Решение № 4666 от 21.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4666 гр. Варна, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110109607 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Исковата молба е подадена от „В. Е. В." ЕАД, със седалище в град В. и адрес на управление: *, с ЕИК *, представлявано от Д. Г. Д. - изпълнителен директор на дружеството, чрез М. В. Т., с личен № * - адвокат от *АК, преупълномощен от Адвокатско Дружество „*", с ЕИК № *, на основание Договор за правна защита и съдействие и пълномощно за преупълномощаване, адрес за съобщения и призовки: * срещу В. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: *.

С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, АЛ.4 вр.чл.422, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът претендира от съда да постанови решение с което да признаете за установено, че ответникът В. Д. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „В. Е.

В." ЕАД, ЕИК: *, със седалище в град В. и адрес на управление: * присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производството по ч.гр.дело 6354/23год. на ВРС,суми, както следва: сумата от 753,42 (седемстотин петдесет и три лева и четиридесет и две ст.) лева - сбор 1 от главници, от които: 179,13 лева главница за периода от м. 12 2020 г. до м. 04 2021 г., 284,68 лева главница за периода м. 11 2021 г. до м. 04 2022 г. и 289,61 лева главница за периода м. 11 2022 г. до м. 03 2023 г. и сумата от 77,67 (седемдесет и седем лева и шестдесет и седем ст.) лева - сбор от законна лихва за забава, изчислена върху размера на всяка от главниците за периода от 01.02.2021 г. до 27.04.2023 г.; от които: 39,24 лв., изчислена върху сумата на главниците за период от 01.02.2021 г. до 27.04.2023 г.; 33,98 лв., изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2022 г. до 27.04.2023 г.и 4,45 лв., изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2023 г. до 27.04.2023, ведно със законната лихва от дата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В случай, че съдът уважи така предявената искова претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати и всички разноски по настоящото производство, освен претендираните в заповедното производство, в това число заплатените при подаване на настоящата искова молба държавна такса в размер на 75,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС. В хода на съдебното производство ще бъде представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, посочващ техния размер и основание.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът „В. Е. В." ЕАД, със седалище в град В. и адрес на управление: *, с ЕИК № *, е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на 19.05.2023 г. е депозирал заявление по чл.410 от ГПК. В хода на образуваното ч.гр.д. № 6354/2023г. Районен съд Варна е издал заповед за изпълнение, като е осъдил В. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „В. Е. В." ЕАД следните суми:

753,42 (седемстотин петдесет и три лева и четиридесет и две ст.) лева - сбор от главници, от които: 179,13 лева главница за периода от м. 12 2020 г. до м. 04 2021 г., 284,68 лева главница за периода м. 11 2021 г. до м. 04 2022 г. и 289,61 лева главница за периода м. 11 2022 г. до м. 03 2023 г.; 77,67 (седемдесет и седем лева и шестдесет и седем ст.) лева - сбор от законна лихва за забава, изчислена върху размера на всяка от главниците за периода от 01.02.2021 г. до 27.04.2023 г.; от които: 39,24 лв., изчислена върху сумата на главниците за 2 период от 01.02.2021 г. до 27.04.2023 г.; 33,98 лв., изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2022 г. до 27.04.2023 г.и 4,45 лв., изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2023 г. до 27.04.2023 г; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 505.00 лв. разноски в настоящото производство, включващи 25,00 лв. - внесена държавна такса и 480,00 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение.

В рамките на преклузивния срок по чл.414 от ГПК, от страна на длъжника е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид горното, ищецът в качеството си на заявител, разполага с правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.

По отношение основателността на иска:

„В. Е. В." ЕАД е предоставяло топлинна енергия на В. Д. Д., в качеството му на потребител по смисъла на чл. 153 ал. 1 ЗЕ за топлофициран обект с адрес: *, за който са издавани фактури в периода от 31.12.2020 г. 01.04.2023г. За горепосочения адрес, ответникът по делото има открита партида в регистрите на „В. Е. В." ЕАД под номер *.

Между дружеството - продавач на топлинна енергия, от една страна, и потребителя, от друга, е възникнало валидно облигационно отношение, което се регулира от Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, както и от Общите условия на „В. Е. В." ЕАД. Сградата, в която се намира процесният топлофициран обект, е присъединена към топлопреносната мрежа от 1998г. и до настоящият момент не е спирана или прекъсвана доставката на топлинна енергия към нея, като за тези обстоятелства с настоящата искова молба прилага и писмени доказателства Договори. Видно от справка ИКАР, направена по партида на ответника, приложена към настоящата искова молба, няма данни за отчуждителни сделки и прехвърляния на собствеността на имота върху трети лица, а напротив същият е придобит от ответника на дата 13.06.2019г.

Съгласно разпоредбите на чл. 40 ал.1 от горепосочената Наредба и чл.

150 ЗЕ, снабдяването на потребителите с топлинна енергия се осъществява 3 след сключване на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, предложени от продавача на топлинна енергия и одобрени от съответния регулаторен орган, създаден със закон (ДКЕВР). Общите условия влизат в сила при спазване на процедурата по чл. 150 ал. 2 ЗЕ - в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат заявление, в което да посочат различни условия. Предложените от потребителите и приети от продавача на топлинна енергия различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.

