Решение № 3056 от 03.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3056 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20225330117584 по описа за 2022 година

Предявени са главен иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК, както и насрещни искове- по чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищцата К. Д. Ж., ЕГН: **********, от гр. П., ж.к. „Т.“ бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, чрез пълномощник адв. М. М., е предявила против „Стик- кредит” АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: град Шумен, пл. „Оборище” № 13Б, представлявано от **** **** С. Т., за признаване на установено, че клаузата за неустойка по чл. 27 от сключения между страните договор за кредит № *****/ **** г. е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № ****/ ***** г., за сумата от 1 000 лева, на 24 вноски, при ГПР- 42, 58 % и ГЛП- 36 %. В чл.

27 от договора било предвидено, че при непредставяне на допълнително обезпечение се дължи неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден. В тази връзка била начислена неустойка в размер на 1 952, 22 лева, платима разсрочено с погасителните вноски, като по този начин общата сума по кредита ставала 3 489, 53 лева.

Твърди се, че тази неустойка била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП. Бил нарушен принципът на добросъвестността в гражданския оборот и така несправедливо се облагодетелствала едната 1 страна за сметка на другата, като се стигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации. Отделно от това, неустойката била в размер на близо 200 % от сумата по отпуснатия кредит, който размер бил прекомерен и отново нарушавал принципите на добросъвестността и справедливостта. Клаузата била и неравноправна по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП. Задължение на кредитора било да направи предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, но чрез неустойката се прехвърлял рискът от неизпълнение на това задължение върху длъжника, като допълнително се увеличавал размерът на задълженията му. Така и неустойката излизала извън присъщите с функции и се явявала нищожна. По същество тя се явявала добавък към възнаградителната лихва и представлявала сигурна печалба за кредитора. Клаузата не била и индивидуално уговорена, защото условията на кредита били стандартни, бланкетни и предварително изготвени, без да може потребителят да влияе върху съдържанието им. Моли да се признае за установено нищожността на тази клауза от договора. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Между страните бил сключен договор от разстояние, като по банков път на ищеца се превела сумата от 1 000 лева. Комуникацията между страните се осъществила по инициатива на ищеца, който на сайта на дружеството кандидатствал за отпускане на кредита- попълнил заявка, създал личен профил, била му изпратена необходимата преддоговорна информация, видял проекта на договора за потребителски кредит и с натискане на бутона „подпис“ изразил недвусмислено волеизявление за съгласие за сключването му. Неустойка по договора нито била начислена, нито била събирана. По отношение на нея се прилагали не правилата на ЗПК, а на ЗЗД, защото тя имала самостоятелен характер. Същата била предвидена като санкция при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение и тя стимулирала изпълнението, а тук кредиторът не трябвало да доказва вреди. Нямало законово ограничение за максимален размер на неустойката, като при прекомерност, тя само се намалявала, без обаче цялата клауза да е нищожна. Ищецът бил запознат предварително с условията по кредита и се бил съгласил с тях. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора, като допълнително представя и писмено становище.

В срока за отговор се предявяват насрещни искове от ответника. Посочва се, че по договора за кредит лицето е получило по банков път сумата от 1 000 лева, при ГЛП- 36 %, ГПР- 42, 58 % и просрочена лихва от 10 %. Потребителят чрез натискане на бутона „подпис“ изразил съгласие за сключване на договора от разстояние, като в случая били изпълнени специалните изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. Лицето извършило само едно плащане в размер на 100 лева на 19.07.2022 г., като след това не било направило никакви вноски за погасяване на задълженията си и поради това, че за периоди от повече от два месеца не изпълнявало задълженията си, настъпили предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 22.09.2022 г. Така, дължими останали главницата по кредита от 1 000 лева и възнаградителната лихва от 537, 24 лева. С настоящото страната 2 писмено се уведомявала за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка се предявяват насрещни искове за осъждането му да заплати само главницата и лихвата по кредита. Претендират се и разноски.

Постъпил е отговор от първоначалния ищец на насрещния иск на ответника. Твърди се, че договорът за кредит имал характеристиките на договор за потребителски кредит по ЗПК, като съдът имал служебно задължение да следи за неравноправни клаузи, доколкото потребителят бил по- слабата страна в правоотношението. Договорът за кредит бил недействителен на специалните основание на ЗПК, като за лихвения процент липсвали условия за неговото прилагане, както и не било посочено дали е фиксиран или променлив.

Била нарушена нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като не ставало ясно какви разходи се включват в ГПР и така потребителят не можел да разбере какъв е точно процентът на оскъпяването. В погасителния план липсвала изискуемата информация по чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК. Предвидената неустойка реално представлявала допълнителна печалба за кредитора, като тя трябвало да се включва и в лихвения процент. Неустойката трябвало да бъде и част от ГПР, но по този начин той щял да надвиши законовия лимит по чл. 19 ал. 4 от ЗПК и оттук тази неравноправна клауза водела до нищожност и на цялата кредитна сделка.

Нищожна била и възнаградителната лихва, защото надвишавала трикратния размер на законната лихва с което уговорката противоречала на добрите нрави и не съответствала на изискванията за добросъвестност. Моли за отхвърляне на иска, прави възражение за прихващане. С допълнителни молби се посочва, че на 18.07.2022 г. по кредита била платена сумата от 100 лева, с която били погасени, както следва: неустойка- 64 лева, лихва- 6 лева и главница- 30 лева. С тези суми се иска да бъде извършено прихващане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № *****/ ***** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 1 000 лева. Кредитът е отпуснат при следните условия: на 24 месечни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 36 %, при ГПР- 42, 58 % и неустойка поради непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечението, платима разсрочено с погасителните вноски.

Като писмено доказателство е представен договора за кредит и погасителен план към него. Приета е и преддоговорна информация- одобрение за кредита, удостоверение от ЦКР, стандартният европейски формуляр, общи условия на кредита.

Приети са още преводно нареждане от кредитора за платена на 21.04.2022 г. на ищцата сума от 536, 87 лева и платежно нареждане за платена по кредита на 19.07.2022 г. от длъжника сума в размер на 100 лева.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че по кредита била платена само сумата от 100 лева, разпределена, както 3 следва: за уведомителни смс- и за просрочени задължения- 25 лева, за уведомителни писма за просрочени задължения- 20 лева, за начислена наказателна лихва- 1, 65 лева и за начислена неустойка- 53, 35 лева. Останали дължими следните суми: за главница- 1 000 лева и за възнаградителна лихва- 537, 24 лева.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК е прието за съвместно разглеждане в настоящото производство направеното в отговора на ответника по насрещния иск възражение за прихващане на сумата от 6 лева- възнаградителна лихва и сумата от 30 леваглавница, платени на ищеца по насрещния иск по твърдения на ответника без правно основание по нищожни клаузи по договора за кредит.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

В исковата молба основното възражение за недействителност на договора за потребителски кредит е свързано с предвидената неустойка, която се начислява при непредставяне на обезпечение (поръчителство или банкова гаранция). Това непредставяне обаче самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в кратък срок (тридневен) от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение. Така и ГПР от 42, 58 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, а с включването на неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на 4 забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.