Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 23.01.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 766/2024
Вид
Решение № 17
Подписан
23.01.2025
В сила
23.01.2025
Състав
Росица Иванова Маркова, Христо Николов Христов, Катя Николова Гердова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Враца, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500766 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от 04.11.2024 г. на Р. Р. Х., с ЕГН **********, от *** срещу действие на ЧСИ М. Н., рег. № ***, с район на действие – района на ОС - Враца, по изпълнително дело № 2013***0400138, представляващо постановление за възлагане на недвижим имот от 13.09.2024 г..

Жалбоподателя твърди, че на 13.09.2024 г. ЧСИ М. Н., рег. № ***, с район на действие – района на ОС - Враца е издал възлагателно постановление с изх. № 11637/13.09.2024 г. по изпълнително дело № 2013***0400138, с което въз основа на проведена на 15.07.2024 г. публична продан в полза на купувача В. Ц. Л., с ЕГН **********, са възложени следните недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект в сграда, с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, Община Враца, област Враца, одобрени със Заповед № РД-1843/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра/, представляващ апартамент, ведно със стълбище, стълбищна клетка, мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и самостоятелен обект в сграда, с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Враца, Община Враца, област Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра/, 1 представляващ апартамент, ведно със стълбище, стълбищна клетка, мазе и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

Жалбоподателя излага, че още на 02.06.1997 г., Б. Д. А. и Т. Т. А. предали в полза на жалбоподателя фактическата власт върху горепосочените недвижими имоти. По искова молба на жалбоподателя било образувано гр. д. № 5624/2015 г. по описа на Районен съд Враца, като с решението по същото предявеният от жалбоподателя срещу ответниците Б. Д.

А., Т. Т. А. и Банка „Уникредит Булбанк" АД положителен установителен иск за собственост бил отхвърлен. С решение от 03.11.2016 г. по в. гр. д. № 518/2016 г. по описа на Окръжен съд - Враца, първоинстанционното решение било отменено, а предявеният иск за собственост на жалбоподателя бил уважен, поради което още на 03.06.2007 г. същият придобил собствеността по придобивна давност върху процесните имоти. С определение № 474 от 03.10.2017 г. по к. гр. д. № 1031/2017 г. по описа на ВКС, I г. о., решението на ОС – Враца не било допуснато до касация. Принудителното изпълнение по изпълнително дело № 2013***0400138 по описа на ЧСИ М. П. Н. било насочено върху собствени на жалбоподателя недвижими имоти, които още от 03.06.2007 г. не били собственост на ипотекарните длъжници Б. Д. А. и Т. Т. А.. Счита, че тъй - като е придобил собствеността върху недвижимите имоти, върху които е насочено принудителното изпълнение, в деня на изтичането на придобивната давност на 03.06.2007 г. и преди учредяването на договорната ипотека на 27.06.2007 г., не е лице, което е дало своя вещ в ипотека за обезпечение на чужд дълг и спрямо него издаденият изпълнителен лист не разпростира своите субективни предели. Излага, че ако евентуално няма качеството на „трето лице" по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК, то в този случай би имал качеството на ипотекарен длъжник по смисъла на чл.

435, ал. 3 ГПК и има призната от закона правна възможност да обжалва издаденото възлагателно постановление. При подаване на наддавателното си предложение В. Ц. Л. не внесъл дължимият задатък в размер на 10% от първоначалната продажна цена, тъй като съдебният изпълнител, приел че на основание чл. 489, ал. 1, изречение второ ГПК този купувач е бил освободен от внасянето на задатък, но всъщност той никога не бил имал качеството „взискател". Следователно, наддаването при публичната продан не било извършено надлежно. Отделно при обявяването на В. Ц. Л. за купувач по публичната продан, същият не внесъл продажната цена, бил направил и устно наддавателно предложение за по-висока цена с размера на още един задатък, но това предложение не било отразено в протокола за извършената продан. Твърди незаконосъобразност и на предхождащите постановлението за възлагане изпълнителни действия. Иска прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК поради представяне на решението от 03.11.2016 г. по в. гр. д. № 518/2016 г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което иск за собственост по чл. 440, ал. 1 ГПК бил уважен. Претендира отмяна на обжалваното постановление за възлагане.

В тридневен срок не са постъпили възражения по жалбата.

Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, като е изложил подробни мотиви за това.

2

Врачанският окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и доказателствата съдържащи се в копието от изпълнителното дело, прие следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срок и отговаря и на останалите изисквания по чл. 436 ГПК подадена е от надлежна страна – длъжник, доколкото ипотекарния длъжник, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство/т. 2 от т. р. 4/11.03.2019 г. по т. д. 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС/, с жалбата се оспорват подлежащи на обжалване действия.

