Решение № 516 от 06.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Пловдив, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330114033 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. М. Д., ЕГН **********, против „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК 115016602, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: 1129,80 лева – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г.; законна лихва върху главницата, считано от 11.01.2012 г., до пълното й изплащане; 100,56 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2010 г. – 10.01.2012 г.; 125 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.02.2013 г. по ч. гр. д. № 297/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и сумата от 385 лева – деловодни разноски, за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.02.2013 г. по гр. д. № 3432/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за събирането на които суми е образувано изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ, което е продължено под № ***/*** г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ***.

В исковата молба и уточненията към нея ищцата твърди, че по изпълнителен лист от 08.12.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 297/2012 г. на Пловдивския районен съд, е образувано срещу нея изпълнително дело за принудително събиране на суми, 1 дължими за топлинна енергия. Твърди, че е налице и още един изпълнителен лист от 27.02.2013 г. за вземане със същия характер от същия взискател – „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, издаден по гр. д. № 3432/2012 г. на Пловдивския районен съд. За събиране на вземанията по посочените два изпълнителни листа било образувано изпълнително дело № ***/*** г. при ***, продължено от *** под № ***/*** г.

Поддържа се, че е изтекла погасителната давност, както по смисъла на чл. 111, б. в) ЗЗД, тоест три години от настъпване на изискуемостта на вземането, така и общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД от пет години, като в хода на изпълнителното производство давността не била прекъсвана, тъй като не били предприемани надлежни изпълнителни действия. В тази връзка е направено искане да бъде признато за установено, че вземането не се дължи поради изтичане на давността. Претендират се разноски по делото.

Ответникът в писмения си отговор излага подробни доводи относно това, че в хода на образуваното изпълнително дело първоначално давността е била спряна до влизане в сила на тълкувателното решение по тълкувателно дело № 3/2020 г., като освен това прави и довод, че давността е била многократно прекъсвана в хода на предприетите изпълнителни действия в периода от 2013 г. до 2023 г., поради което и не е изтекла. Счита иска за неоснователен. Навежда и допълнителен довод, че досежно събраните при изпълнението суми искът е недопустим. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

С предявяването на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В настоящото производство не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист 08.02.2013 г. по ч. гр. д. № 297/2012 г., по описа на Районен съд – Пловдив за следните суми: 1129,80 лева – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в ***, за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2011 г.; законна лихва върху 2 главницата, считано от 11.01.2012 г., до пълното й изплащане; 100,56 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.12.2010 г. – 10.01.2012 г.; 125 лева – разноски, както и че е издаден и изпълнителен лист от 27.02.2013 г. по гр. д. № 3432/2012 г., по описа на Районен съд – Пловдив, за сумата от 385 лева – деловодни разноски. Не съществува спор между страните, че за събирането на горепосочените вземания е образувано изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ, което е продължено от ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие *** под № ***/*** г. по негов опис.

Видно е от отразеното в постъпилите по делото от Служба „Архив“ при Пловдивския районен съд справки от деловодната система на съда, че решението, постановено по гр. д. № 3432/2012 г., с което е признато за установено, че В. Д. дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 297/2012 г., е влязло в сила на дата 12.01.2013 г. (справка на лист 51 от настоящото дело), съответно като дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е отразена дата 12.01.2013 г.

(справка на лист 53-гръб от настоящото дело).

От приложеното по делото копие на изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ***, ведно с изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № *** на КЧСИ, се установява, че последното е образувано по подадена молба вх. № ***/*** г. от взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД (ответник в настоящия процес) към която са приложени горепосочените изпълнителни листове от 08.02.2013 г. и 27.02.2013 г. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е овластил съдебния изпълнител с правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ (л. 68).

Видно е от Протокол за приемане на изпълнително дело, че на основание Заповед № ***/*** г. на Министъра на правосъдието, на дата *** г. ***, рег. № ***, е приел изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, рег. № ***, което продължава в служебния му архив под № ***/*** г. по описа на ***.

Съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, след като изпълнително дело № ***/*** г. на ***, продължено под № ***/*** г. по описа на ***, е образувано на дата *** г., то за вземанията, предмет на същото, давност не тече до 26.06.2015 г. Предвид това, съдът не счита за необходимо да обсъжда осъществяваните по посоченото изпълнително дело действия до дата 26.06.2015 г.

Вземанията на взискателя „ЕВН България Топлофикация” ЕАД са по изпълнителен лист от 08.02.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила Заповед за 3 изпълнение № 234/13.01.2012 г. по ч. гр. д. № 14033/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, както и изпълнителен лист от 27.02.2013 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 4694/17.12.2012 г. по гр. д. № 3432/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е установено вземането по заповедта за изпълнение (л. 50-гръб от настоящото дело). След влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение, какъвто е настоящият случай), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) – в тази връзка Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., по описа на ВКС, IV г. о. В този смисъл, в настоящия случай правото на взискателя да събере по принудителен ред своите вземания, следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, независимо от обстоятелството, че вземането по единия от изпълнителните листове (изп. лист от 08.02.2013 г.) касае периодични задължения за заплащане на топлинна енергия.

Предвид изложеното, за да се изведе заключение дали процесните вземания са погасени по давност, то следва да бъдат проследени изпълнителните действия, предприети след дата 26.06.2015 г., доколкото преди това погасителна давност не е текла, поради наличието на висящ изпълнителен процес относно вземанията.

Съгласно дадените разяснения в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения 4 остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

В конкретния случай от приложеното копие от изп. дело № ***/*** г. по описа на ***, което е продължено под № ***/*** г. по описа на ***, се установява, че след дата 26.06.2015 г. от страна на взискателя е подадена молба вх. № 15343/29.09.2016 г., с която е поискано да се извърши справка за гражданско и имуществено състояние на длъжника В. Д., като в случай че същата притежава секвестируемо имущество, да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица (л. 115). Не се установява обаче да са заплатени изискуемите за това такси по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) нито се установява от съдебния изпълнител да са предприемани конкретни изпълнителни действия. Предвид това, съдът приема, че нито едно от поисканите в горепосочената молба изпълнителни действия не би могло да прекъсне хода на давността. В тази връзка следва да се отбележи, че взискателят в изпълнителния процес – ответник в настоящия, трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ. В този смисъл са и дадените разяснения в цитираното по-горе Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест, след като в случая взискателят не е внесъл изискуемата такса съобразно ТТРЗЧСИ, то не би могло да се приеме, че е налице валидно искане за осъществяване на изпълнително действие, което да обвърже и съдебния изпълнител.