Съгласно приложените като доказателство по делото и влезли в сила Общи условия на договори за продажба на топлинна енергия на „Т. В." ЕАД, чийто правоприемник е „В. Е. В." ЕАД, одобрени с Решение № ОУ062/19.11.2007 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Ч. м." на 13.12.2007 г., задължение на продавача на топлинна енергия е да доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Потребителят (абонатът), от своя страна, е длъжен да заплати предоставяните услуги в установения между страните срок и размер. Цените на услугите се определят от продавача при спазване на изискванията на Закона за Енергетиката и разпоредбите на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г.

В настоящия случай, ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на топлинна енергия, но абонатът В. Д. Д. не е изпълнил задължението си да заплати ползваните услуги по издадените от ищеца фактури.

Видно от приложената като доказателство към настоящата искова молба справка в Имотния регистър (ИКАР), В. Д. Д. е бил собственик на топлоснабдения имот през процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на „В. Е. В." ЕАД, в сила от 13.01.2008 г., купувачите на топлинна енергия я заплащат по еднокомпонентна цена, като за установяване дължимостта на сумите топлофикационното дружество издава данъчни фактури. Въпреки надлежното изпълнение на задълженията на „В. Е. В." ЕАД по Общите условия, насрещното задължение на В. Д. Д. за заплащане на използваните услуги не е изпълнявано. Предвид горното, към датата на депозиране на настоящата 4 искова молба, ищецът има изискуемо и непогасено вземане към В. Д. Д. по следните фактури:

Фактура №:

Дата на издаване:

Падеж:

Стойност:

1003770358 31.12.2020 г. 31.01.2021 г. 50.49 лева

1003787638 29.01.2021 г. 28.02.2021 г. 49.16 лева

********** 26.02.2021 г. 31.03.2021 г. 48.55 лева

1003822745 31.03.2021 г. 30.04.2021 г. 43,47 лева

1003839996 29.04.2021 г. 31.05.2021 г. 26,70 лева

1003990786 30.11.2021 г. 31.12.2021 г. 29,99 лева

1004002956 31.12.2021 г. 31.01.2022 г. 57,14 лева

********** 31.01.2022 г. 28.02.2022 г. 70,43 лева

1004067503 28.02.2022 г. 31.03.2022 г. 55,35 лева

1004099772 31.03.2022 г. 30.04.2022 г. 74,03 лева

1004132123 30.04.2022 г. 31.05.2022 г. 31,72 лева

********** 01.12.2022 г. 31.12.2022 г. 15.17 лева

1004360188 03.01.2023 г. 31.01.2023 г. 70.45 лева

1004377891 01.02.2023 г. 01.03.2023 г. 68,24 лева

1004395464 01.03.2023 г. 30.03.2023 г. 68.88 лева

1004413187 01.04.2023 г. 30.04.2023 г. 71.32 лева

Общо: 831.09 лева

Горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на „В. Е. В.“ ЕАД, в сила от 13.01.2008 г., потребителят разполага с 30-дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените услуги, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.

Претендираната от ищеца главница се формира като сбор от всички 5 суми по гореописаните фактури. Съгласно чл. 44 ал. 1 от Общите условия на „В. Е. В." ЕАД, в сила от 13.01.2008 г., при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на топлофикационното дружество обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на дружеството. Това дава право на ищеца да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която лихва за този период възлиза на сума в общ размер на 77,67 (седемдесет и седем лева и шестдесет и седем ст.) лева.

В законоустановения срок и на основание чл. 414 от ГПК абонатът е подал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Същият твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С оглед на гореизложеното в предходните точки от настоящата искова молба, счита възражението на абоната за необосновано и неоснователно.

Настоящата искова молба се подава във връзка с подадено заявление по реда на чл. 410 и следващите от ГПК и постъпило възражение и следва да се има предвид, че сама по себе си представлява доказателство за предявен иск, относно вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК, от което следва, че за ищеца е налице задължение само да довнесе дължимата държавна такса. Във връзка с горното и съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, за начален момент на предявяване на настоящата искова молба следва да бъде приета датата на подаване на заявлението с произтичащите от това законови последици.

Счита, че съобразно изхода от настоящия спор съдът следва да се произнесе и по отношение на отговорността за направените в заповедното производство (ч.гр.д. № 6354/2023г., по описа на PC Варна) разноски.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът В. Д. Д.

Адрес: *, чрез адв. А. П. - *АК, л.№ **********, съдебен адрес за призоваване и съобщения: *, чрез адв. А. П.,депозира отговор на исковата молба.

Оспорва изцяло искова молба с вх.№ 56501/27.07.2023г. по която е образувано горното дело, като счита същата за недопустима, подадена след 6 преклузивния срок, а в условия на евентуалност - за изцяло неоснователна, с молба да бъде върната и делото прекратено, или отхвърлена като неоснователна. Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.