По основателността на жалбата:

Производството по изпълнително дело № 138/2013 г. на ЧСИ М. Н. е образувано по молба на "Уникредит Булбанк" АД за изпълнение на парично задължение срещу "МБИ" ЕООД и Д. Б. Д.. От представените с молбата изпълнителен лист и заповед за изпълнение от 25.06.2013 г. се установява, че задължението е по договор за банков кредит №1508/27.06.2007г., и е в размер: главница 171 000 лв., ведно със законната лихва от 11.06.2013 г. до окончателното й изплащане, 18249,94 лв. договорна лихва за периода20.09.2012 г. – 10.06.2013 г. и 6127,50 лв. разноски..

От договор за нотариален акт за сключена договорна ипотека на недвижим имот от 27.06.2007 г., се установява, че между "Уникредит Булбанк" АД от една страна и "МБИ" ЕООД (кредитополучател) и Б. А. и Т. А. (ипотекарни длъжници) е учредена договорна ипотека върху процесните имоти, за обезпечаване вземанията на банката по договор за банков кредит №1508/27.06.2007г..

От договор за цесия от 06.11.2017 г. е видно, че „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е сключила договор за цесия с „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с който е прехвърлила заедно с обезпеченията процесните вземания, включващи главница, лихва и разноски, по договор за банков кредит № 1508/27.06.2007 г., на обща стойност 140 311,88 евро, към 31.03.2017 г..

От договор за цесия от 29.03.2024 г. е видно, че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА" ЕАД е сключила договор за цесия с В. Ц. Л., с който е прехвърлила заедно с обезпеченията процесните вземания, включващи главница, лихва и разноски, по договор за банков кредит № 1508/27.06.2007 г., в общ размер 394 859,28 лв..

Видно от приложено решение № 1154/19.08.2022 г. по в. гр. д. № 1163/2022 г., по описа на Апелативен съд - София, че със същото е отменено решение № 260004/04.02.2022 г. постановено по гр. д. № 670/2019 г. на ОС - Враца, като е отхвърлен предявения от Р. Х. срещу Б. Д. А., Т. Т. А., „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД иск за прогласяване на нищожността на договорна ипотека, учредена в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК"АД относно процесните недвижими имоти, поради противоречието й със закона, на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Изложени са съображения, че според т. 2 от ТР№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено 3 вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. Ищецът – жалбоподател по настоящото дело е прието, че е станал собственик по давност на ипотекираните имоти към 02.06.2007 г.. Действителността на учредената в полза на банката ипотека е обусловена от принадлежността на правото на собственост върху ипотекираните имоти от учредителите на обезпечителното право. Предвид придобиване фактическа власт върху имота от ищеца, въз основа на предварителен договор с ипотекарните длъжници е прието наличие на конкуренция между две групи лица, които черпят правата си от един и същи праводател, която следва да се реши съобразно разпоредбата на чл. 113 ЗС. В случая ищецът се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност чрез предявяване на иск, което като процесуално действие е било осъществено след вписване на учредената в полза на банката ипотека. Тъй като владелецът не се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност - не е предявил иск или не е вписал титул за собственост, преди датата на вписване на ипотеката, придобитото от него материално право на собственост не може да бъде противопоставено на ипотекарния кредитор. Ищецът – настоящ жалбоподател придобил правото на собственост върху имотите с вещна тежест, а учредената в полза на „УниКредит Булбанк” АД ипотека е действителна, респективно предявеният иск е приет за неоснователен. С приложено определение от 21.06.2023 г., по гр. д. № 4898/2022 г., на ВКС, III – то г. о., решението на САС не е допуснато до касационно обжалване.

От съдържащите се в изпълнителното дело документи се установява, че в периода 12.06.2024 г. - 12.07.2024 г. е проведена публична продан на процесните недвижими имоти, при начална цена, от която да започне наддаването в размер на 337 816,00 лева. В срока за подаване на наддавателни предложения е постъпило едно такова, с предложена цена - 337 816,00 лева от взискателя В. Ц. Л., съдържащо възражение за прихващане на дължимата цена с вземанията на наддавача по изпълнителното дело. Предвид липсата на други наддавателни предложения с по – висока предложена цена, взискателя В. Ц. Л. е обявен за купувач на процесните имоти и ЧСИ, след като съобразил заявеното прихващане още с наддавателното предложение издал обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот от 13.09.2024 г..

При така установената фактическа обстановка по движението на изпълнителното производство, съдебният изпълнител законосъобразно е обявил взискателя В. Ц. Л. за купувач на процесните имоти и е издал обжалваното постановление за възлагане на недвижим имот.

Съгласно постановките в т. 8 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена. При действието на отменения ГПК, при обжалване на постановлението за възлагане, на проверка от съда са подлежали всички предхождащи изпълнителни действия от връчването на поканата за доброволното изпълнение през несеквестируемостта, оценката на имуществото, разгласяването и провеждането на проданта 4 и обявяването на купувача до самото възлагане. При действието на новия ГПК постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по найвисоката предложена цена. Предхождащите изпълнителни действия подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Предвид тези постановки, съдебният контрол е ограничен до проверка относно съблюдаване правилата за наддаване и възлагане на имуществото по най-високата предложена цена.