата в размер на 265.35 лева/главница/, и мораторна лихва в размер на 48.01 лева за периода от 31.12.2017г. до 09.11.2020г., които не са платени. Сочи се, че до ответницата са били изпратени няколко покани за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за дължимата сума, но Т. не е изпълнила задълженията си към ищцовото дружество. С обективно съединените искове се иска да бъде признато за установено, че Х.Т. дължи на "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца обективираните в заповед за изпълнение № 260720/22.12.2020 год. суми.Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от 18.12.2020г. до окончателното изплащане, както и направените разноски. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Изискано и приложено по делото е ч.гр.дело №3456/2020г. на РС-Враца.

В срока по чл.131,ал.1 ГПК Х.Т., чрез адв.Р.Р. е депозирала писмен отговор, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорено е качеството на потребител на ответника, тъй като са наведени доводи, че същата може и да не е 3 собственик на процесното жилище. Оспорена е дължимостта на претендираните суми, тъй като партидата при ищцовото дружество не се води с титуляр ответницата Т..

Поддържа се, че от представените по делото изравнителни сметки за топлоенергия, че не е установено, до имота да е доставяна топлинна енергия, както и че са въведени нулеви показания и липсват данни за извършеното разпределение от "Нелбо"ЕАД.

Твърди се, че сметките за топлинна енергия за сградната инсталация не са изчислени правилно, като не е взетата точната кубатура на жилището.Оспорва се общия топломер и общия водомер в процесната абонатна станция не са преминали метрологична проверка в установените по закон срокове. Навеждат се доводи за изтекла погасителна давност.

От ищцовото дружество с молба с вх. №267974/07.05.2021г. по описа на Районен съд - Враца е представено свидетелство за метрологична проверка на топломер 2 бр. от 03.07.2018г. и 12.05.2020г.

С молба с вх.№268136/13.05.2021г. от адв. Р. са представени 2 бр. доказателства,а именно: заявление с вх.№11-02-228/30.09.2019г. до ответника и протокол №1/28.09.2019г., че живущите от *** са се отказали от услугите на "Топлофикация Враца"ЕАД гр.Враца и са преустановили връзката си дружеството.

По делото от страна на ищцовото дружество е представена удостоверение от Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Враца, че собственик на жилището находящо се в гр. *** е Х. А. Т..

От приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза изготвено от вещото лице Т. А., което съдът приема като обосновано и компетентно се установява, че процесния имот находящ се в гр. *** е с отопляем обем -170 куб.м. и енергията за сградна инсталация разпределена за имота е в размер на 1,014114 MWh.Имотът е топлоснабден от абонатна станция ***. Вещото лице е посочило, че отчитането, дяловото разпределение и начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатна станция *** е извършено в съответствие с изискванията на нормативната уредба,въз основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено разпределение на отчетената топлинна енергия.

Експертът е изчислил, че дължимата сума за разпределена и начислена топлинна енергия за сградна инсталация –общи разходи на база отопляем обем на имота 170 куб.м./главница/ е в размер на 265.35 лв. с начислен ДДС по партида с абонатен №2910, размерът на мораторната лихва за забава е в размер на 47.87 лв. за периода от 31.12.2017г. до 09.11.2020г.В заключението е констатирано още, че в имота е осигуряван достъп на представител на толинния счетоводител и е посочено, че в отделен отчетен талон е отразено, че отоплителните уреди в имота са демонтирани.

4

Експертът е отразил в заключението си, че по изготвените изравнителни сметки не са били открити данни да са подавани възражения.

С обжалваното решение, първоинстанционния съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства предявеният иск е основателен. Съображенията на съда са, че от приложената по делото справката от Община Враца, че ответницата е била съсобственик на процесния топлоснабден имот, както и че претендираните суми не са погасени по давност и са налице предпоставките за уважаване на предявените обективно съединени искове.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

През процесния период отношенията между страните във връзка с доставката, отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ /ДВ, бр.107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона / чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите;редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;отговорността при неизпълнение на задълженията;условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие 5 заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.