Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 30.11.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 357/2021
Вид
Решение № 105
Подписан
30.11.2021
В сила
30.11.2021
Състав
Румяна Панталеева, Росица Антонова Тончева, Десислава Стефанова Сапунджиева

Цитирани разпоредби

  • чл.57, ал.1, т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.1, т.2, б.в · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.57, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.68, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.334, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.382, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Варна, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АПВарна) като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно наказателно дело № 20213000600357 по описа за 2021 година , при произнасянето си взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Негов предмет е законосъобразността на определение от 21.10.2021 година, постановено от състав на Окръжен съд-Варна по ЧНД №1082/2021 година, с което на осн. чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание от една година лишаване от свобода, наложено на жалбоподателя ЗДР. Р. К. по НОХД №820/2018г. по описа на Районен съд-Варна, като за първоначалното му изпълнение е определен строг режим.

Определението се обжалва от защитник на осъдения с доводи за незаконосъобразност поради липса на мотиви и неправилно приложение на материалния закон, т.к. са налице условия за приложение на чл.57, ал.3 от ЗИНЗС, в каквато насока е и искането за въззивна намеса.

В съдебното заседание във въззивната инстанция, жалбата се поддържа от защитника, като искането за изменение на проверяваното определение се обосновава със започнал процес на превъзпитание на осъдения – полага труд 1 в местото за лишаване от свобода, завършил е курс за мотокарист.

В речта си по съществото на делото, въззивният прокурор счита жалбата за неоснователна, припомняйки че чл.57, ал.3 от ЗИНЗС е една възможност за съда, за чието прилагане в конкретния случай не са установени съответни фактически основания.

В лична защита осъденият поддържа жалбата, заявява че работи, добил е правоспособност и за монтьор, посещава групови терапии, пише есета, т.е. старае се да се поправи.

Варненският апелативен съд, след като взе предвид аргументите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши пълна служебна проверка на проверяваното определение, прие за установено следното:

Жалбоподателят З.К. е осъждан двукратно:

1)С вл.с. съдебен акт на 15.03.2019г. по НОХД №820/2018г. по описа на РС-Варна е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК на 21.03.2017г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години;

2)С определение по НОХД №461/2021г., вл.с. на 18.05.2021г., състав на ОС-Варна одобрил споразумение, с което за престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено на 17.12.202г., на К. е наложено наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Определен е първоначален строг режим за изпълнение на лишаването от свобода.

При горните параметри на съдимостта на жалбоподателя, проверяваното определение в частта относно приложението на чл.68, ал.1 от НК е законосъобразно. Изпълнена е хипотезата на материалноправната норма, т.к. във времетраенето на изпитателния срок по НОХД №820/2018г., З.К. е извършил умишлено престъпление от общ характер, за което по НОХД №461/2021г. му е наложено наказание лишаване от свобода.

Налице са основания за изменение на проверяваното определение единствено по отношение на първоначалния режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание, който следва да бъде в съответствие с 2 чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

В чл.57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС са уредени три хипотези, при които се определя първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като приведеното наказание по НОХД №820/2018г. не е обхванато от нито една от тях, защото то е по-малко от пет години, защото не е предходно наложено и защото хипотезата по чл.57, ал.1, т.2, б.в от ЗИНЗС засяга умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, а в случая такова е престъплението по НОХД №461/2021г. Затова апелативният съд приема, че спрямо приведеното условно наказание е относима разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС, която изисква задължителното приложение на общ режим (Р 219-2018-1н.о., Р 134-20181н.о.).

Въззивният състав служебно провери материалите по НОХД №421/2021г., като в тях не констатира доказателства осъденият да се е укривал в хода на наказателното производство, т.е. липсва фактическа основа по чл.57, ал.2 от ЗИНЗС.

Що се касае до доводите във въззивната жалба с отношение към възможността по чл.57, ал.3 от ЗИНЗ, този съдебен състав ги възприема като погрешна интерпретация на относимите положения, които могат да обосноват извод за невисока степен на обществена опасност на осъдения. Фактически данни в обсъжданата нормативна хипотеза би следвало да се извлекат от доказателствата по НОХД №421/2021г., послужили за индивидуализация на наказанието на жалбоподателя. Доколкото обаче, определянето на конкретното наказание е станало в процедура по Глава двадесет и девета от НПК и след преценка на първоинстанциионния съд по чл.382, ал.7 от НПК, че приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК не противоречи на закона и морала, то тази инстанция следва да приеме, че жалбоподателят не е с висока степен на обществена опасност. Изводът сам по себе си няма правоприлагащо значение, т.к. нормативно релевантен към първоначалния режим за изтърпяване на наказанието по НОХД №820/2018г. е чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното и на основание чл.334, т.3 от НПК, съставът на Варненски апелативен съд

РЕШИ:

3

Изменя определение от 21.10.2021г. по ЧНД №1082/2021г. по описа на Окръжен съд-Варна, като го отменя в частта относно първоначалния режим и вместо него определя първоначален общ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание в размер на една година лишаване от свобода, постановено с вл.с. на 15.03.2019г. съдебен акт по НОХД №820/2018г. по описа на Районен съд-Варна.

Потвърждава определението в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4